Материалите публикувани в сайта не съдържат класифицирана информация по смисъла на ЗЗКИ.
История на АУВ

РАЗВИТИЕ НА АУВ (1968-1989г.)

През 1968 г. звеното по автоматизация получава и пуска своя ЕИМ „Минск-22“ и става Военен изчислителен цен­тър (ВИЦ) на МНО. Идват да я видят и „да се поучат“ отвсякъде. Демон­стрират им се системи като „Целеразпределение“ и „Мрежово пла­ниране“. Идват и министърът Добри Джуров с началника на Генералния щаб Атанас Семерджиев и с цялото ръко­водство на министерството. В резултат на това се решава методите на мрежово планиране да се внедрят в работата по изготвяне на плановете за бойна готовност.

Същата година (1968) в ГЩ се създава отдел Механиза­ция и автоматизация на управлението (МАУВ). Началник става полковник доцент Яко Йосифов Молхов - начални­кът на артилерийската катедра във Военната академия. Отделът е подчинен до 1992г. на началника на ГЩ.

В последствие се създава и длъжност „Заместник на­чалник на Генералния щаб по автоматизацията“. На нея е назначен полковник Нешо Нешев, който става и генерал. След него мястото му е заето от генерал Яко Молхов.

С Разпореждане на МС № 203/21.05.1968 г., на базата на Военния изчислителен център (ВИЦ) при МНО се създава Военен научноизследователски институт (ВНИИ) на ГЩ на БА с Изчисли­телен център към него, считано от 1 октомври 1968 г. Ус­ловното наименование на института е „институт 111“ като за началник е назначен полк. Мутафчиев.

В мотивите на вносителите за създаване на института са посочени научно-техническия прогрес и научната орга­низация на труда и управленческата дейност с използване на електронно изчислителна техника. Такива институти са създадени в армиите на другите страни членки на Варшав­ския договор.

Основните задачи на ВНИИ са следните:

-    изследване и разработване на въпросите, свързани с използването на кибернетиката, електрониката, математи­ката и на други науки в областта на военното дело;

-     разработване на нови алгоритми и програми за ма­шинно решаване на оперативно-тактически и материално- технически задачи за нуждите на БНА;

-     изследване на информационните процеси в БНА и въп­росите по научната организация на труда и управлението на войските;

-      обработка на статистически данни;

-    осъществяване на методическо ръководство на воен­но-изчислителните центрове в БНА;

-     поддържане връзка и изучаване опита на граждански­те научноизследователски институти в страната и на тези в другите социалистически страни.

Основните научноизследователски звена са:

Първи сектор - Сухопътни войски.

Втори сектор - Окомплектоване с личен със­тав с три секции

-    Първа секция - „Окомплектуване на БНА с войници, сержанти и офицери“;

-   Втора секция - „Мобилизация“;

-   Трета секция - „Математици“.

Трети сектор - Материално-техническото осигурява­не на армията.

Сектор „Военно-морски сили“. През 1974 г. секто­рът е закрит (както и сектор „Военновъздушни сили“), тъй като Видовете въоръжени сили вече притежават органи по автоматизация, създават собствени изчислителни центрове и се опитват сами да разработват задачи за своите нужди.

Сектор „Математици“. Създаден е за системна работа по математическото осигуряване, въпреки че във всеки от другите сектори е имало секции „Математици“.

Докато института има своя ЕИМ (Минск-22), той има и технически сектор.

Институтът има и „Сектор научна организация на труда“ (НОТ).

За работата по съпровождането, разработката и изграж­дането на техническата база на автоматизираното управле­ние на войските в БНА в института са сформирани и две технически секции:

-      секция Свързочни системи;

-    секция Изчислителни системи.

По-късно щатният състав на ВНИИ - ГЩ е разширен с нови звена:

-      сектор в интерес на РУ - ГЩ;

-      сектор в интерес на Гражданска отбрана на НРБ.

Институтът има и строева секция, секретна секция, и машинописно бюро.

Тогава, съвместно с Математическия институт на БАН (професор Петър Бърнев и екипа му) е разработена и за­дачата „Оперативен дежурен“ (ОД), наречена „НЕПТУН“. Замисълът е бил да се направи универсален програмен инструмент за въвеждане, съхранение и поддържане в ак­туалност в паметта на ЕИМ на данни, с които да се реша­ва не само една, но и множество задачи, и да се извеждат „справки“ - отговори на зададени към системата въпроси.

Идеите на „НЕПТУН“ в последствие се реализират и чрез програмния продукт „DВазе-3“, и в развитието му „Клипер“, и с използване на системи за управление на бази данни (СУБД) „Огас1е“ и стават елемент от опера­тивно-разчетната подсистема на Автоматизираната инфор­мационна система на ръководния състав на Българската армия (АИС на РС на БА).

През 1972 г. е създаден първият комплекс от задачи - комплекс „ИЗСТРЕЛ“.

През 1973 г. възниква идеята за изграждане на АСУ на БА (Автоматизирана система за управление на Българска­та армия).

Независимо от недостатъчната техническа база започва работа по изграждането на ПАСУВ (Полева автоматизирана система за управление на войските), която впоследствие е приета в редовна експлоатация в една дивизия.

През 1974 г. Сектори „СВ“, „ВВС“ и „ВМС“ излизат от състава на ВНИИ - ГЩ и формират изчислителни центро­ве (ИЦ) към съответните видове въоръжени сили.

Разработват се и се внедряват първите комплекси от за­дачи и подсистеми по бойна готовност, бойна подготовка, материално-техническо осигуряване, въоръжение и техника и личен състав: „ХЕМУС“, „ДУНАВ“, „ВИТ“, „РОДОПИ“, „ПЕТРОЛ“, „ВИТОША-1 и 2“, „МУСАЛА“, „ПИРИН“, „МРЕЖА“.

Годините 1973-1978 са години на учения. Разгръщат се изчислителни центрове (ИЦ) в армиите, корпусите и ди­визиите, а изчислителни пунктове (ИП) - в полковете и бригадите. Реализира се предаване на данни на разстояние посредством апаратура за предаване на данни (АПД) „Каченец“ - от полевите пунктове за управление дистанционно се предават данни за решаването на ОТЗ, обратно текат резултатите от задачите, решени на стационарни ЕИМ.

Във въоръжените сили се появяват и започват масово да навлизат мини-ЕИМ от серията СМ-4. С тях се поставя и началото на изграждане на подвижните полеви изчисли­телни центрове.

През ноември 1977 г. е демонстриран първият полеви комплекс.

Началото на 80-те години е характерен с масовото раз­работване на приложно програмно осигуряване, както за големите стационарни ЕИМ, така и за подвижните ИЦ. Усъвършенства се методологията на проектиране и разработване на задачи и комплекси.

Първият 16-битов микрокомпютър „Правец“ се появява в БА през 1981 г. и с навлизането на микрокомпютрите дава нов тласък в автоматизацията на управлението на войските. Променя се начинът на работа и виждането относно технологията на обработка на информацията. Пристъпва се към разработване на приложно програмно осигуряване за 16-битови микрокомпютри.

ОУК „Чаралица“, като основен обект за практическо обучение на ръководните кадри на страната. Там се провеждат множество командно-щабни учения на БА, като дейностите по оборудването с техника, системно, технологично и потребителско програмно осигуряване (ПО) се извършват изцяло от органите по АУВ. В техническо отношение комплексът е бил гордостта на тогавашния Генерален щаб, като са използвани последните достижения на родната и световната промишленост.

Ежегодно подразделенията и органите по АУВ участват в командно-щабни учения. Изграждат се мрежи от мини-ЕИМ. Създаден е полеви ИЦ на база мини-ЕИМ. Активно е участието и в многона­ционалното учение „Щит-82“. Започва създаването на програмно-техническата основа на АСУ на БА.

Техническата база представлява хетерогенна мрежа от големи ЕИМ, мини-ЕИМ и микрокомпютри, която с успех е експериментирана на оперативните учения „БАЛКАН-86“ и „БАЛКАН-88“

Под ръководството и прякото участие на ген.-лейтенант Молхов, ВНИИ-ГЩ съпровож­да разработката и внедряването на редица изделия и сис­теми като: засекретяваща апаратура за системите за телеобработка на БНА, терминал военен образец, подвижен пункт за засекретена връзка със системата за телеобработка на армейско ниво, изграждане на локална мрежа от микрокомпютри в оперативен учебен комплекс (ОУК) „Чаралица“, разработка на микрокомпютър военен вариант.

В периода 1985-1995 г. във ВНИИ-ГЩ се осъществяват няколко разработки, които поставят Българската армия в редиците на най-напредналите нации в областта на автоматизацията на управленските процеси. Тези разработки са по-мащабни по своя замисъл и са както следва:

Разпределена информационна система (РИС) – мрежова среда от персонални компютри, работещи съвместно като ролята и правата на всеки участник са строго определени и контролирани. Обменът на информация между участниците (секции от щаб) е възможен като файлове, формализовани документи (базирани на предварително подготвени шаблони за основните дейности) или показваното в момента на дисплея. Докладите на различните участници в процесите по вземане на решения се подготвят илюстрират със специализиран софтуер за презентации (Story Board), а тяхното представяне е възможно както локално така и дистанционно. Това създава качествено нова дисциплина и култура на щабната работа, която е непозната до този момент.

Система за обмен на документи (файлове) между отдалечени компютърни мрежи (RSCOMS): Разработката позволява създаване на регионални мрежи с произволна конфигурация по ниско-скоростни канали (до 4.8 kbps) с помощта на произведени в страната модеми (ИЗОТ 8004/8005) и криптиране на комуникациите с помощта на уникален български алгоритъм. Софтуерът позволява както маршрутизиране на предаваната информация, така и нейната надеждна защита. Тази разработка позволява на страната провеждането на разпределени учения като различните участници могат и да не напускат районите си за постоянна дислокация. Всичко това позволява постигане на желания учебен ефект при значително по-малко средства за осъществяването на щабната подготовка.

Собствена Географска информационна система („Вектра“). Системата позволява работа с електронни карти (както растерни сканирани изображения, така и векторни слоеве). Предвиден е и изход на подготвяните графични обстановки върху реални хартиени карти с помощта на широко-форматни графични изходни устройства – плотери. Това позволява да се съкрати многократно времето за подготовка на щабните решения, както и да се подобри тяхното качество. Създават се възможности за електронно разпространение на информация за състоянието на бойното поле.

Модели на бойните действия „Оптима-xx”. В този период се създават серия от модели на бойните действия с различно предназначение. Те са специализирани както за обслужване на различните нива на управление – батальон, бригада или корпус/армия. Създадени са както модели, работещи самостоятелно, които позволяват тестване на варианти за действия на войските, така и игрови модели (работещи в мрежова среда). С помощта на последните са проведени и първите компютърно подпомагани учения на БА при това с изцяло собствени разработки. Тези разработки изпреварват с години аналогичните разработки на страни като САЩ и Холандия.

Средства за защита на информацията. Разработени са национални алгоритми за криптиране на файлове (т.нар. „предварително криптиране“), позволяващи надеждна защита и предаване на чувствителна информация по незащитени канали. В същото време е създадено устройство за интерференция на електромагнитните излъчвания при предаване и използване на чувствителна информация – т.нар. „шумилки“. Това позволява работа с чувствителна информация в незащитени помещения, вкл. в градска среда.

Успоредно с това се работи по автоматизацията на конкретни щабни функции като управление на личния състав, разузнаване, подготовката на оперативни разчети, материално-техническо снабдяване (логистика), свръзки и др.

В началото Автоматизацията в Сухопътните войски се ръководи от „Помощник-началник щаб по механизация и автоматизация на управлението на войските“ на когото методически са подчинени ИЦ на КСВ, ИЦ на трите армии, катедрите и ИЦ във военните училища в Шумен и Велико Търново. Съществен принос за развитието на АУВ в СВ оказва полк. Симеон Краликов, който в периода от 1982г. до 1987г. е заемал длъжността „ПНЩ по механизация и автоматизация на управлението на войските“ и началник на отдел „Автоматизация“, а по-късно е началник на самостоятелен отдел АУВ-ГЩ. Разработени и внедрени през годините са редица системи и комплекси, като: „Оперативна информационна подсистема за ръководния състав“ (1984-85г.), „Автоматизирана система за управление на Разузнавателно-ударен комплекс“ (АСУ на РУК - 1985г.), АСУОАДн „Вулкан“, регионална хетерогенна мрежа между микрокомпютри „Правец“, „СМ-4“ и „ЕС-1022“ и др.

Характерно за органите по АУВ на ПВО и ВВС е създаването на собствен уникален и специфичен софтуер в две направления – автоматизация на бойното управление на войските, носенето на бойно дежурство, поддържането на висока бойна готовност и автоматизация на ежедневната планова дейност на органите за управление и щабовете. Щатни управляващи органи (отдел) в щаба на вида въоръжени сили и изпълнително звено (ИЦ) се създават през 1969г. По-късно, през 90-те години се създават ИЦ към корпус „Тактическа авиация“ и корпус „ПВО“.

Органите по АУВ на ВМФ са създадени през 1968г. – преди другите Видове въоръжени сили и включват отдел по автоматизацията на управлението и военен изчислителен център (ВИЦ-ВМФ). През 1981г. в ВМБ Варна и ВМБ Бургас са създадени изчислителни пунктове (ИП) за осигуряване на автоматизацията в тези съединения. През 2000г. ВИЦ-ВМФ се разформирова и се сформира Център за информационно осигуряване (ЦИО) на подчинение на Главния щаб на ВМС. През годините са разработени и внедрени множество системи,  подпомагащи процесите по управление във ВМФ.