Материалите публикувани в сайта не съдържат класифицирана информация по смисъла на ЗЗКИ.


РАЗВИТИЕТО НА СВЪРЗОЧНИТЕ ЧАСТИ ВЪВ ФЛОТА

Изпълнението на задълженията по осигуряване на свръзките в БА и ВМФ до Балканската война са възложени изцяло на инженерни войски

Първата военна радиостанция в българската армия е постъпита на въоръжение във флота и е монтирана през месец май 1911 г. на борда на учебния крайцер „Надежда” – фиг 1, от свързочника Митьо Стаменов Раев и немския специалист Тиш. Радиостанцията е „Телефункен” от искров тип.

 

Със Заповед по Военното ведомство № 132 от 26 март 1911 г. е обявен щата на крайцера, в който третата длъжност, след тази на командира и старши офицера е за „вахтен началник, той и завеждащ безжичния телеграф”. За такъв е назначен завърналият се на 4 ноември 1911 г. от двегодишно обучение в Кронщад, Русия, мичман I ранг Сава Стефанов – фиг. 2.

Веднага след това е издадена заповед да се сформира първия радиотелеграфен курс в страната в състав Сава Стефанов, Митьо Стаменов Раев, Митьо Андреев Митев и Тодор Александров. Всички те са преминали 6-месечен курс по електротехника и изучаване на морзовата азбука. На 2 май 1912 година е открита Първа брегова радиостанция в района на село Долна Франга. Радиостанцията работи на три дължини: за пряка радиосвръзка с крайцера „Надежда” (300 м), за свръзка с корабите от черноморския басейн (600 м) и за пряка радиосвръзка със Севастопол и Одеса (1600 м).

„Митьо Стаменов Радев е радист на „Надежда” до 1916 г., след това преминава във водохвърчилната (хидропланната) база Пенерджика”, („Чайка”), току-що въведена в действие. В нея се базират 10 водосамолета, немски модели – „Фридрихсхафен” и „Румплер”. На част от тях има радиотелеграфни апарати, самата база също има радиостанция. Там са и петте подвижни радиостанции към флота, доставени от „Телефункен” .... Зместил Сава Стефанов като преподавател по радиотелеграфия, той обучава от 1913/1914 до 1931 година повече от 200 души за нуждите на крайцера и Подвижната отбрана – миноносния отряд, в който радиостанция пръв получаваминоносецът „Дръзки”, вероятно около 1914 година. Пак през този период се подготвят кадри и за военните радиостанции на Галата, във Варна, Бургас, Сливен и Шумен.”[1]

В този начален период ръководството на свръзката е възложено на Строевото отделение на (щаба) на Флота.

 

През следващите години се развиват свръзките на флота. С Височай-ши Указ № 39 от 1 август 1914 г. “... при Флота се сформира семафорна служба: а) при неподвижната отбрана, б) при Дунавската част, в) при Беломорския бряг (за Деде Агачкия и Порто-Лагоския район).”[2]

След Балканската война на въоръжение постъпват нови четири брегови радиостанции, от които две са стационарни и две са полеви подвижни (на коли).

След войната министерството снабдява флота с още 4 радиостанции тип „Телефункен”, като две от тях са подвижни (возими в каруци) – фиг. 3, а другите две стационарни. Подвижните радиостанции са базирани в местността „Пенерджика”, („Чайка”) другите две са на „Карантината” и на „Галата”.

В периода до участието на България във Втората световна война флотът получава свързочно оборудване, съответстващо на техническите постижения по онова време. Това са радиостанции тип „Маркони” (УА-6, УА-3) през периода 1925 – 1930 година, „Конрад”, „Телефункен”, предава-тели „Лоренц”, монтирани в местностите „Траката” и „Почивка”.

По-късно са въведени в действие нови две флотски радиостанции в Русе и Бургас. От 1939 г. се правят първите успешни стъпки за поддържане на сигурни свръзки между флотските брегови станции във Варна, Русе и Бургас и армейските свързочни възли в Шумен, Плевен и Сливен.[3]

Свързочната служба във флота се развива успоредно с неговото собствено развитие. За навигационните нужди са необходими наблюдение и качествена свръзка и затова се създават свързочни възли, предавателни и приемни центрове, телефоно-телеграфни станции, станции  и постове за наблюдение, въздушни и кабелни линии за свръзка, ремонтни работилници.

Към началото на 1941 година служба „Наблюдение и свръзка” на флота е в състояние да осигури надеждно управлението на силите на флота на значителни разстояния. Най-удачна за изпълнение на тези задачи се оказва радиостанцията „РАТ”, която при мощност на предавателя 1 kW осигурява свръзка на повече от 2000 километра.

С натрупания боен опит постепенно се усъвършенства и организа-цията на свръзките в българския военноморски флот. Така например с подводните лодки свръзката в направление „бряг-подводница” отначало се води чрез предаване с един ключ на КВ и СВ по четири сеанса в денонощие, които в последствие се увеличават на осем.

През 1943 година се въвежда и т.н. „пълзящ сеанс” (ежедневна смяна на сеанса). С подводните лодки, действащи в отдалечени райони, радио-грамите от бреговите свързочни възли се предават на КВ и ДВ. По това време се създават и радиомрежи на функционален принцип – на дозорите, на противолодъчните сили, за взаимодействие.

 

2. Създаване и организационно изграждане на Свързочния полк на Военноморските сили

 

На 1 март 1948 година е сформиран и Свързочен възел на ВМФ, който се състои от контролна радиостанция, радиоприемен и радиопре-давателен центрове, телеграфна, телефонна и отправна станции и линейно-ремонтен отдел.

През март 1948 година от Съветския съюз са получени радиопре-давател „Бухта-2048”, радиостанции РСФБ и РБМ-АМА. От 1951 година започват доставките и на специално оборудване за свързочните обекти. До изграждането на самите обекти техниката и оборудването е съхранявано във войскови район „Туфла кула”. За мащаба на извършените строително-монтажни дейности може да се съди по обема на техническата документация, включваща схеми, чертежи, обяснителни записки и т.н. – теглото и е над 3 тона.

До този момент Свързочният възел на ВМФ „домува” във войсковия район „Горна Трака” – фиг. 4. С нарочна заповед на контраадмирал Орманов е организирана работата на строителните и монтажни бригади по свързочните обекти. Прякото ръководство на дейностите се осъществява от руските специалисти Виноградов, Александров, Тогунов и Рейтел, а общото ръководство и отговорността за правилния ход на монтажа е възложено на началника на Свързочния отдел на ВМФ капитан III ранг Таньо Гинев Георгиев. Личният състав на Свързочния възел участва активно в строителните и монтажни работи, като командирите през този период – капитан-лейтенант Георги Стефанов Вушев и капитан III ранг Никола Христов Иванов – Кавалера, са назначени съответно за началник строителство и технически ръководител и за отговорник за сформиране на монтажните бригади.

Новопостроените свързочни обекти са въведени като действащи от 15.12.1953 година и съгласно заповед № I-М-031 на командира на поделение 20400 от 30.01.1954 година цялата им материална част влиза в състава на вече създадения Свързочен полк на ВМФ (поделение 20098 – Варна). Радиоприемният и радиопредавателният център са първите подразделения в БНА, съоръжени с разнообразна и висококачествена за времето си материална част – радиоприемници „Пурга”, радиостанции     Р-647, „Щорм” и „РАФ”, а малко по-късно и радиостанции Р-104, Р-118 и Р-102. След влизането им в експлоатация се осъществява и първата пряка радиотелеграфна свръзка между Щаба на ВМФ и Москва, Одеса, Севастопол и Ленинград.

През октомври 1952 година, на основание утвърден от МНО щат № 5003 и на базата на Свързочния възел – ВМС към Щаба на ВМФ е сформиран Свързочен полк – ВМС. Това се налага от превъоръжаването на флота с нова бойна техника и усъвършенстването на мирновременната му организация, от промяната на приоритетите и задачите, стоящи за решаване пред съединенията и частите.Основна задача на новосъздаденото поделение е осигуряването в мирно и военно време на всички видове свръзка на командването на Военноморския флот. Щатът на поделението с военно-пощенски номер 20098 включва командване, щаб, партийно-политически апарат, предавателен и приемен радиоцентър, радиотелег-рафно бюро, експлоатационна рота, охранителна група за новите центрове и снабдяване. За първи негов командир е назначен капитан III ранг Никола Христов Иванов – Кавалера.

През първите месеци от съществуването си полкът е „разположен” в една от канцелариите на специалната рота при военноморска база – Варна. С разрастването на щата и увеличаването на личния състав и въведената в експлоатация техника подразделенията се предислоцират през годините на различни места – местността „Горна Трака”, поделение 20250 – Пясъка, сградата на старото Военноморско училище (бившата Френска гимназия), след 1958 год. в района на ВВМУ, докато се достигне до разполагането на подразделенията и обектите в днешните осем  самостоятелни района.

На 27 октомври 1962 година с указ на Президиума на Народното събрание на полка е връчено бойно знаме – фиг. 5. След настъпилите в края на миналия век обществено – политически промени, на тържествена церемония на 9 август 2001 година е осветено и връчено от началника на Генералния щаб на БА ново бойно знаме, а старото остава като особено ценен експонат в музейната сбирка на поделението.

Съвсем условно могат да се очертаят няколко периода в досегашната история на Свързочния полк на ВМС. Те се определят преди всичко от щатни промени, извършени с цел подобряване на организационната структура и въвеждането на материално-техническа база от ново поколение през последното десетилетие на миналия век.

 

 

Първият период обхваща годините от обособяването на поделението като самостоятелно през 1951 – 1952 година до есента на 1959 година. Към състоящият се дотогава само от стационарни брегови подразделения полк се сформира Подвижен свързочен възел (ПСВ), който от 4 октомври 1959 година изпълнява задачите си по осигуряване на свръзка на командването на ВМФ от изнесен пункт за управление в полеви условия.

Вторият период, началото на който бележи именно влизането в строя на ПСВ, продължава до октомври 1976 година. Тогава започва да функционира радиорелеен център за осигуряване на свръзката между командването на Военноморския флот и Генералния щаб на БНА. Включ-ването на този радиорелеен център в състава на Свързочния полк и разширяването на обема от решаваните задачи по осигуряване ефективното управление силите на флота и взаимодействието им с останалите родове и видове войски, характеризира този период като особено интензивен и плодотворен етап в развитието на поделението.

Третият период се характеризира с утвърждаването на свързочните специалисти като едни от най-добре подготвените в техническо и оперативно отношение свързочници не само във флота, но и в цялата армия. Това се постига благодарение на създадената вече много добра организация на планиране, подготовка и провеждане на редовен и ефективен учебен процес, на отличната теоретична, практическа и методическа подготовка на командирите от всички степени.

През този период личният състав на Свързочния полк постига забележителни успехи в овладяването на бойната техника и закономерно представителите му завоюват призови места в общофлотските и общоармейските свързочни състезания. Признание за високия авторитет на поделението е обявяването му за „Отлично поделение” през 1974 и 1975 година, за „Брегово поделение – първенец във ВМФ” през 1966, 1967, 1969, 1971, 1973 – 1978, 1984 – 1985 година и за „Брегово поделение – първенец по бита и хигиената във ВМФ” през 1968, 1969, 1971, 1974 и 1975 година.

Дългогодишната традиция представителите на полка да печелят призови места на общоармейски състезания се потвърждава през 1991 г. (трето място) и през 1992 г. - първо и трето място – фиг. 6.

 

Четвъртият период в досегашната история на Свързочния полк започва от 1996 година с монтирането и пускането в действие на цифрова радиорелейна свръзка с ГЩ на БА. На въоръжение е приета модернизирана радиорелейна станция Р-404, която е част от цифровата радиорелейна ос на БА, като Главния щаб на ВМС е привързан към тази ос с РСМ-10 (10 канала). Цифровизацията на комуникациите постепенно навлиза в системата за управление на войските и силите и през последното десетилетие свързочните специалисти от поделението неизменно са сред пионерите на този процес във ВМС.

На 09.08.2001 г. началника на ГЩ ген. Михо Михов връчва новото бойно знаме на поделението. Тогава командир е к-н І р. Чешмеджиев – фиг. 7.

Развитието на състава и щата на полка през последните години е доста динамично. От 1 ноември 1992 година е преименуван на „25 отделен свързочен полк”, а по-късно едно от подразделенията (под. 26800-И) е отделено и преминава под командването на Генералния щаб в състава на Стационарната ОСМ. [4]

След изпълнението на „План 2004”, поделението включва в структурата си командване, щаб, два батальона, два центъра и други звена, териториално разположени в осем самостоятелни района.

При тези промени е назначена първата жена офицер в поделението – капитан Валентина Денчева, началник на служба „Връзки с обществе-ността, мотивоция е качество на живот”. Започва и назначаването на първите матроси на кадрова военна служба, като този процес трябва да завърши през следващите години с пълната професионализация на личния състав.

През 2005 г. щабът на поделението е преместен в нова сграда в района на „Ветеран” – бившата сграда на МО – Галата.

На основание длъжностно разписание № ВМС-304 от 31.07.2009 г., влязло в сила от 01.08.2009 г., са извършени щатно - длъжностни промени и „25 Отделен свързочен полк” е преименуван на „25 Брегова опорна система за комуникационна и информационна поддръжка”.

На основание заповед на министъра на отбраната № ОХ-030 от 03.08.2012 г. и влязло в сила от 01.09.2012 г. щатно разписание, са извършени щатно - длъжностни промени и се увеличава щата на формированието във връзка с изграждане на нова радио-комуникационна система „BRASS”.

От създаването на Свързочния полк на ВМС до днес командири са били следните офицери – фиг. 8 - 15:

Капитан III ранг Никола Христов Иванов - от 1952 до 1955 г.

Капитан I ранг Георги Христов Вълков - от 1955 до 1957 г.

Капитан I ранг Васил Иванов Момчев - от 1957 до 1968 г.

Капитан I ранг Иван Атанасов Греков - от 1968 до 1979 г.

Капитан I ранг Васил Евтимов Мочков - от 1979 до 1987 г.

Капитан I ранг Фьодор Иванов Пенев - от 1987 до 1994 г.

Капитан I ранг Румен Жеков Чешмеджиев - от 1994 до 2001 г.

Капитан I ранг Васил Кръстев Кръстев - от 2001 до 2013 г.

Капитан I ранг Тенчо Георгиев Стоев - от 2013 до 2017 г.

Капитан I ранг Олег Боянов Георгиев – от 2017 г.

 

2.1. Свързочна техника, експлоатирана в свързочния полк на ВМС през различните периоди на развитие

 

Както бе посочено, от влизането в експлоатация на първите обекти – радиоприемния и радиопредавателния център, започва съоръжаването им с разнообразна и висококачествена свързочна техника. Една от първите апаратури, приети на въоръжение, е двукратния телеграфен апарат „Бодо”, предназначен за работа във военно-полеви условия, който служи като основно средство за свръзка между Варна и София от 1951 до 1964 година. Най-старите радиопредаватели в полка са Р-640 и Р-641, в експлоатация от 1951-1953 година, заменени по-късно от Р-647.

От създаването на поделението са използвани линейно-батерийния колектор, радиприемник УС-П, телеграфен апарат „Морз”. Трайна следа в процеса на бойно осигуряване и обучение заема приемо-предавателната телефоно-телеграфна радиостанция тип РБМ. Като средство за носене на бойно дежурство тази станция се използва до 1960 година, след което дълги години служи за учебно средство. От 1961 година на въоръжение е приет суперхетеродинния радиоприемник с двойно преобразуване „Волна-К” и телеграфния апарат СТ-35.

Сформирането на Подвижен свързочен възел през 1959 година налага внедряването на нова бойна техника. Това са радиостанциите с малка мощност Р–104 и със средна мощност Р–118. Специалното свързочно оборудване на възела включва подвижен предавател на автомобил с повишена проходимост - Р–641, подвижна телеграфна апаратна, подвижна телефонна централа и автоработилница. През 1963 – 1964 година в експлоатация са въведени радиостанции с голяма мощност Р–102. В края на третия етап от развитието на поделението радиостанциите с малка и средна мощност са заменени от по-модерните представители на новия парк свързочни машини Р–71 и Р–140. През годините продължава внедряването на приемната машина „Крос” за комутиране на свързочните канали и телефонни и телеграфни ЗАС апаратни. Свързочниците от полка усвояват и ефективно използват високочестотните телефонни уредби П–310 и П–313, останали на въоръжение до 1976 година. По-късно те са заменени с универсалния високочестотен телефонен усилвател П–316.

В периода 1974 – 1977 година със собствени сили и средства на частта е построен нов корпус, в който се помещават командването и щаба на поделението и учебни кабинети. Новата учебна база позволява внедряването на нови съвременни методи на обучение и подготовка на свързочните специалисти.

През 1974 година е изграден СБД радиоканал с подводница, а две години по-късно и УКВ ретранслационна мрежа за тактическа свръзка с кораби и вертолети на море.

От месец октомври 1976 година започва да функционира радиорелеен център за осигуряване на свръзката командването на Военноморските сили и Генералния щаб на Българската армия.

През 1982 година се експериментира и въвежда новата методика с ИКМ. ЗАС свръзка с гарантирана устойчивост е осъществена през месец октомври 1986 година и през месец февруари следващата година е въведен в експлоатация нов ЗАС център.

През 1986 година е положено началото и започва да се експлоатира най-дългото подземно кабелно трасе от КП на флота до село Изворско.

Безспорно един от най-големите успехи през този период от развитието си Свързочният полк постига на 24 май 1987 година, когато за първи път в Българската армия е осъществена космическа свръзка чрез ретранслатор - изкуствен спътник на земята, който е разположен на геостационарна орбита. Началник на станцията за космическа свръзка е лейтенант Емил Иванов Попов, който на същата дата заедно с мичман Павел Славов Павлов извежда и засекретява телеграфен канал.

През следващата година е осъществена адаптивна радиосвръзка, а през месец май 1991 година е въведена в действие радиорелейна ос и ОСВ с началник капитан-лейтенант Емил Иванов Попов. В периода 1988 – 1990 година е извършена пълна реконструкция и модернизация на приемния и предавателния център с възможност за дистанционно управление на предаването, като се осъществява и гарантирана ЗАС свръзка по радио- и тропосферни канали.

Последният етап от внедряването на нова техника се характеризира с навлизане на цифровизацията в работата на свързочните специалисти от полка. С пускането в действие на подарената от БМФ станция за сателитна свръзка „Айсберг”, работеща на стандарта INMARSAT „А”, каквато е поставена и на флагмана „Смели”, през месец март 1996 година е осъществена първата по рода си сателитна свръзка „земя – кораб”.

В Подвижния свързочен възел е монтирана на автомобил цифрова късовълнова радиостанция със скачаща честота „LOREAL 3”. Радиоприем-ният център работи с цифров приемник Р-155 П, Р-160, Р-313, осъществени са предавания на факс и данни по радиоканал.

Линейно – кабелната рота е оборудвана с цифровите измерителни уреди „Iziflex” и кабелотърсач „Metrotex”.

Пусната е в експлоатация първата във Военноморските сили радиотелефонна мобилна персонална система за свръзка „Тайфун”, която постепенно достига 50 абоната и покрива цялото крайбрежие с пунктове на привързване на Калиакра, Каменар, Галата и Емине.

С цифрово трасе е привързана вмб – Бургас, във Варна връзката от 10 канала става 60 канала (2МБ), като по това трасе може да се пренася всякакъв тип информация (глас, видео, данни). През пролетта на 2001 година е монтирана и пусната в действие първата цифрова централа (ЦАТЦ) във Военноморските сили. Тя е свързана с ЦАТЦ в МО – 2, а оттам и с много други поделения в страната. Използвайки ЦАТЦ и цифровата ос на 23 май 2001 година е осъществена и първата цифрова видео свръзка между Военноморските сили и Генералния щаб от генерал-майор Запрянов и капитан I ранг Пенев.

Цифровата свръзка се превръща в основен начин за свързване както във Военноморските сили, така и в цялата армия. Бъдещето на свързочната система е в преминаването на оптични трасета, като основите на това вече са поставени с полагането на оптичен кабел в Главния щаб на Военноморските сили.

 

2.2. Постигнати успехи в бойната подготовка

 

Първите класни специалисти в поделението (трети клас) са подготвени и успешно покриват изискванията още през 1952 година. Следващите две години матросите от взвод „Бодо” на офицера Тончев постигат 100 % покриване на изискванията за класни специалисти. През 1957 година от взвода на офицера Стоев 26 матроса са с първи и втори клас, а от взвода телеграфисти на офицера Кънчев 42 % матроси са първи клас и 45 % са с втори и трети клас. Показателен за нивото на специалната подготовка  на личния състав е фактът, че през 1969 година например 52 % от специалистите в поделението са първи клас, 26 % са втори клас и 12 % са трети клас.

От този период са първите успехи на представителите на полка в организираните свързочни състезания – първенци във ВМС и трето място в БНА. Състезателят – радиотелеграфист старшина втора степен Георги Янакиев Драков завоюва трето място в индивидуалното класиране на общоармейски състезания. През 1957 и 1958 година свързочните специалисти, работещи на апарат „Бодо” старшина втора степен Джендо Атанасов и старшина втора степен Марин Киров стават общофлотски и общоармейски първенци. В резултат на подобрената работа се изявяват и състезателите по радиотелеграфия старшините втора степен Тодор Йорданов, Евгени Кондов, Васил Неделчев, Щирион Кутрубиев, които заемат челни места във ВМФ и БНА. Особено внимание заслужават мичманите Пасков и Велков, които в периода 1960 – 1964 година печелят първо място във флота, през 1962 и 1963 година второ място в БНА.

Най-големия си успех на общоармейски състезания Свързочният полк на ВМФ постига през 1964 година в поделението в Горна Малина. В индивидуалното класиране първи са старшина Цветан Петров и срочнослу-жещият старшина първа степен Йончо Александров. Сред екипажите на радиостанции малка мощност първенци са старшините първа степен Васил Неделчев и Тодор Славов, а екипажите на радиостанции средна мощност с началници Йордан Киров и Атанас Жилов постигат второ място. В крайното комплексно класиране поделението заема първо място. Незабравим за всички представители на Свързочния полк на ВМС остава момента, в който двама от неговите състезатели получават правото да снемат флага на първенството. Тогавашният началник на свързочен отдел генерал Калоянов съвсем справедливо споделя следното: „Това е полк на класните специалисти и отлични радисти!”.

 

3. Настоящо състояние на КИС на ВМС.

 

Във връзка с поетите ангажименти на Република България по програмата „Партньорство за мир” през 2003 г. са закупени първите УКВ радиостанции, покриващи стандартите на НАТО. Това са 5 бр. УКВ радиостанция Harris RF 5800U-MP.

В изпълнение на задълженията поети с пакет цели на силите – 2004 г. и с договор № УД 04-39 от 08.12. 2005 г. в периода април 2006 г. – юни 2006 г. е доставен пакет от комуникационно оборудване (КВ радиостанции Harris RF 5800Н-MP, УКВ радиостанции Harris RF 5800UMP, терминали, модеми и софтуер за обмен на данни), което осигурява покриване на основните стандарти на НАТО в КВ и УКВ радиокомуникациите. Оборудвани са 6 кораба от ВМС и 3 командни центъра. В изключително кратки срокове (1-2 седмици) новото оборудване е усвоено. Планирана, организирана и е изградена мрежа за предаване на данни, осигуряваща адаптивна връзка по STANAG 4538. Мрежата за предаване на данни е използвана за пръв път по време на националното военноморско учение с международно участие „Бриз – 2006”. Така изградената система периодично е усъвършенствана и към момента осигурява основните комуникационни услуги на корабите на море.

 

На 01.11.2005 г. в пристанище Варна акостира първата от серията белгийски фрегати проект Е 71 – фрегата „Дръзки” с бордови номер 41. Комуникационната система на кораба е изцяло модернизирана преди закупуването на фрегатата и напълно покрива изискванията на НАТО, относно комуникациите на този вид кораби. За пръв път в далечен поход на кораб от ВМС се осигурява не само, чрез КВ радиовръзка, а чрез щатния Инмарсат теминал на борда на фрегатата. В изключително кратки срокове са предприети необходимите стъпки за присвояване на международна позивна и MMSI номер, необходими за активиране на Инмарсат терминала и системата за търсене и спасяване (GMDSS) на борда на фрегатата.

На 27.04.2006 г. са присвоени международни позивни и MMSI номера на всички кораби от ВМС. С това се дава възможност за адекватно участие на корабите на ВМС в мисии и учения на НАТО, както и са създадени предпоставки за разширяване на обхвата на корабите, които потенциално могат да ползват услугите, осигурявани от сателитните комуникации.

От ноември 2011 г. с продобиването на нови хеликоптери за нуждите на ВМС „Пантер” КИС на ВМС разширава обхвата на изолзваните комуникационни средства с КВ и УКВ радиостанции, произведени от „Рокуел Колинс” – САЩ.

През март 2009 г. е подписан „Task order for procurement ED 4-2, KW 46R and a site survey for the MOD Bulgaria”. Документа е подписан на основание на „Меморандум за споразумение между Министерството на отбраната на Република България и агенция на НАТО за командване, управление и консултации, относно доставка на криптографски продукти, системи и услуги за Министерството на отбраната на Република България”. Поръчката обхваща доставка на 18 броя мултифункционални крипто устройства тип ED 4-2 и 6 броя крипто устройства за BROADCAST тип KW 46R. С посочените крипто устройства са оборудвани три кораба от ВМС (Фрегата „Дръзки”, Фрегата „Верни” и базов миночистач „Прибой”). Степента на оборудване покрива минималните изисквания за сертифи-кация на тези типове кораби в съответствие с MC 195/9 – „NATO minimum interoperability fitting standards for communications and information systems (CIS) equipment”.

 

На 04.08.2008г. е получено Letter of offer and Acceptance (LOA) от правителството на САЩ за изграждане на „Брегова система за контрол на корабоплаването и охрана на морската граница – Екран”. Финансирането е по програма FMF на САЩ. Изискванията към системата и техническите спецификации са разработени с активното участие на отдел КИС – ЩВМС. През 2011 г. системата е въведена в експлоатация. С нейното въвеждане възможностите на КИС на ВМС нарастват, чрез изграждане на единно автоматизирано КВ и УКВ радио поле и разширение на система „Странджа” и „Тетра”.

През 2008 г. с Протокол № 32 Министерския съвет на Република България одобрява реализацията на Пакет от способности CP 9B3012/5А0006 - „Способности от брегово базирани военноморски комуникационни системи за командване и управление на надводни кораби”. През 2009 г. – Република България изпраща в НАТО писмо за предварително планиране - Advance Planning Funds (APF). През 2011 г. Комитетът за инвестиции – Investment Committee (IC) одобрява APF. През 2012 г. – Република България и Агенцията за комуникации на НАТО - NC3A подписват техническо споразумение - Technical Arrangement (ТА) за реализация на проект 9CM80092-04.

В процеса на реализация на проекта ще бъде изцяло модернизиран действащият Предавателен радиоцентър на ВМС. В Морския оперативен център на ВМС ще бъде изграден център за управление и обмен на НАТО класифицирана информация с корабите на НАТО, включени в системата.  С изграждането на проекта КИС на ВМС ще разшири рязко своите способности и ниво на съвместимост с другите страни членки на НАТО. Привързването на Предавателния радиоцентър и центъра за управление ще се извърши, чрез изграждане на цифрова радиорелейна линия и оптично - трасе.



[1] Д и м и т р о в, В, История на радиото в България, книга първа, С., ИК „Витраж”, 1994, с. 46-47.

[2] ДДВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 414, л. 52.

[3] П а н а й о т о в, А. Флотът, радио Варна и първата война в ефира, Военноисторичес-ки сборник № 3, ВИ, 2004, с. 14-20.

[4] М л е ч е н к о в, М., М у х т а р о в, Й, Свързочните войски на България 1945-2004, С., ВИ, 2009, с. 276-277.