Материалите публикувани в сайта не съдържат класифицирана информация по смисъла на ЗЗКИ.


РАЗВИТИЕТО НА СВЪРЗОЧНИТЕ ЧАСТИ НА ВВС

Развитието на свързочните части на ВВС следва процеса на изграждане и развитие на авиационните формирования и органите за тяхното управление.

Началото на свързочните подразделения на Въздушните на Негово Величество войски е поставено през 1941 г., когато към щаба на войските, на базата на съществуващата телефонна централа (обслужвана от цивилни служители) се сформира отделение за вътрешна свръзка.[1] Към него се придава и една радиостанция за свръзка с летище София и се обменят метеорологични данни.

До септември 1944 г. за нуждите на Въздушните войски е сформирана свързочна дружина, основно от запасни чинове. След 9 септември 1944 г. тази дружина е разформирана и е сформиран свързочен взвод, с командир поручик Стойне Христов.[2] Основната задача на взвода е да осигурява наземната свръзка на щаба на Въздушните войски.

Бойната подготовка на взвода започва реално в началото на 1947 г. Освен стационарната телефонна централа във взвода има и следните радиосредства: ю’Лоренц 100 W” – 3 бр. автомобилни; „Фуге-7” – 2 бр на радио коли; „Фуге” – 2 бр. на ремаркета. По-късно през с.г. на моторна кола „Прага” е оборудвана „Фуге-10”, която е първата автомобилна радиостанция за свръзка със самолетите. Тази радиостанция се използва и като лична радиостанция на командващия Въздушните войски. Радист на тази станция е фелдфебел Ставри Попов.[3]

През тази и следващата година продължава кадровото стабилизиране на взвода. Привлечени са млади високо подготвени подофицери: Васил Петков, Станко Недокланов, Григор Григоров, Стефан Николов и Никола Стоянов.

Практическата подготовка на взвода е насочена към повишаване на специалната подготовка и развръщането на полеви свързочен възел.

През този период се променя и състава на авиационните части, което води до увеличаването на задачите по свръзките. През февруари 1947 г. към Въздушните войски се създава свързочна военноавиационна служба. Това налага през 1948 г. свързочния взвод да се развърне в свързочна рота.[4] За неин командир е назначен подпоручик Богомил Иванов Кръстев, който през 1947 г. е поел командването на взвода от поручик Стойне Христов.

Ротата е в състав от три взвода:

- радио взвод – с радиостанции „Лоренц 100 Вт, „Фуге-10” и „Фуге-7”;

- телефонен взвод;

- линейно-строителен взвод.

Продължава упоритата работа на командния състав за издигане нивото на бойната подготовка. През 1949 г. тя получава отлична оценка при осигуряване свръзките на оперативната група на Въздушните войски с авиацията, последователно с Първа, Втора и Трета армия. Това дава основание на командването да я обяви за поделение “Отличник по БПП” за 1949 г.

Бързото нарастване и усложняване на свързочните задачи налагат през 1950 г. ротата да бъде развърната в свързочен батальон.[5] За първи командир е назначен капитан Младенов, който от 14 ноември 1952 г. е заменен от капитан Иван Атанасов Вълев. До края на 1954 г. батальонът заема района на бившите казарми на железопътния полк в София, след което е преместен в казармите на бившето Военновъздушно училище в Божурище.

Основните задачи на батальона са: осигуряване на радио и телеграфната свръзка на щаба на ВВС с подчинените му подразделения; построяването на нови постоянни т.т. линии на летищата и устройване на вътрешната свръзка.

Основните радиосредства в батальона продължава да бъдат „Лоренц 100 Вт, „Фуге” и новопостъпилите РСБ и РАФ. От 1957 г. на въоръжение постъпват и РБМ-1 и други съветски КВ и УКВ радиостанции.

Показателно за добре организираната бойна подготовка на батальона е фактът, че в периода 1954-1956 г. той е общоармейски първенец на провежданите от УСВ-ГЩ състезания по радиотелеграфия, а старшина Луков четири години е обявяван за най-добър радиотелеграфист в БНА.

На 15 октомври 1960 г. на основание МЗ № 0234-а от 30 септември с.г., 32-ри отделен свързочен батальон е реорганизиран в 32-ри свързочен полк, по щат № Ц-3382.[6] Полкът е дислоциран в казармите на 8-ми километър в София. За негов първи командир е назначен полковник Тодор Христов Исов.

Необходимостта от осигуряването на постоянно действащи свръзки от главния и запасния КП на ПВО и ВВС, налагат през следващата година свързочния батальон, който обслужва Главния КП да премине в състава на 32-ри свързочен полк.

Важен момент от живота на полка е връчването на бойно знаме две години след неговото създаване. Знамето е връчено на основание Указ № 450 от 27 октомври  1962 г.

През следващите години значително нараства броят на класните специалисти и отличниците по БПП. Активно се развива и художествената самодейност. Самодейни колективи от полка са лауреати на ІІ-ия и ІІІ-тия републикански фестивали и носители на 1 бронзов и 2 сребърни медала (1964 г. и 1969 г.).

От 1967 до 1970 г. офицери и екипажи със свързочни средства вземат участие в КЩУ „Родопи”, „Плиска”, „Зенит-70” и „Тракия-70”.

Полковник Исов командва полка до октомври 1972 г., когато преминава на работа в Управление „Свързочни и РТО войски” на щаба на ПВО и ВВС. От 10 октомври 1972 г. за командир е назначен началник щаба на полка полковник Петър Христов Петров.

От 23 юли 1975 г. е въведен нов щат № Ц-3452, с който 2-ра радио рота от 1-ви свързочен батальон се отделя като самостоятелно подразделение – в новопостроения радиопредавателен център, който се развръща в района на Бистрица. За негов началник е назначен майор Кирил Иванов Модев, който две години по-късно от 26 май 1977 г. е заменен от подполковник Иван Христов Лалев.

Радиорелейната рота с командир старши лейтенант Александър Тодоров Средков от 4 юли с.г. е развърната в радиорелеен батальон в състав от две радиорелейни роти (с 6 бр. стационарни радиорелейни възли – във всяка рота по 3) и един мобилен радиорелеен взвод. През май 1977 г. към 2-ра радиорелейна рота се сформира още един радиорелеен възел № 7. С тези две роти се поставя началото на стационарната свързочна система на ПВО и ВВС, с което рязко се повишава устойчивостта на системата и свръзките на ВВС. За командир на батальона е назначен подполковник Ангел Иванов Миланов, който от 30 септември 1979 г. е заменен от майор Цветан Антонов Карлов.[7]

Със същия щат свързочният възел при щаба на ПВО и ВВС преминава към   32-ри свързочен полк. По този начин се оформя следната структура на полка: командване, щаб, 1-ви свързочен батальон (обслужващ ГлКП на ПВО и ВВС), 2-ри свързочен батальон, радиорелеен батальон, радиопредавателен център, свързочна школа, стационарен СВ и обслужващи подразделения.

Извършват се и няколко кадрови промени в командването на полка. От 5 октомври 1976 г. командирът полковник Петър Христов Петров преминава в запаса и за нов командир е назначен полковник Георги Христов Беличански. От 1 октомври 1979 г. началникът на щаба на полка подполковник Илия Георгиев Дафинов преминава на служба в свързочния отдел на тила на БНА и на негово място е назначен капитан Йордан Маринов Иванов.

През този период продължава работата по подготовката на класни специалисти и отличници по БПП, отлични екипажи, смени, разчети, взводове, роти и батальони. Постепенно техният брой достига до 55 – 62 % от щатния състав. Като майстори в своята специалност се утвърждават старшините Георги Моцков Пътов, Димитър Бориков Сотиров и Емил Атанасов Йорданов.

Продължава участието на полка в занятията и ученията провеждани от МНО, началника на ГЩ и УСВ-ГЩ от серията “Гранит”, “Балкан” и “Родопи”.

На въоръжение постъпват радиосредства от ново поколение Р-137 (от 1975 г.) и Р-140 (от 1977 г.) и започва интензивен процес за тяхното усвояване.

Настъпват промени и в качеството на командния състав на полка. Офицерите са основно са с инженерно образование, а сержантския състав е от сержантските училища.

От 1 януари 1978 г., с МЗ № 080/1977 г. на 32-ри свързочен полк е присвоен нов военно-пощенски номер – 26450. Към този момент полка има следната организационна структура:

А. Управление: командване, щаб, материално-техническо осигуряване, медицинска и тилова служба.

Б. Бойни подразделения: 1-ви свързочен батальон, 2-ри свързочен батальон, радиопредавателен център, радиорелеен батальон.

В. Учебни подразделения: свързочна школа.

Г. Обслужващи подразделения.

Задачите на полка се запазват. Основната задача е осигуряването на свръзките, оповестяването, управлението и взаимодействието на ЦКП и щаба на ПВО и ВВС с щабовете и пунктовете за управление на ВГК, Сухопътните войски и ВМС и тези с щабовете на подчинените войски.

Втората задача на полка е да подготвя свързочни специалисти за свързочните подразделения на ВВС.

Тази организация на 32-ри свързочен полк се запазва до 1 октомври 1984 г., когато е въведен нов щат № Ц-6794. При тази структура общият личен състав на полка е 625 души, от които: 79 офицери, 248 сержанти, 195 войника и 103 военни служители.[8]

Първи свързочен батальон е стационарен и обслужва ЦКП-ВВС. Апаратната от радио ротата е оборудвана с 12 бр. радиотредаватели с мощност до 1 кВт, 4 бр. радиопрдаватели с мощност 1-5 кВт, 4 бр Р-831 (стац.), по 2 бр Р-825 (стац.) и Р-137 (стац.), 1 бр. Р-150 МА, 1 бр. Р-405, 2 бр. ВЧ апаратури П-318, радиотелефони. В радио взвода има радиостанции от типа Р-820 и Р-831 М. В радио взводовете на радиоприемния център освен КВ и УКВ радиоприемници в 3-ти взвод е развърнат и честотно-диспечерска станция. Телефонно-телеграфната рота и групата ЗАС са оборудвани с номератори, ВЧ апаратури и засекретяващи апаратури, които са на въоръжение в свързочните части на БНА към този момент.

Втори свързочен батальон е предназначен да развръща свързочен възел на полеви пункт за управление на ВВС. Всеки от радио взводовете от 1-ва радио рота може да развърне група от 8 предаватели (от типа Р-140, Р-118, Р-820 и Р-830) и с 1 бр. Р-150 МА да осигури тяхното дистанционно управление от радиоприемния център. С тези средства се осигуряват наземните радиосвръзки .а полевия КП на ВВС.

Втора радио рота е предназначена да осигурява предимно въздушните свръзки на пункта. На въоръжение в 1-ви радиовзвод има Р-137 – 2 бр., Р-71 – 4 бр., Р-849 – 3 бр., а във 2-ри взвод – Р-824 – 2 бр., Р-831 – 2 бр., Р-845 М-3 – 2 бр и Р-934 – 1 бр.

За развръщане на радиоприемния център на възела, едноименното щатно подразделение разполага с 2 бр. Р-4501 М2 и 1 бр. Р-150 МА.

Телефонно-линейната рота е предназначена основно за развръщане на центъра за телефонна и телеграфна свръзка на възела и за осигуряване на откритата и засекретена свръзка на оперативния състав. За целта телефонно-телеграфния взвод е въоръжен с по 1 бр. апаратни П-220 М, П-225 и П-222, а групата ЗАС с апаратни П-244 Т – 2 бр. и П-238 Т – 2 бр.Взвода за постройката на кабелни линии разполага с по едно тежко-кабелно отделение П-270 и едно линейно-кабелно отделение и група за измерване и поддържане на подземни кабели.

Свързочния възел на ЦКП се състои от телефонна станция за открита свръзка, телефонна ЗАС станция, телеграфна ЗАС станция и подвижна станция за военно-пощенска свръзка (ФПС).

В състава на радиорелейния батальон са включени двете радиорелейни роти с по три радиорелейни ретранслационни възела от стационарната мрежа на ВВС (№ 1 – Мусала;  № 2 – Баба; № 3 – Божурище; № 4 – Черни връх; № 5 – Бояна; № 6 - Ботев) и радиорелеен взвод с 2 бр. Р-409.

Свързочната рота за тила се състои от два взвода. Радио взвод с 1 бр. Р-820 М, 2 бр. Р118 и 1 бр. Р-71и телефонно-телеграфен взвод с по 1 бр. П-240 Т и.П-238 Т, 1 бр. Р-409 и едно линейно-кабелно отделение.

Полковата свързочна школа подготвя основно телеграфисти и радиотелеграфисти за радиостанции със средна и малка мощност и към нея има по една Р-118 и Р-104 АМ.

В състава на обслужващите подразделения са включени: медицински пункт, комендантско-домакински взвод, работилници – автомобилна и свързочна със съответните складове, електрозарядна станция и складове.

Този състав се запазва до началото на ХХІ век, когато са извършени съществени промени в структурата, задачите и живота на 32-ри свързочен полк. Най-важните от тях са следните.

На 26 октомври 2001 г. с МЗ № ОХ-919/24 октомври с.г. на полка е връчено и осветено ново бойно знаме.

От 14 юни 2002 г. със Заповеди №№ 0070 и 0071 от 27 март с.г. на Началника на ГЩ на БА 1-ви свързочен батальон е реорганизиран в комуникационно информационен възел (КИВ) на ЦКП на ВВС, а 2-ри свързочен батальон – в мобилен КИВ на ВВС. Към този момент подразделенията на полка са дислоцирани в 4 района: командването, щаба, материално-техническото осигуряване, мобилния КИВ, свързочната школа и обслужващите подразделения – в Божурище; КИВ на ЦКП-ВВС – в Бояна; радиопредавателния център № 1 – в Бистрица, а радиопредавателен център № 2 – на Момина скала (Витоша).

Този състав и дислокация на полка се запазва до 2003 г., когато в изпълнение на „Актуализирания план за организационно изграждане на Въоръжените сили на Република България до 2004 г.” и на основание МЗ № ОХ-0013/07 март 2003 г., от 1 юни 2003 г. 32-ри свързочен полк се реорганизира в 1-ви свързочен батальон, подчинен на Главния щаб на ВВС, запазва военнопощенския номер 26450 и е дислоциран в София.

След тази реорганизация, бойните знамена, връчени до този момент на 32-ри свързочен полк са сдадени в музея на авиацията в Крумово.

През тези 43 години командири на полка са били следните офицери:

1. Полковник Тодор Христов Исов – 15.10.1960 г. – 10.10.1972 г.

2. Полковник Петър Христов Петров – 10.10.1972 г. – 05.10.1976 г.

3. Полковник Георги Христов Беличански – 05.10.1976 г. – 22.09.1986 г.

4. Полковник Йордан Маринов Йорданов – 22.09 1986 г. – 15.02.1989 г.

5. Полковник Димитър Динев Димитров – врид 15.02.1989 г. – 20.09.1989 г.; командир 20.09.1989 г. – 01.09.1998 г.

6. Полковник Пламен Велков Велков – 01.09.1998 г. – 09.05.2003 г.

7. Полковник Красимир Петров Георгиев – врид 09.05.2003 г. – 01.06.2003 г.

 



[1] ОА на БА, ф. 6, фондово дело, с. 29.

[2] П а к т  а м, с. 30.

[3] П а к  т а м, с. 31.

[4] П а к  т а м.

[5] П а к  т а м.

[6] П а к  т а м, с. 32-33.

[7] П а к  т а м, с. 65-67.

[8] ОА на БА, Ф. 7, оп 14, а.е. 30, с. 13-15.