Материалите публикувани в сайта не съдържат класифицирана информация по смисъла на ЗЗКИ.


ПОДГОТОВКА НА КАДРИ ЗА СВЪРЗОЧНИТЕ ВОЙСКИ[1]

 

1. Подготовка на свързочни офицери в национални военноучебни заведения

 

Офицерите от Българската войска в третата Българска държава винаги са били важна част от българската интелигенция. Определението за тях като водачи и възпитатели на въоръжения български народ ги е поставяло в особено положение. На тях държавата и народът са поверявали в мирно време за обучение и възпитание своите млади мъже, които при необходимост с цената на живота си да защитават България.

По-голямата част от българските офицери достойно са изпълнявали своето призвание. Това показват победните сражения във войните за обединението на България и за запазване на нейния суверенитет, водени след 1878 г.

Още в неорганизираната Българска държава в 1878 г. далновидният княз Дондуков, със съгласието на цар Александър ІІ, създава Софийското военно училище.

В края на месец май 1878 г. пред сградата на областната управа в Пловдив е оповестен приказ на комисариата на временното руско управление за създаването на военно-учебна команда, като основните изисквания са младежите да са навършили 17 години и да имат най-малко четирикласно образование. За командир на военно-учебната команда (юнкерска рота), състояща се от първите 42 младежи, е назначен капитан Стрижевски, а за негови помощници подпоручик Любавски и прапорщик Никола Бонев (българин на руска служба). Командата е първоначално е настанена в бившия турски конак в Пловдив, а после се установява в училище „Света Троица“, в старата част на днешния град. Висшето командване и организирането на занятията се поема от гвардейски капитан Николай Флейшер (със заповед № 14 от 1 септември 1878 г. назначен за началник на училището).

След подписването на Берлинския договор от 14 до 19 ноември 1878 г. военното училище е преместено в гр. София – до Пазарджик съставът пътува с влак, а от там до София юнкерите се придвижват пеша. Първоначално училището е настанено в дотогавашна турска болница на мястото на днешния Централен военен клуб. На 26 ноември 1878 г. то е официално осветено и открито със Заповед № 18 на Военното управление на България. Обучението в училището е в рамките на две години, като се разделя на два класа: Първи младши-общи и Втори старши-специален. В младшия клас се изучава общообразователна и общовоенна подготовка, а в старшия – специална подготовка по съответния род войска: пехота, артилерия, кавалерия и пионери (днешните инженерни войски). Първият випуск на училището е подготвен в съкратени срокове и на 10 май 1879 г. първо офицерско звание получават 163 юнкери, завършили старшия клас. С Указ № 40 са обявени първенците на випуска – подпоручиците Анастас Бендерев и Тодор Увалиев.

Със заповед по военното ведомство № 156 от 1880 г. се нарежда да се премине към 3-годишен курс на обучение, съответно първи подготвителен клас и втори и трети специални класове. Впоследствие през 1881 г. се преценява, че е необходимо обучението да премине на 4-годишен период. На 30 август 1881 г. княз Александър Батенберг на тържествен парад в София връчва първото бойно знаме на училището.

През 1892 г. е преместено в специално построена сграда, проектирана от чешкият архитект Антонин Колар, в югоизточния край на София, в която днес се намира Военната академия „Г. С. Раковски“. Военното училище играе важна роля в живота на Българската армия, като в него се подготвят почти всички офицери, командвали армията във войните от края на 19 век и началото на 20 век.

 

 

Сн. 1. Сградата на военното училище, днес ВА „Г. С. Раковски“

 

Независимо от превратностите на времето, това училище съществува до 2002 г., когато се преобразува в университет.

Главните центрове за подготовката на офицерски кадри бяха военните академии, военните училища и школата за запасни офицери.

Срокът на обучението във военните училища в различни периоди и за различни специалности е различен - от 2 до 5 години.

Първите български офицери в новосъздадената българска Земска войска в 1878 г. са произведени от българските младежи, участвали в Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. Още в неорганизираната Българска държава в 1878 г. далновидният княз Дондуков, със съгласието на цар Александър ІІ, създава Софийското военно училище. През 1879 г. е произведен и първият випуск български офицери. Независимо от превратностите на времето, това училище съществува до 2002 г., когато се преобразува в университет.

През всички години на своето съществуване в училището са се подготвяли и свързочни офицери. Изключение прави периодът 1950-1963 г., когато свързочните офицерски кадри са се готвили в НВИСУ “Георги Дамянов” - Силистра.

Първото българско военно училище е създадено със заповед по Управлението на Българската земска войска № 14 от 6 септември 1878 г. в Пловдив. През октомври училището се премества в София и се настанява в сграда на турска военна болница, намираща се на мястото на ЦВК-София. Първият випуск, в състав 339 юнкери, е приет на 15 ноември 1878 г. Випускът е бил разделен на два класа - старши от 123 и младши от 216 юнкера. Училището е открито с водосвет на 26 ноември 1878 г.

През 1882/1883 г. е въведен подготвителен клас и срокът на обучение става пет години. През 1884 г. курсът отново става четири години. От 1900 г. към училището се създава Военна гимназия. На 1 септември 1900 г. са приети 240 кадета в 3, 4 и 5 класове. Към 1905 г. срокът на обучение става осем години - 5 години гимназия и 3 години юнкерска рота. През 1910 г. гимназията е закрита и в училището се обучават само юнкери в първи подготвителен клас, втори и трети специални класове.

С царски указ № 164 от 23 април 1937 г. се открива отново военната гимназия с три класа от шести да осми клас. Срокът на обучението в училището се установява на шест години. Кадетският корпус е закрит на 4 октомври 1944 г.

От създаването на Военното училище, името му се е изменяло по следния начин. В началото то се именува “Софийско военно училище”, след избирането на княз Александър І Батенберг – “Военно на Негово Царско Височество Училище” (ВНЦВУ) и от 1908 г., след обявяването на княз Фердинанд за цар на България – “Военно на Негово Царско Величество Училище” (ВНЦВУ).

След 9 септември 1944 г. училището е преименувано на Народно Военно Училище (НВУ). Със заповед на министъра на войната № 45 от 18 февруари 1945 г., за патрон на училището е определен възрожденеца-революционер Васил Левски и училището се назовава Народно Военно Училище “Васил Левски” (НВУ “В. Левски”).

След 1950 г. името на училището се променя така:

- 1950 г. - Народно Военно Пехотно Училище “В. Левски”;

- 1955 г. - отново е НВУ “В. Левски”;

- 1955 г. - Висше Народно Военно Училище “В. Левски”;

- 1991 г. - Висше Военно Общовойсково Училище “В. Левски”;

- 2002 г. – Национален Военен Университет “В. Левски”.

До 1892 г. Софийското военно училище се е помещавало в старата турска болница, след което е преместено в новопостроената му сграда, в района, където сега се намира ВА “Г. С. Раковски”. В този район училището остава до 1958 г., когато е преместено във В. Търново и настанено в района на НШЗО “Хр. Ботев”. През седемдесетте години за училището, западно от гр. В. Търново е построен специално проектиран комплекс от сгради. В този комплекс сега е разположен щабът и Общовойсковият факултет на Националния Военен Университет “В. Левски”.

 

1.1. Подготовка на офицери-свързочници в периода 1945-1950 г. в НВУ „Васил Левски“

 

След отделянето на свързочни войски в самостоятелен род войска от 30 ноември 1943 г., от Военното училище във войските са постъпили офицерите от 63-ти и 64-ти випуск (общо 17 човека). Юнкерите от 63-ти випуск са произведени в първо офицерско звание - подпоручик на 3 март 1944 г. Произведени са 9 офицера. Юнкерите от 64-ти випуск, осем на брой, са произведени на 14 септември 1944 г. Всички вземат участие във войната срещу хитлеристка Германия.

Юнкерите от 65-ти випуск са изпратени през 1945 г. на стаж в бойните части на фронта. Някои от тях вземат участие във втората фаза на войната. Произведени са на 6 май 1945 г., като на випуска е дадено името “Дравски - боен”. Свързочниците от този випуск са десет човека.

В периода 1945 - 1950 г. в НВУ “В. Левски” завършват пет випуска от 66-ти до 70-ти. Випуските 66-ти, 67-ми и 68-ми са приети като кадети във Военната гимназия, съответно през 1941, 1942 и 1943 г.

От 66-ти випуск са произведени на 8 септември 1946 г. шест офицера. От тях трима са уволнени до 1947 г.

Към 67-ми випуск, освен преминалите от кадетския в юнкерския клас са включени и школниците от НШЗО “Хр. Ботев”. В свързочния взвод са обучавани общо 22 юнкера, от които трима за ВВС. Първият офицерски чин подпоручик на випуска е присвоен на 7 септември 1947 г. Това е първият републикански випуск на НВУ “В. Левски”. Произведени са 15 офицера - свързочници.

В свързочния взвод на 68-ми випуск на НВУ “В. Левски” са обучавани дванадесет юнкера. Шест от тях са уволнени през февруари 1948 г. На 30 април 1948 г. на випуска е присвоен първия офицерски чин подпоручик и випускът е наречен “Димитровски”. Офицерите свързочници са шестима[2]:

Шестдесет и девети випуск е първият, съставен от юнкери, които не са били кадети. Четиринадесет са приети през 1946 г, обучавани са една година общо и през 1947 г. чрез жребий (чоп) са определени за свързочници. През есента на 1948 г. към випуска са включени 76 завършили НШЗО “Хр. Ботев” уредник-школници и 10 завърнали се от Югославия, където са обучавани една година в свързочното училище в гр. Зренянин, обл. Суботица. Деветдесет и трима човека на 30 април 1949 г. получават първо офицерско звание подпоручик.

Седемдесети випуск е приет с конкурс на 19 септември 1947 г. След 40 дневна общовойскова подготовка, с чоп са определени 45 юнкера за свързочници. През учебната 1947/1948 г. в два взвода юнкерите се обучават на общовоенна и начална свързочна подготовка. В началото на 1948/1949 учебна година с изпит по “манипулация и слухарство” са формирани радио и жичен взвод. На 27 април 1950 г. 39 курсанта (от 1949 г. юнкерите са преименувани на курсанти) от випуска получават първия си офицерски чин подпоручик.

 

Основни форми на обучение, прилагани в училището са: лекции и беседи в класната стая, семинари за обсъждане на определени теми, специални занимания в свързочните кабинети и зали, работа със свързочната материална част в района на училището, занятия със свързочни средства на местността - като правило в последния четвъртък на месеца. Особено ползотворен за практическата подготовка на юнкерите е летният лагер в Банкя от 1 юни до 31 август всяка година.

Учебно-материалната база за обучение на свързочниците е устроена в Инженерното здание на училището, което сега е преустроено за нуждите на Военния исторически музей. Там са кабинетите и залите за манипулация и слухарство. Техническите средства са немски радиостанции от типа ГРН-5, ГРН-80, ГРУК-10, телеграфни апарати “Сименс” и “Хел”, телефонни апарати и полеви десет линейни номератори, уплътнителна апаратура TFB 1. Едва към 1948 г. в училището са доставени съветски носими радиостанции от типа РБМ и 13-Р, буквопечатащи апарати СТ-35 и друга техника. За изучаване на по-мощните радиостанции и друга свързочна техника се използват възможностите на Общовойсковия свързочен полк.

Като командири и преподаватели в свързочната част на НВУ “В. Левски” в периода 1945 - 1950 г. са работили офицери с различно военно образование.

Преподавателите по общовоенна подготовка са от общите катедри на училището. По специалните дисциплини - електротехника и радиотехника като преподаватели са привличани полковник Георги Танев и майор Йордан Пенчев. Свързочните дисциплини телеграфна и телефонна техника, войскови радиостанции и организация на свръзките са преподавани от командирите на дружината и ротите, а в отделни случаи и от взводните командири.

През този период командири на дружината са били полковник Георги Иванов Георгиев от 1945 г. до 20 септември 1946 г, когато за временен командир на дружината със заповед № 85 на Министъра на войната е назначен капитан Борислав Теодосиев Скочев. Командири на роти са били: капитан Никола Джеваиров, капитан Георги Чолев, поручик Никола Маслев.

През периода от 1945 г. до 1950 г. в училището са подготвени офицери-свързочници от 65-ти до 70-ти випуск общо 169 човека.

 

1.2. Офицерска свързочна школа – 1947 г. - 1950 г.

 

През 1947 г. в района на Общовойсковия свързочен полк е създадена Офицерска свързочна школа. За ВРИД началник на школата е назначен поручик Цоню Влаев. След него началник на школата става поручик Иван Костов Калоянов. През 1948 г. той е изпратен да се учи в Свързочната академия на Съветската армия в Ленинград и за началник на школата е назначен полковник Георги Танев.

Първоначално школата има за задача да преподготвя действащи офицери при преминаване на по-висока длъжност, главно при назначаването им на ротни длъжности. За учебната 1947/1948 г. в курса на школата са включени само помощник командири по политическата част на командирите на полкове и някои дружини.

Преподаватели в школата са Манол Кацаров, поручик Влаев, майор Бюлбюлев, поручик Кръстевич. За обучението на школниците се използва учебната база и преподаватели от НВУ “В. Левски”. Курсът е завършил през пролетта на 1948 г. Всички завършили курса в последствие достигат до високи длъжности в свързочни войски.

През учебната 1948/1949 г. в школата са обучавани три класни отделения младши свързочни офицери от частите и едно класно отделение технически офицери.

През 1949 г. към тази школа е включена свързочната дружина от НШЗО “Хр. Ботев”. Дружината е в състав от две роти - радио и жична. Школата използва освободени помещения от Общовойсковия свързочен полк и новопостроения етаж на сградата на Телеграфо-пощенското училище.

За кратък срок школата се организира като самостоятелно свързочно поделение със собствено домакинско и финансово обслужване. До тогава тези обслужвания са били възложени на Общовойсковия свързочен полк.

Командването на школата е в състав: началник полковник Георги Танев, заместник началник по политическата част майор Димитър Благоев, той и ръководител на цикъла “Политически науки”. Командир на батальона е майор Грънчаров, а след заболяването му - капитан Георги Миланов Георгиев. Командири на роти са поручик Стефан Стоянов Златев и поручик Митко Владимиров Тричков.

За началник на офицерския курс към школата е назначен майор Кабаджов, а за началник на тила на школата капитан Бончо Тодоров.

Преподавателският колектив е в състав: майор Трифон Киров, капитан Манол Кацаров, поручик Кръстевич, поручик Генчо Генчев, подпоручик Христо Гатев, поручик Васил Рангелов, подпоручик Недокланов. За преподаватели са използувани и командирите на роти и взводове. За някои дисциплини са привличани и офицери от Свързочния отдел на ГЩ.

За кратък срок през 1949 г. е създадена минимално необходимата УМБ, учебни зали, кабинети за провеждане на класни занятия и упражнения, оборудвани са и специални зали за обучение по радио манипулация, телеграфна манипулация и обучение на телеграфен апарат СТ-35. Задоволително са решени и битовите условия.

През септември 1949 г. е приет випуск школници в състав две роти от по пет взвода радисти, телефонисти и телеграфисти - общо 250 души. Випускът завършва школата на 22 август 1950 г. Школниците са произведени в звание старшина-школник, а отличниците - младши лейтенант. По-голямата част от тях след завършване на стажа си в свързочните поделения остават на редовна кадрова офицерска служба и достигат до високи длъжности. Такива са полковник Тодор Сотиров - командир на 1-ви армейски свързочен полк, полковник Белички - командир на свързочен полк на ВВС, полковник Борислав Стефанов Генов и др.

Свързочната школа служи за основа при организиране и устройване на формираното през август 1950 г. Народно Военно Свързочно Училище (НВСУ) – София.

 

1.3. Подготовка на офицери свързочници в периода 1950 – 1963 г. в Народно военно свързочно училище (НВСУ) - София и Силистра.

 

Народното военно свързочно училище е създадено със заповед на Министъра на народната отбрана № 456 от 19 август 1950 г. Училището е настанено в района на Общовойсковия свързочен полк, който е преместен в друг район на София.

В състава на училището са включени:

- свързочната школа – школен батальон и офицерския курс;

- курсантския батальон на НВУ “В. Левски”;

- обслужващи звена.

За началник на училището е назначен полковник Георги Димитров Танев.

Съставът на командването на училището започва да се попълва още в началото на август 1950 г. Пълно съдействие и помощ оказва Свързочно управление на ГЩ и лично началникът му генерал-майор Дяко Матеев Дяков.

Назначени са: заместник началник по строевата част майор Петър Нинов Гърков, заместник началник по учебната част майор Цоню Влаев, заместник началник по техническата част майор Славов и заместник началник по тила капитан Бончо Тодоров.

Преназначени са командирите от Свързочната школа и свързочния батальон от НВУ “В. Левски”. За командир на курсантския батальон е назначен подполковник Скочев. За ротни командири са назначени - на радио ротата капитан Чолев, на жичната рота капитан Никола Маслев. За командир на школния батальон е назначен майор Димитър Стоянов Димитров, а за ротни командири са назначени - старши лейтенант Стефан Златев на радио ротата и старши лейтенант Митко Тричков на жичната рота. Преназначени са и командирите на взводове в двата батальона, както и началника на офицерския курс майор Кабаджов.

Организирани и са попълнени учебните цикли (група преподаватели по определени предмети) и са назначени техни началници:

- Общовойскова подготовка - полковник Христофор Петров (Одеколона);

- Организация на свръзките - майор Димитър Попов;

- Електротехника - майор Лазаров;

- Радиотехника - майор Пенчев;

- Политически науки - майор Димитър Благоев;

- Станционно-експлоатационна служба - майор Георги Котев;

- Телефонна и телеграфна техника - майор Любомир Кацевски;

За преподаватели са назначени: майор Манол Кацаров, капитан Кръстевич, старши лейтенант Гатев, старши лейтенант Недокланов, капитан Минчо Минчев, майор Димитър Попов, капитан Димитър Стоянов, старши лейтенант Димитър Колчев, старши лейтенант Цоню Дзипалски, подполковник Коста Паничков, капитан Милушев, старши лейтенант Генчо Генчев, капитан Балкански, капитан Нейков и майор Светослав Иванов.

Сградите, предоставени на училището, са ремонтирани. Спалните помещения за курсантския батальон са подготвени още през август и батальонът се премества в района на училището в началото на септември.

С помощта на Свързочно управление, училището се снабдява със свързочни средства и материали. Помощ оказва и Завод 12 - София, заместник директор по техническата част, на който е бил полковник Георги Танев. Получено е и свързочното имущество на свързочния батальон от НВУ “В. Левски”.

През септември 1950 г. е проведен конкурс и са приети курсанти за първия двугодишен курс на училището, по два взвода - радисти и телеграфисти.

Учебната година започва нормално на 1 октомври 1950 г.

Едва училището е започнало учебната година и се получават указания то да се премести в провинцията. Неговият район е определен за новооткритата Политическа академия.

Приема се за подходящо решение районът на 31-ви пехотен полк в Силистра.

За подготовка на освободените от 31-ви пехотен полк помещения и сгради, в които ще се настани школния батальон, към 20 януари 1951 г. е изпратена група от технически персонал, ръководена от майор Димитър Попов.

Преместването на батальона става в края на януари 1951 г. Имуществото е натоварено на товарни вагони и е превозено до Русе със специален товарен влак. Школниците, командирите, преподавателите и волнонаемните служители пътуват със специален пътнически влак от София до Русе. От Русе до Силистра личният състав пътува с големия пътнически кораб “Александър Стамболийски”. На 25 януари имуществото и личният състав пристигат в Силистра.

В София продължава животът на училището в условията на подготовка за преместване в Силистра. На 22 февруари 1951 г. е присвоено звание младши лейтенант на войнишкия випуск.

Към средата на април е завършена подготовката за пренасяне на курсантския батальон, офицерския курс, службите и обслужващото подразделение, както и цялото имущество на училището. Композират се специален товарен и пътнически влак, които на 27 април потеглят за Русе и на 28 пристигат в Силистра.

До края на август училището успява да се устрои напълно и да подготви УМБ за нормално откриване и провеждане на учебната 1951/1952 г.

През септември 1951 г. е приет нов випуск със срок на обучение две години. От НШЗО “Хр. Ботев” - В. Търново в училището е прехвърлена рота школници, преминали обучение като пехотинци.

През септември 1952 г. е приет випуск за двегодишен срок на обучение в състав от две роти с по три взвода – радисти, линейчици и телеграфисти.

През септември 1953 г. са приети нови два випуска:

- една рота от два взвода, уволнени същата година войници, за двугодишен срок на обучение;

- една рота от два взвода, младежи със средно образование, за тригодишен срок на обучение.

До 1954 г. НВСУ продължава да усъвършенства битовите условия и УМБ. Обзаведени са 17 учебни помещения. Непрекъснато се получават нови образци свързочна техника, която постъпва на въоръжение в БНА. Получава се и ново стрелково оръжие. Тилът на училището подобрява обслужването. Оборудвани са шивашка, обущарска, дърводелска и железарска работилница. Построен е кокетен медицински пункт - лазарет в югоизточния край на района.

Подобрено е училищното стрелбище в югоизточния ъгъл на района, вкопано в хребета “Кишишлика”. Изграден е и учебен свързочен полигон, на който курсантите са обучавани на практическа работа на свързочните средства.

В добре устроеното и организирано НВСУ се провежда качествен учебен процес. Всеки последен четвъртък на месеца се провеждат еднодневни занятия със свързочни средства на местността. Всяка година е провеждано тридневно тактико-специално учение със свързочни средства.

В края на септември 1954 г. са обединени в едно НВСУ - Силистра, Народното военно инженерно училище (НВИУ) - Свищов и Народното военно химическо училище (НВХУ) - Карлово и е сформирано Народно военно инженерно свързочно училище (НВИСУ).

През същия месец е приет новият випуск за обучение в три годишен курс. Учебната 1954/1955 година започва в средата на октомври.

От училището са изведени много преподаватели и командири. Пенсионирани са офицерите, завършили Военното училище до 62-ри випуск. Във военната академия “Г. С. Раковски” е преведен подполковник Цоню Влаев, а в техническата академия са преведени майор Димитър Стоянов, капитан Цоню Дзипалски и капитан Генчо Генчев.

Във В. Търново към НШЗО “Хр. Ботев” е открита свързочна част за обучение на свързочни офицери. Към нея са преведени майор Манол Кацаров, капитан Георги Кацаров, капитан Богдан Цветанов и старши лейтенантите Иван Кокалов, Илия Бързанов, Йордан Томов и Димитър Марков.

С МЗ № УК 01176 от 27 октомври 1954 г. е пенсиониран началника на училището полковник Георги Танев. За временно изпълняващ длъжността началник на училището е назначен подполковник Илия Недков Газибаров. Месец по-късно с МЗ      № УК 01294 от 30 ноември 1954 г. за началник на училището е назначен полковник Вангел Кръстев Мавров - началник свръзки на Втора армия.

Новият началник на училището проявява особено големи грижи за подобряване условията за живот и учение. Решен е проблемът с отоплението, като е изградена система за парно отопление. Във всички спални помещения, учебни зали и кабинети подовете са покрити с паркет. Плаца и алеите в двора на училището са асфалтирани. Асфалтирана е и улицата, която свързва училището с града.

За постигнати високи резултати в обучението на офицерски кадри за БНА, на 29 август 1958 г. училището е наградено с орден „9 септември 1944 г.” - I степен и му е връчено бойно знаме.

През 1958 г.е приета нова структура на организацията на преподавателския състав. За свързочната част е създадена обединена катедра “Свързочна подготовка” с началник подполковник Стоян Ценков.

Година по-късно с Указ на Президиума на Народното събрание (ПНС) № 334 от 11 юли 1959 г. за патрон на училището е определен Георги Дамянов.

Годината 1959 г. е преломна в подготовката на офицери свързочници. Започва подготовката на офицери с висше инженерно образование. С МЗ от 10 август 1958 г., на основание Указ на ПНС № 350 от 18 юли 1958 г. и заповед на Министъра на народната отбрана, НВИСУ е преобразувано във висше военно училище - ВНВИСУ. Срокът на обучение е определен на пет години. На завършилите училището офицери се признава висше военно образование - офицер от свързочни войски. Те придобиват първо офицерско звание лейтенант - инженер. Признава им се и гражданско висше образование с квалификация инженер по радиотехника и далекосъобщителна техника.

За висшия курс е изготвен учебен план. За основа е ползван учебния план на Висшия машинно - електротехнически институт (ВМЕИ) - София - специалностите радиотехника и далекосъобщителна техника. Учебният план е съгласуван с ВМЕИ, Министерството на народната просвета и е подписан от началника на училището и началника на свързочни войски.

В края на 1960 г. в училището са създадени две катедри - Електротехника и Радиотехника. До края на съществуването на ВНВИСУ в Силистра не е осигурен щатен преподавателски състав за теоретичните инженерни дисциплини, а са използувани хонорувани такива.

След 1958 г. започва постепенна смяна на преподавателския състав. Привличат се офицери завършили военни академии в България и Съветския съюз.

През септември 1959 г. за началник на училището, на мястото на полковник Вангел Мавров, който излиза в пенсия, е назначен подполковник Георги Иванов Петров - началник на Отдел бойна подготовка в УСВ - ГЩ.

 

 

През 1963 г. на основание на Указ на ПНС № 272 от 13 април и Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 042 от 30 април, Министърът на народната отбрана подписва заповед № 0131 от 30 април, с която е извършена реорганизация на военните училища и ВА “Г. С. Раковски”.

 

За ВНВИСУ и свързочни войски в тази заповед е разпоредено следното:

- във ВА ”Г. С. Раковски” да се приемат за обучение във висш курс със срок на обучение пет години, курсанти профил „командно-инженерен свързочни войски” и профил “експлоатация и ремонт на свързочна техника”. На завършилите да се дават дипломи за завършено висше образование и на основа Указ № 272/1963 г. да се признава висше образование по специалността “инженер по радио, телефонна и телеграфна техника”;

- във ВНВУ “В. Левски” В. Търново от 1963 г. да се приемат за обучение в три годишен курс курсанти с профил “командно-технически-свързочен”. На завършилите да се признава полувисше образование по радио, телефонна и телеграфна техника;

- до 30 септември 1963 г. да се разформирова ВНВИСУ в Силистра. Приетите в Силистра курсанти за висше образование да продължат образованието си във ВА “Г. С. Раковски”.

За председател на ликвидационната комисия е назначен началника на училището полковник Георги Петров и му се възлага той да назначи членове на комисията. Разпоредено е:

- до 12 август 1963 г. курсантите да се прехвърлят от Силистра във Военната академия в София и от 13. август да се пуснат в домашен отпуск;

- до 15 август 1963 г. да се предадат в Националния военноисторически музей бойното знаме, ордена “9 септември” и музейното имущество;

- уточнено е къде да се предадат различните документи и имущества.

Ликвидацията на училището завършва на 20 август 1963 г. Актът за ликвидация е подписан от членовете на комисията на 5 септември с.г. Документите на училището са събрани в общ том от 551 листа и са предадени в ДДВА.[3]

Във ВА “Г. С. Раковски” са преведени преподавателите майор Владимир Бошнаков, майор Здравко Иванов и майор Стефан Николов и тримата завършили Висшата свързочна академия в Ленинград.

В НВУ “В. Левски” В. Търново са преведени преподавателите подполковник Владимир Насалевски, майор Стоян Христов, майор Иван Кокалов, майор Васил Токушев и старши лейтенант Йосиф Соломон Майер.

Учебно-материалната база - кабинети и лаборатории, изградени с много труд и финансови средства са демонтирани. Свързочните средства и апаратура са предадени на Военната академия и ВНВУ “В. Левски”. Другото имущество е предадено на военното окръжие - Силистра.

Освен курсанти в училището са обучавани:

- кадрови офицери, строеви и технически - в десет месечни курсове;

- школници за запасни офицери - в едногодишни курсове - последният курс е през 1960 - 1961 г., след което се възстановява обучението им в НШЗО “Хр.Ботев” - Плевен;

- студенти от ВМЕИ - София от специалностите Радиотехника и Далекосъобщителна техника, след втори курс в двумесечни курсове - последният курс е проведен през 1960 г.;

- запасни офицери - в тримесечни курсове, с изключение на периода 1954-1958 г., когато запасните офицери са обучавани в свързочната част на НШЗО “Хр. Ботев” - В. Търново.

В периода 1950 – 1963 г. основният командно-преподавателски състав на свързочното училище е следният.

А. Началници на НВСУ, НВИСУ и ВНВИСУ са били:

- полковник Георги Танев - от 1950 до края на октомври 1954 г.;

- полковник Вангел Кръстев Мавров - от ноември 1954 г. септември 1959 г.;

- полковник Георги Иванов Петров - от септември 1959 г. до закриването на училището през септември 1963 г.

Б. Заместници на началника на училището по строевата част са били:

- полковник Петър Нинов Гърков;

- полковник Илия Недков Газибаров;

- полковник  Георги Аляков.

В. Командири на курсантски и школнишки батальони са били:

- подполковник Борислав Скочев;

- полковник Димитър Стоянов Димитров;

- полковник Митю Колев;

- полковник Георги Аляков;

- полковник Михаил Михайлов;

- подполковник Петър Бочев;

- полковник Атанас Георгиев;

- полковник Светослав Маринов.

 

1.4. Подготовка на офицери свързочници в периода 1963-2018 г. във ВНВУ “В. Левски”

 

1.4.1. Развитие на катедра “Свързочна подготовка”

 

След като през 1963 г. е закрито ВНВИСУ – Силистра, подготовката на свързочни офицери с курс на обучение три години и признато полувисше образование е възложено на НВУ “В. Левски”. Организирането на свързочна част в училището започва с утвърждаване на щат на катедра “Свързочна подготовка” със заповед на началника на училището № 0295 от 31 юли 1963 г. За началник на катедрата е назначен подполковник Драган Цветков Драганов, а за преподаватели в катедрата са назначени: подполковник Петко Иванов Петков, майор Григор Филипов Илков и капитан Стоян Цолов Чобански. Всички те до 1963 г. са били преподаватели в училището. Заедно с тях от ВНВИСУ - Силистра пристигат и със заповед на началника на училището № 0312 от 10 август 1963 г. за преподаватели в катедрата са назначени: подполковник Владимир Марков Насалевски (който е избран за заместник началник на катедрата), майор Стоян Панайотов Христов, майор Иван Николов Кокалов, майор Васил Атанасов Токушев и старши лейтенант Йосиф Соломон Майер. За преподавател по електротехника е назначена инж. Янка Марковска.

През месеците август и септември е проведен конкурс и са приети курсанти за първия випуск свързочници в НВУ “В. Левски”.

Във връзка с нарастване броя на обучаемите и усъвършенстване подготовката на курсантите свързочници през различни години в периода 1964-1967 г. са назначени нови преподаватели: майор Георги Вълчанов – по радиоприемни устройства, майор Темелчо Малчев – по радиопредавателни устройства и завършилите висш инженерен курс на ВА “Г. С. Раковски”: майор Герго Ц. Гергов и майор Васил Андреев Маринов – по ремонт на свързочната техника, майор Денчо Дянков Цонков – по измерване на съобщителната техника и майор Блажо П. Ценков по електрозахранване на свързочните възли и апаратура. За преподаватели от войските идват майор Христо Христов Видеков и майор Величко Георгиев Игнатов – по войскови радиостанции. От ВНТИ за преподавател по ВЧ телефония е назначен майор Иван Миков Цанов, а на вакантни щатни длъжности са назначени: майор Стоян Игнатов Иванов, майор Стефан Златков Петков, инж. Георги Станчев Пишманов и инж Иван Павлов Нойков.

От есента на 1966 г. за началник катедра “Свързочна подготовка” е назначен полковник Владимир Насалевски, а за заместник началник майор Христо Видеков.

В катедрата са формирани седем предметно-методически комисии по електротехника, радиотехника и импулсна техника, радиопредавателни и радиоприемни устройства, организация на свръзките и устройване на свързочните възли, станционно-експлоатационна служба, технология на ремонта на свързочната апаратура и телефонна и телеграфна техника и апаратура.

БНА в този период се развива в условия на глобалното световно противопоставяне и под въздействието на бързия технически прогрес. Тези условия довеждат до усъвършенстване на свързочните средства и повишават изискванията към управлението на войските и свързочната система, която го осигурява. Повишават се изискванията към инженерно-техническата подготовка на свързочните офицери.

Това налага с Указ на Президиума на Народното събрание № 6013 от 23 август 1969 г. да се реорганизира системата за подготовка на офицерски кадри и се премине от тригодишен към петгодишен срок за обучение на курсантите - свързочници с получаване квалификация - инженер. През есента на 1969 г., когато се преминава към петгодишен висш курс на обучение на курсантите от инженерния профил и четири години за командния. Първият инженерен випуск свързочници е от 124 души, от тях успешно завършват през 1974 г. в 95-ти випуск “Димитровски” – 118 души.

След приемане на три випуска с петгодишно обучение е приет един випуск с четиригодишно, след което се връщат към петгодишния курс на обучение. Впоследствие от 1988 г. всички профили и специалности в училището преминават към петгодишен срок на обучение. От 1 септември 1998 г. вследствие извършваната реорганизация в БА и реформата на военната образователна система за всички специалности се възприема четиригодишен курс на обучение.

За водене на занятията с инженерния курс през 1969 г. в катедрата са назначени нови преподаватели: майор Стефан Георгиев Узунов, капитан Христо Велков Велков, капитан Димитър Петров Маринов капитан Николай Георгиев Овчаров, старши лейтенант Владелин Петров Кудинов и старши лейтенант Йордан Димов Пулов. На специализация за 10 месеца е изпратен старши лейтенант Методи Попов, който през следващата година постъпва в катедрата. Създадена е нова предметно-методическа комисия – станционна и експлоатационна служба (СЕС).

През различните години броят на приетите курсанти е различен.

От май 1967 г. на базата на съществуващия чуждестранен курс в Горна Оряховица се формира Сержантска школа, която организационно влиза в състава на военното училище. В нея се подготвят и сержанти свързочници. От юли 1971 г. тази школа е преобразувана в самостоятелно учебно заведение – Средно сержантско военно училище “Георги Измирлиев”. В него ежегодно се приемат 2-3 взвода със свързочна специалност.

 

 

Сн. 5. Порталът и сградата на щаба на НВУ „Васил Левски“

 

През юни 1989 г. сержантското училище е предислоцирано във В. Търново и отново подчинено на ВВОВУ “В. Левски” и преименувано в Средно сержантско общовойсково училище “Г. Измирлиев”. Преподавателите от сержантското училище са включени в състава на свързочните катедри на военното училище и продължават да провеждат занятията със сержантите.

От 1998 г. Сержантското училище се преобразува в Школа за подготовка на сержанти и към него е открита Школа за запасни офицери.

През есента на 1970 г. от състава на катедра “Свързочна подготовка” се сформира нова катедра “Електроника”. За началник на новата катедра е назначен майор Стоян Игнатов Иванов (Факира), а за заместник подполковник Денчо Цонков. В състава на новата катедра са включени: майор Стефан Узунов, капитан-лейтенант. Йосиф Соломон Майер, старши лейтенант Йордан Пулов, капитан Димитър Петров Маринов, подполковник Блажо Петров Ценков, капитан Владелин Петров Кудинов, капитан. Методи Костадинов Попов, инж. Иван Нойков и инж. Георги Пишманов.

Поради нарасналата нужда от свързочни офицери с висше инженерно образование от 1972 г. се преминава към четиригодишен курс на обучение. С това нараства и необходимостта от преподаватели. В катедра “Свързочна подготовка” са приети: старши лейтенант Атанас Богданов Атанасов, капитан Димитър Тодоров Бочуков, капитан Стоян Иванов Добрев, капитан Велико Златев Великов, капитан Димитър Кръстев Пирев, капитан Тодор Георгиев Тодоров, майор Стоян Иванов Раков, капитан Тодор Пенев Колев, старши лейтенант Велико Тончев Великов.

През 1972 г. настъпват съществени промени в организацията и подготовката на свързочните специалисти във ВНВУ “В. Левски”. Създаден е сектор “Свързочни войски”, който се ползва със статута на факултет. За негов началник е назначен полковник Владимир Марков Насалевски. За началник на катедра “Свързочна подготовка” е назначен полковник Христо Видеков, а за заместник полковник Иван Цанов.

На 1 септември 1972 г. под звуците на духовата музика на училището и пеейки “Марша на свързочника” в пълно бойно снаряжение трите свързочни роти се изнасят в новия си район в местността “Картала”, където е разположен батальона за осигуряване на учебния процес на училището. Там са приети и новите две курсантски роти с четиригодишен курс на обучение.

Новият район предоставя по-добри условия за провеждането на учебния процес. Оборудвани са 14 учебни зали и кабинети. По-широко в учебния процес се прилагат технически средства за обучение. Това определя на катедрата второ място в училището за учебната 1972/1973 г., а през 1973/1974 г. – на първо място.

 

През 1973 г. катедра “Свързочна подготовка” получава нови попълнения. За преподаватели са назначени завършилите ВА “Г. С. Раковски”: майор Иван Йорданов Шивачев, капитан Никола Йорданов Александров, старши лейтенант Георги Маринов Кокеров (завършил свързочната академия в Ленинград), а от войските постъпват: старши лейтенант Ангел Иванов Пенков, старши лейтенант Стоян Иванов Чиков, и старши лейтенант Йордан Иванов Иванов.

През следващите 1974-1979 г. за преподаватели в катедрата постъпват: подполковник Емил Йорданов Боровански, подполковник Митко Борисов Петранов, капитан Цветан Ангелов Иванов, капитан Васил Цветанов Василев, капитан Красимир Ангелов Денев, капитан Владимир Никодимов Хлибов, старши лейтенант Теньо Бонев Димитров (възпитаник на Киевското военно свързочно училище), старши лейтенант Младен Любенов Младенов, к.т.н. (защитил дисертация в МГУ-Москва), майор Пенчо Янков Райчев.

 

Учебната 1977/1978 г. е последна година в района на “Картала”. През есента на 1978 г. постепенно в учебен корпус № 4 в новоизградения район на военното училище се пренася курсантския батальон и кабинетната база. Кабинетите и учебните зали са увеличени почти 2 пъти в сравнение със стария район.

В катедрата са обособени 6 предметно-методически комисии.

От 1 октомври 1977 г. началникът на сектора полковник Насалевски е изведен в разпореждане. Секторът се ръководи от подполковник Денчо Цонков, който едновременно е и началник катедра “Електроника”.

Това положение се запазва до 1 септември 1978 г., когато секторът е закрит и в училището е въведена факултетна организация. Катедрите преминават на директно подчинение на заместник началника на училището по учебната част, а свързочния батальон - на заместник началника по строевата част.

След конкурсни изпити през 1982 г. са назначени: капитан Божан Петков Божанов, капитан Христо Василев Стоянов, капитан Александър Андонов Пандов, старши лейтенант Ламби Ангелов Ламбев, старши лейтенант Наско Стефанов Загоров, старши лейтенант Радослав Иванов Горанов.

През 1983 г. са назначени: капитан Атанас Николов Атанасов, капитан Иван Златев Атанасов, капитан Георги Иванов Шишков, капитан Христо Георгиев Петков и майор Иван Радев Гатев.

Катедрата напуска полковник Христо Видеков и за началник е назначен полковник Иван Цанов, а за негов заместник подполковник Демирев. От катедрата се отделя предметно-методическата комисия “Ремонт”, която е включена в състава на катедра “Ремонт на въоръжението и техниката” на военното училище.

Измененията на преподавателския състав продължават и в периода 1985 - 1989 г. Новоназначени са: капитан Димитър И. Димитров, капитан Марин Калчев Стефанов, капитан Йордан Горанов Йорданов, капитан Иван Спасов Величков, капитан Илия Тодоров Георгиев, капитан Емил Иванов Ганев, капитан Евгени Петков Геневски и капитан Красимир Иванов Гьошев.

Преподчиняването на ССВУ “Г. Измирлиев” на ВВОВУ „В. Левски” през 1989 г. налага промени в щата на катедра „Свързочна подготовка”. Провеждат се конкурси за попълване щата на катедрата. За нови преподаватели са назначени: майор Димитър Ангелов Василев, майор Тони Дочков Колчев, майор Димитър Димитров Димитров, майор Добромир Стефанов Недялков, капитан Милчо Иванов Мазнев, старши лейтенант Румен Георгиев Чобанови старши лейтенант Манол Петров Райчев, а от войските идват майор Наско Павлов Недялков и майор Стефан Дамянов Калчев. През следващата година са назначени: старши лейтенант Георги Петров Райчев и капитан Стоян Здравков Габровски.

От 1989 г е ново и ръководството на катедрата. За началник е назначен полковник Цветан Ангелов Иванов, а за заместник полковник Ангел Иванов Пенков.

Извършените през есента на 1992 г. щатни промени в структурата на военното училище довеждат до сливането на катедра “Свързочна подготовка” и “Радиоелектроника” в една катедра с наименование – “Свързочна подготовка”, с началник полковник Цветан Ангелов Иванов. Значителното увеличаване броя на преподавателския състав, сложността и спецификата на решаваните задачи налагат от 1 септември 1993 година катедрите отново да се разделят. Променят се и имената им. Катедра “Свързочна подготовка” се преименува във “Военни радио и телекомуникации” (ВРТК), а катедра “Радиоелектроника” в “Радиотехника и електроника” (РТЕ). Запазват се и предишните катедрени ръководства– на катедра ВРТК – полковник Цв. Иванов и заместник - полковник А. Пенков и на катедра РТЕ – полковник доц. Методи Попов и полковник Кудинов.

От есента на 1996 г. се сформира отделен факултет, в който са включени катедрите: “Природоматематически науки”, “Автоматизация на управлението на войските” (АУВ), ‘Радиотехника и електроника” и “Военни радио и телекомуникации”. Длъжността началник на факултет се изпълнява от полковник доц. Методи Попов, който остава и началник на катедра “Електроника”, а заместник началник на факултета е полковник доц. Атанас Атанасов. На началника на факултета е подчинен и курсантския свързочен батальон, с командир капитан Бенин.

От 2000 г. след пенсионирането на полковник доц. Методи Попов за началник на факултета е назначен полковник доц. Георги Цанев, началник на катедра АУВ, преименувана през същата година в КТТ (Компютърна техника и технологии).

След като през 2002 г. полковник доц. Цанев е назначен за заместник началник на университета по учебната част, за началник на факултета е избран полковник доцент Георги Камарашев.

 

През периода 1991-2001 г. катедрата провежда занятия с курсантите-свързочници по пет годишен курс на обучение в ОКС “магистър” от военните специалности “Свързочни войски” (Радио и радиорелейни средства) и “Свързочни войски” (Проводни средства за свръзка) и гражданска специалност “Съобщителна и осигурителна техника и системи”, като през този период са се дипломирали 916 души, след полагане на държавен изпит и защита на дипломна работа.

През периода 1990 г. до 1999 г., след преместването на Средното сержантско военно училище “Г. Измирлиев” от Г. Оряховица във В. Търново и вливането му в състава на ВВОВУ “В. Левски”, катедра ВРТК провежда занятия по редица основни дисциплини (Тактико-специална подготовка, Войскови радио и радиорелейни станции, Проводни средства за свръзка, Радиостанционна и експлоатационна служба, Работа на телеграфен апарат, ЗАС и др.) по учебните планове на специалности: “Командири на свързочни подразделения” (радисти и проводни специалисти), “Механик на радио и радиорелейни средства за свръзка”, “Радио разузнаване”, “Електронно разузнаване и борба”.

Срокът на обучение е 4 години след завършване на основно образование, 2 години след завършване на средно образование (от други професионални области) и 1 година след завършване на средно образование в същата професионална област. През този период са придобили диплома за средно образование и са се дипломирали 826 сержанта.

Полковник доц. Сотиров остава началник на катедрата до лятото на 2002 г., след което излиза в пенсия и за началник на катедра КИС е назначен майор доцент Марио Ангелов.

От 1 март 2004 г. за началник на катедра КИС е назначен полковник доцент Наско Загоров. В периода 2004-2005 г. той за около година е началник на катедра КИС във ВА “Г. С. Раковски” и от 2005 г., но след конкурс отново заема длъжността началник катедра КИС във факултет “Общовойскови” на НВУ “В. Левски”. След пенсионирането си в периода 2010-2018 г. е ръководител на катедрата.

От 2018 г. за началник на катедра КИС е назначен полковник доц. д-р Живко Проданов.

В периода 2003 – 2008 г. катедрата провежда занятия с курсантите-свързочници четири и пет годишен курс на обучение в ОКС “бакалавър” по военната специалност “Организация и управление на тактически подразделения от свързочните войски” и гражданска специалност “Комуникационна техника и технологии” завършват 56 души след полагане на държавни изпити по Организация и управление на тактическите подразделения за КИС във факултет “Общовойскови” във В. Търново и Комуникационна техника и технологии във факултет “Артилерия, ПВО и КИС” – Шумен.

 

1.4.2. Развитие на катедра “Електроника”

 

Създаването на самостоятелна катедра “Електроника” през 1970 г. е наложено от обучението на инженерните випуски. Преподавателите от катедрата преподават основно инженерно-техническите дисциплини: Електронни и йонно лампи и полупроводникови прибори, Теория на радио веригите и сигналите, Нискочестотни усилватели, Електрозахранване на свързочните възли и апаратури, Радиоприемни и радиопредавателни устройства, Теория на електрическите и магнитните вериги, Теория на електромагнитното поле и Разпространение на радиовълните.

През следващите 2-3 години се увеличава и преподавателският състав. За асистенти са назначени инж. Валентина И. Петрова, инж. Петко Цв. Петков, инж. Симеон Ламбев Лазаров. След конкурс постъпват старши лейтенант Сергей Трендафилов Велчев и старши лейтенант Христо Демирев Христов и защитилият дисертация в СССР капитан Атанас Стефанов Георгиев.

През есента на 1973 г. напуска началника на катедрата подполковник инж. Стоян Иванов и на негово място е назначен подполковник Денчо Цонков, а за заместник началник – полковник Блажо Ценков.

На следващата година са назначени защитилият дисертация капитан Асен Лилов Лилов, старши лейтенант Методи Тр. Шакрачки и старши лейтенант Димитър Нецов Коцев. Така към 1976 г. катедрата оформя структурата си и се стабилизира като научно звено.

През следващите пет години катедрата напускат офицери и цивилни преподаватели, които преминават към катедра “Свързочна подготовка” и в други ВУЗ и учреждения. Същевременно са обявени нови конкурси и до 1982 г. в катедрата са назначени: инж. Николай Димитров Ташков, инж. Георги Стоянов Тодоров, к.т.н., инж. Николай Пенчев Николов, инж. Лина Костадинова Тодорова и капитан Емил Койчев Златев.

 

През следващите десет години съставът на катедрата се стабилизира. Продължава целенасочената работа по издигане нивото на обучение и повишаване квалификацията на преподавателския състав. От 1 септември 1993 г., след разделянето на обединената катедра “Свързочна подготовка” преименуваната катедра “Радиотехника и Електроника” (РТЕ).

След като от 1 септември 1998 г. ВВОУ преминава на факултетна организация, за началник на факултет “Комуникационни и информационни системи” (КИС) е назначен полковник доц. д-р Методи Попов.

От 2002 г. след обединяването на катедрите ВРТК, РТЕ и “Компютърни технологии” и сформирането на една катедра “Комуникационни и информационни системи” (КИС), по същество факултет КИС е редуциран до една катедра. По този начин по същество е нанесен тежък удар по специалността и подготовката на свързочните офицери от БА.

След възобновяване на приема на курсанти по специалност „Комуникационна техника и технологии” през 2003 г. се променя и схемата на тяхната подготовка. Курсантите преминават общовоенна подготовка през първата учебна година (2 семестъра). След това 2 години (4 семестъра) се обучават във факултет “Артилерия, ПВО и КИС” в Шумен, където са запазени катедрите, които преподават инженерните дисциплини. Последната година (2 семестъра) курсантите отново се връщат във В. Търново, където в катедра КИС на Общовойсковия факултет изучават свързочната техника на БА.

Това е действащата система за подготовка на свързочните офицери и към 2018 г.

Подготвените във ВНВУ “В. Левски“ командно-инженерни кадри попълват свързочните части и допринасят за повишаване на бойната готовност на свързочни войски. Много от офицерите - инженери се развиват и като научни работници в системата на МНО и на промишлеността.

В НВУ “В. Левски” (ВНВУ) през периода 1945 – 2001 г. са обучени общо 3496 офицери – свързочници.[4]

Към настоящия момент катедра “КИС” на факултет “Общовойскови” на НВУ “В. Левски” се състои от три предметно методически направления – “Военни комуникационни системи” (ВКС), “Информационни системи” (ИС) и Висша математика.

Независимо от трудностите на разделеното обучение в двата факултета, тя продължава да бъде основното образователно звено за подготовката на млади офицери свързочници за нуждите на свързочните войски на Българската армия. Съществен принос за инженерното образование на офицерите имат и катедрите “Комуникационна техника и технологии”, “Компютърни системи и технологии” и “Организация и управление на тактическите подразделения за КИС” на факултет “Артилерия, ПВО и КИС” на НВУ в Шумен.

 

1.4.3. Развитие на катедра “Компютърни технологии”

 

Катедрата е сформирана през 1987 г. под името “Автоматизация и управление на войските”. Привлечени са предимно специалисти от Учебния изчислителния център (УИЦ) на училището и преподаватели от катедра “Радиоелектроника”.

При създаването си в катедра АУВ има състав от 7 души:

- началник катедра: полковник Николай Владов Владов;

- преподаватели: майор Теню Бонев Димитров, капитан Георги Цанев Иванов, майор Димитър Иванов Сотиров, капитан Валерий Гатев Велчев, старши лейтенант Йоско Петров Стоянов, старши лейтенант Константин Стойчев Цветков.

Съвместно, в състава на катедрата функционира УИЦ с началник полковник Данаил Трифонов Ковачев.

Към 1987 г. в катедрата се преподават дисциплините “Научна организация на труда”, “Информатика” и “Електронно изчислителна техника”. В УИЦ функционира ЕИМ МИНСК-32 – поредно поколение ЕИМ, работеща на транзистори и интегрални схеми. В центъра функционира и съответното периферно оборудване за перфориране на перфокарти, печатащи устройства и такива за съхраняване на данни.

След масовото навлизане на персоналните компютри бъдещето на катедрата се ориентира за преподаването на дисциплини свързани с тяхното използване и по-специално тяхното устройство, начин на функциониране и използването на софтуерни приложения. Преподават се дисциплини от областта на компютърните технологии, включващи софтуерни приложения и хардуер на изчислителните устройства в частност персоналните компютри.

В периода 1998-2001 г. катедрата, носи името “Автоматизация, информационна и управляваща техника” (АИУТ), а през 2001 - 2002 г. името “Компютърни технологии” (КТ).

След преминаването към катедра КИС, преподаваните дисциплини са обединени в отделно методическо направление “Информационни системи”.

През различни периоди началници на катедрата са били:

- полковник Николай Владов Владов –1987-1990 г.;

- полковник Теню Бонев Димитров – 1990-1997 г. е началник на катедрата;

- полковник доц. Георги Цанев Иванов –1997-2000 г. е началник на катедрата, за периода 2000-2002 г. е началник на факултет “КИС и логистика”, а за периода 2002-2004 г. е заместник началник по учебно-научна част на НВУ “Васил Левски”.

В настоящия момент продължава дейността на преподавателите от направление “Информационни системи” по обучение на курсантите и студентите от факултет “Общовойскови” на НВУ “В. Левски”.

 

 

 

 

 

1.4.4. Развитие на курсантските подразделения във ВНВУ “В. Левски”

 

След закриването на ВНВИСУ в Силистра от 1963 г. започва обучение на курсанти от свързочния профил в НВУ “В. Левски”. С приетите курсанти е сформирана свързочна рота в състава на 4-ти курсантски батальон с командир майор Църков. За командир на свързочната рота е назначен преведения от Силистра капитан Венков.

До 1968 г. постепенно се увеличава броят на приетите за обучение курсанти. Това налага сформирането на самостоятелен батальон с командир подполковник Костадин Марков в състав от две свързочни роти и една рота химици. Командири на свързочните роти са майорите Георгиев и Величков.

На 30 август 1969 г. е приета първата курсантска свързочна рота със срок на обучение 5 години, в състав от 128 души, разпределени в 6 взвода. За командир на ротата е назначен майор Величко Денчев Величков, а за командири на взводове са назначени: капитан Марин Тодоров Янакиев, капитан Иван Флофов, старши лейтенант Тодор Колев, старши лейтенант Добри Добрев, лейтенант Стайко Костов и лейтенант Александър Ковачев (бъдещия началник на Управление свръзки и електроника на ГЩ).

През следващите 2 години са приети нови два 5 годишни випуска, след което се преминава към 4 годишен курс на обучение.

До 1978 г. командири на роти са били: капитан Слави Николов Славов, старши лейтенант Николай Радев Марков, капитан Георги Георгиев Димитров, старши лейтенант Пешо Лазаров Петков, капитан Димитър Пирев, старши лейтенант Петър Николов Василев, капитан Добри Стойков Добрев, старши лейтенант Тодор Танев, старши лейтенант Христо Манев Христов, капитан Йордан Савов Йорданов.

През 1976 г. командирът на батальона полковник Марков е пенсиониран и на негово място е назначен началник щаба на 65-ти свързочен полк РГК - Нова Загора подполковник Никола Ангелов Колев. Той командва батальона до 1979 г, когато е преведен на друга служба. На негово място е назначен капитан Петър Николов Василев, завършил през 1966 г. три годишния курс на военното училище. Тази длъжност той изпълнява до 31 август 1992 г., когато се пенсионира.

В периода 1991-1992 г. длъжността заместник командир на батальона се заема от майор Иван Петров Иванов, който от 1992 г. става командир.

В периода 1992-1998 г. командир на батальона е майор Иванов, а заместник командир е майор Детелин Василев.

От септември 1998 г. до 1 януари 2000 г. командир на свързочния батальон е майор Димитър Антонов Бенин, след което курсантският батальон се закрива и курсантските роти преминават на подчинение на създадената Учебна база и са включени в състава на смесен курсантски батальон, а през следващата година са подчинени на факултет “Комуникации и логистика”, с началник полковник доц. Георги Цанев.

След създаването на учебната база голяма част от офицерите, командири на роти и взводове са назначени на длъжности като инструктори.

През периода 1979-2000 г. свързочният батальон е с променлив състав, който варира между 3-6 курсантски свързочни роти с около 350-520 обучаеми.

В периода 1969-1972 г. се обучават курсанти в ОКС “магистър” по планове за 4-годишен срок на обучение.

В периода 1972-1989 г. се обучават курсанти в ОКС “магистър” по планове за 5-годишен срок на обучение.

В периода 1986-2001 г. се обучават курсанти в ОКС “магистър” по планове за 5-годишен срок на обучение.

В периода 1998-2002 г. се обучават курсанти в ОКС “бакалавър” по планове за 4-годишен срок на обучение.

В периода 2002-2006 г. се обучават курсанти в ОКС “бакалавър” по планове за 4,3-годишен срок на обучение.

В периода 2007-2012 г. се обучават курсанти в ОКС “бакалавър” по планове за 5-годишен срок на обучение.

Към момента се обучават курсанти по учебен план 2015 г. и 2017 г. 5-годишен срок на обучение.

През целия период от 1963-2018 г., когато във ВНВУ и по-късно във ВВОВУ и НВУ “В. Левски”, а сега НВУ „В. Левски“, се обучават офицери свързочници, целият преподавателски екип и команден състав са внесли своя достоен принос в подготовката на младшия команден офицерски и сержантски състав за свързочните войски на БА. Това им дава право на заслужена чест и признание от ръководството на Министерството на отбраната.

 

1.5. Обучение на офицери свързочници във военни училища на видовете въоръжени сили.

 

1.5.1. Военни училища на ВВС.

 

Подготовката на свързочни кадри за нуждите на авиацията е пряко свързана с цялостната система за обучение на кадри за ВВС.

На 26 ноември 1915 г. е открито Аеропланно училище и за негов началник е назначен военният пилот Продан Таракчиев, който през 1917 г. е заменен от капитан Симеон Петров. Основното внимание в подготовката на учениците е насочена към практическата им дейност. Занятията се водят от български и немски офицери и подофицери. Обучението по радиотелеграфия се води от старши подофицер Возницки.[5] През 1918 г. наред с авиационните кабинети са изградени радиотелеграфен и електротехнически кабинети. Започва се работа по разработването и издаването на учебна литература.

След Ньойския договор на страната е забранено да притежава военна авиация. Голяма част от самолетите са унищожени, а въздухоплавателния парк се трансформира във Въздухоплавателно жандармерийско отделение. Това заставя българското правителство през 1922 г. да положи основите на гражданското въздухоплаване. На 15 декември 1923 г. на летище Божурище възобновява дейността си аеропланното училище.

От 1926 г. Въздухоплавателното училище е преместено в Казанлък. За негов началник е назначен майор Георги Минев Попвасилев. В периода 1926 – 1934 г. в училището продължава да се подготвя летци, наблюдатели и технически състав.

От 1936 г. училището преминава на подчинение на Министерството на войната и е придадено към Въздушните на Негово Величество войски, като се преименува във “Въздушни учебни школи”. Обучават се предимно летци и подофицери в Школа за запасни офицери. Технически състав се обучава в краткотрайни курсове и школи.

През 1940 г. училището се преименува във “Въздушно училище” и заедно с „Въздушното техническо училище” на летище Карлово и “Въздушните школи”, се подчинява на командира на 6-ти въздушен учебен полк в Казанлък.

От март 1941 г. на летище Ловеч се установяват: технически център “Ловеч” с управление, изпитателен институт, конструктивен отдел и държавна самолетна фабрика, а на летище Балчик – Стрелковата школа при 2-ри учебен орляк на учебния полк. През 1942 г. авиационното училище в Казанлък е преименувано на “Въздушни на Негово величество войски – Въздушни школи”.

Със Заповед № 61 от 12 септември 1945 г. на командира на Въздушните войски генерал-майор Ганчо Манчев се създава Народно военновъздушно училище (НВВУ). Същото се пребазира от Казанлък в София на летище Враждебна и за негов началник е назначен полковник Атанас Атанасов.

През май 1947 г. училището получава своето име – “Георги Бенковски” и през август 1947 г. е преместено в района на кв. Лозенец до семинарията и е настанено в бараки, което силно затруднява провеждането на учебния процес. Това налага от 8 април 1948 г. обучението да продължи на летищата в Д. Митрополия, Телиш и Долен Дъбник. От 21 ноември 1947 г. от Въздушното училище за сержанти се създават: Школа за авиомеханици – сержанти в Ловеч и Въздушно училище за щурмани, радиотехници и свързочници на летище Божурище.

С постановление на Министерския съвет № 100 от 8 юни 1948 г. се създава Народно военновъздушно техническо училище (НВВТУ) за офицери авиомеханици. То се формира на базата на техническите роти курсанти от НВВУ за летци и авиомеханици и се базира в Ловеч и през януари 1950 г. на получава името “Васил Коларов”. Обучението на курсантите се води от циклите “Щурманска подготовка”, “Тактическа подготовка”, “Радиотехника” и “Общообразователен цикъл”.

През следващите години, до неговото разформиране, се затвърждава тенденцията за прием на курсанти свързочници: 1951 г. – 20; 1952 г. – 25 и 1953 г. – 25 души.[6] През септември 1954 г. един взвод курсанти свързочници е приведен в НВИСУ – Силистра и включен във випуск 1953 – 1956 г.

До 1951 г. са построени новите учебни корпуси и НВВУ “Г. Бенковски” окончателно се установява в Д. Митрополия. Основно се изучават аеродинамика, навигация и свръзки.

През септември 1954 г. Въздушно училище за щурмани, радиотехници и свързочници в Божурище е разформирано. Обучението на щурманите продължава в НВВУ “Г. Бенковски” в Д. Митрополия, на радиотехниците в НВВТУ “В. Коларов” в Ловеч, а на свързочниците – в Народното военно свързочно училище (НВСУ) в Силистра. През ноември 1955 г. НВВТУ “В. Коларов” е пребазирано от Ловеч в Горна Оряховица.

През 1959 г. с Указ № 350/18.07 на Президиума на Народното събрание НВВУ “Г. Бенковски” - Д. Митрополия и НВВТУ “В. Коларов” – Горна Оряховица се реорганизират във Висше народно военновъздушно училище “Г. Бенковски” - Д. Митрополия като единен център за подготовка на авиационни кадри. Започва подготовката на авиационни специалисти с висше образование. Заедно с първия випуск технически специалисти в Д. Митрополия идват и преподавателите от НВВТУ “В. Коларов”.

Специалността “Експлоатация и ремонт на радиоелектронното оборудване на летателните апарати” е една от най-предпочитаните за обучение във ВНВВУ “Г. Бенковски”. За обучението на такъв тип специалисти през 1960 г. е създадена катедра „Радиотехника и радиоелектронно оборудване на летателните апарати”.

През есента на 1973 г. е създадена катедра “Военна кибернетика”, с началник полковник Димитър Керкеняков и офицерите Александър Коцев, Любомир Михайлов и Тодор Иванов.

До средата на 70-те години необходимостта от свързочни специалисти и специалисти по радио и светотехническо осигуряване на полетите се удовлетворява чрез набиране на кадри извън системата на ВВС. Развитието на системата за свръзки, сложността и особеностите на системата за управление на ВВС, както и специфичните особености на използваната техника, налага подготовката на собствени специализирани кадри.

Това налага на базата на катедра “Военна кибернетика” през есента на 1974 г. да бъде разкрита специалността „Авиационни свръзки и радиотехническо осигуряване” и по предложение на генерал - майор Любен Стоянов Георгиев, който по това време е началник на Свързочни и РТ войски на ВВС и ПВО, да бъде сформирана катедра “Свръзки, РТО и радиолокация”, с началник полковник Тодор Владимиров Георгиев.

Катедрата започва работата си с един специализиран кабинет, една канцелария и ограничено количество свързочна техника.

Това налага през учебната 1974/1975 г., наред с приемането и обучението на първия петгодишен випуск свързочници, да започне и огромната работа по изграждането на учебно-материалната база на новата катедра в корпус “Б” на училището.

През следващите години се създава необходимата учебно материална база, която непрекъснато се разширява и усъвършенства. Първите кабинети, които са създадени са по телефонно - телеграфна техника и по радиорелейни станции. Към 1990 г. за обучение на курсантите по специалността катедрата е разполагала с осем кабинета, два радиополигона за обучение на радисти и телеграфисти, една лаборатория и свързочна база с десет мобилни радиостанции, радионавигационна апаратура и комплексни свързочни апаратни.

Периодът 1974 – 2002 г. е свързан с постоянно развитие на кадрите и обогатяване на материалната база с комуникационна и навигационна техника. Изучават се наземни радиостанции за управление на полетите като Р-824, Р-831 МС, Р-809 и мобилната Р-845, както и радиостанциите общовойсковите радиостанции Р-118 БМ3, Р-71 “Мимоза”, Р-105, Р-108 Р-109 и Р-104 от комплекта на Р-125.

От навигационните средства се изучават преводните радиостанции ПАР-8 СС и ПАР-9 МА и маркерния радиомаяк МРМ-48.

От бордовите радиостанции се изучават Р-801, Р-802 В, Р-803 и Р-832 М.

Поетапно се изграждат кабинети по телефонно-телеграфна техника и радиорелейни станции. През последните години катедрата разполага с осем кабинета, два радиополигона за обучение на радисти и телеграфисти, една лаборатория и свързочна база с десет мобилни радиостанции, радионавигационна апаратура и комплексни свързочни апаратни.

От 14 юни 2002 г. с решение на Народното събрание, военните училища са преобразувани в Национален военен университет със седалище във Велико Търново, а ВВВУ “Г. Бенковски” е преобразувано във факултет “Авиационен”. Това налага обединяването на катедри “Свръзки и РТО” и “Радиоелектронно оборудване на летателните апарати” в обща катедра “Електроника, комуникационна, информационна и навигационна техника в авиацията”.

Обучението се извършва по нови учебни планове и програми. Застъпено е усвояването на новата цифрова комуникационна и навигационна техника по стандартите на НАТО като КВ радиостанция GODAN-NGT и УКВ радиостанцията V.3000-PAE и системата за гласови комуникации VCCS.

В обединената катедра от 2006 г. се обучават освен курсанти и студенти по бакалавърски и магистърски програми редовна и задочна форма по гражданската специалност “Електроника” с две специализации: Радиотехника и Комуникационна и навигационна техника.

 

 

Сн. 9. Връчване на дипломи на сержанти от специализирани курсове за: "Специалист по експлоатация и ремонт на летателни апарати и авиационни двигатели", "Специалист по авиационно въоръжение", "Специалисти УКВ" и "Специалисти на малоканални и многоканални радиорелейни станции" –

юни 2018 г.

 

През тези години живота на катедрата е свързан с високите организаторски качества и неуморния труд на нейните началници:

- подполковник Тодор Владимиров Георгиев – 1974 – 1989 г.;

- полковник доц. д-р Валери Любенов Ангелов – 1989–1995 г.;

- полковник доц. д-р Георги Димитров Кузманов – 1995 – 2002 г.;

- полковник доц. д-р Венцислав Илиев Иванов – 2002 – 2014 г.;

- подполковник д-р Димитър Витанов Димитров – 2015 – 2016 г.;

- доц. д-р Георги Валентинов Станчев –2016 г. – до сега.

 

1.5.2. Висше военноморско училище “Никола Йонков Вапцаров” – Варна.

 

Традицията в българското морско образование датира от 1881 г., когато в Русе, където е щабът на Дунавската ни флотилия, е създадено първото техническо учебно заведение у нас за подготовка на изпълнителски машинни кадри за военния флот.

От 3 декември 1904 г. то е вече Машинно училище при флота - средно техническо училище за обучение на механици за военния и гражданския флот, държавните железници, въздухоплаването и др., а през 1919 г. започва да обучава и капитани за търговското корабоплаване.

През 1929 г. Народното събрание възлага на училището задачата да обучава целия плавателен състав на България, като се започне от пристанищната администрация, екипажите на кораби и се стигне до водосамолетната авиация. През 30-те години тук започва и обучението на офицери за Военноморските сили.

През 1942 г., с Указ № 17 от 26 март [7] и със специален Закон за Морско училище, то придобива статут на висше специално и се преименува във Военноморско на Негово Величество училище.

В училището се приемат младежи след завършване на V гимназиален клас (IX клас), които 2 години се обучават като кадети във военно гимназиалния отдел. След завършване на военно гимназиалния отдел обучението продължава по две специалности.

Във Висшия навигационен отдел се подготвят специалисти с висше специално морско образование, а във Висшия технически отдел (от 1943 г.) и кадри с висше специално морско техническо образование.

През 1949 г. приемник на българската морско образователна традиция става Народно военноморско училище “Никола Йонков Вапцаров”.

Варна е пряко свързана с първите стъпки при използването на радиото за граждански и военни цели. Тук през 1911 г. е монтирана първата брегова станция, наречена по-късно радио “Франга” и е задействана първата искрова военна радиостанция на крайцера “Надежда”.

И двете станции стават учебна база за телеграфните поделения в София и Шумен, като приемат за подготовка освен морски и сухопътни радиотелеграфисти. Тук “За подготвяне на радиотелеграфисти той (лейтенант Сава Стефанов – б.а.) организира първия в България радиотелеграфен курс с курсисти от Военноморския флот и от Инженерните войски. До края на 1911 г. радиотелеграфисти в Инженерните войски, респективно в телеграфната дружина, все още няма, докато Флотът притежава радиостанция и хора, подготвени за работа с нея”.[8]

През периода 1915 - 1916 г. обучението на свързочни кадри продължава освен в Машинното училище на флота и в Морските специални школи.

След Балканската война във Флота постъпват на въоръжение четири брегови радиостанции тип “Телефункен” - две стационарни и две подвижни. Стационарните са монтирани на н. Галата и в местността Карантината, а подвижните (возими с каруци) са в местността “Пейнерджика” (днес “Чайка”). Бреговите радиостанции “Телефункен” са аналогични на армейските. Чрез тях се поддържа свръзка с радиостанцията на „Дръзки” и радиостанцията на подводника УБ-18, чрез тях се осъществява свръзка и със съюзническия тогава Истанбул.[9] Подвижните радиостанции се използват за свръзка с радиостанциите на българските водосамолети, два, от които “двулодъчни водохвърчила” от системата “Фридрихсхафен” са “въоръжени с картечница, безжичен телеграф и бомбоспускател”. Това обяснява факта защо Флотът разполага с две брегови радиостанции в “Пейнерджика”, където е разположена и българската “Водохвърчилна станция”. Така на практика през Първата световна война нашият Флот има комплексна радиовръзка със станции разположени на море, на брега и във въздуха.

След Ньойския договор (1919 г.) страната е лишена от военен флот, което забава развитието на свръзките. Флотските радиостанции в Бургас и Русе през 20-те и 30-те години са “дублирани” с друг вид свързочно средство, свързано с “опит за използване на гълъба като евтино и сравнително бързо, но недостатъчно сигурно средство за свръзка”. Още в началото на 1939 г. се правят сериозни стъпки за поддържане на сигурна свръзка между флотските брегови станции във Варна, Русе и Бургас с армейските свързочни възли в Шумен, Плевен и Сливен. Тогава нашите военни моряци разполагат с три брегови и с осем корабни радиостанции.

През 40-те години във флота навлиза ново поколение средства за свръзка. Разширява се мрежата на проводна наземна свръзка на Щаба на флота с бреговите части, тиловите бази, Щаба на войската и Щабовете на съединенията от Сухопътните войски.

В началото на 50-те години в НВМУ “Н. Й. Вапцаров” обучението на свързочните специалисти се осъществява от цикъл “Морски свръзки”, който включва дисциплините: Морски свръзки (радиотехника, средства и организация на свръзките) и Радиолокация. Началник на цикъла е дългогодишния радиолюбител старши лейтенант Христо Амиорков.

През 1953 г. капитан-лейтенант Христо Амиорков е назначен за началник на свързочната работилница на ВМС, а за началник на цикъла е назначен капитан ІІІ ранг Тодор Георгиев.

През 1954 г. старши лейтенант Трифон Пенков и лейтенант Трендафилов са назначени за преподаватели във Военноморския факултет на Военнотехническата академия (ВТА), след което цикъла “Морски свръзки” е организационно съкратен и е запазена само една преподавателска длъжност в цикъла “Механика”. Към ВТА през това време има катедра “Корабоводене и морски свръзки” с началник капитан ІІІ ранг М. Стойнешки.

С Указ № 251 от 28 юли 1956 г. на Президиума на Народното събрание училището получава статут на Висше военноморско училище за подготовка на командно - инженерни и инженерно - технически кадри със срок на обучение 5 години, за нуждите на военния флот и гражданското корабоплаване, като випускниците за двете ведомства имат единна подготовка. Дадено му е името Висше народно военноморско училище “Никола Йонков Вапцаров”. От 1960 г. се диференцира приемането и подготовката на курсантите за нуждите на военното и на гражданското корабоплаване.

 

 

Сн. 10. Висше народно военноморско училище “Никола Йонков Вапцаров”

 

От 1957 г. Военноморския факултет на ВТА преминава към ВНВМУ, където е сформиран цикъл “Морски свръзки и РТС (радиотехнически средства)”.

През 1957 г. към ВНВМУ започва да функционира Школа за запасни офицери, в която от 1962 г. започва подготовката на висши специалисти по радиолокация, а от 1963 г. и по морски свръзки.[10] Към ШЗО се обучават специалисти по четири специалности: корабоводене, корабни машини и механизми, морски свръзки и радиолокация, със срок на обучение три години – две от тях – теоретичен курс и последната – служба в поделенията на ВМФ.

За осигуряване обучението по “Свръзки” и “Радиотехнически средства” на школниците и на курсантите от специалност “Корабоводене” е сформиран организационно методически цикъл “Свръзки и РТС” в състав от трима души – началник капитан ІІІ ранг Филип Недялков, заменен по-късно от капитан-лейтенант Михаил Иванов – преподавател по “Морски свръзки”, старши преподавател по “РТС” – капитан-лейтенант Тодор Пенков и преподавател по “Свръзки” – капитан-лейтенант Михаил Иванов. През 1960 г. цикъла увеличава състава си с още трима преподаватели – двама по “РТС” – капитан-лейтенант Димитров и старши лейтенант Богданов и един специалист по “Морски свръзки” – старши лейтенант Каймаканов, от 1964 г.

Със Заповед № 226 от 28 август 1962 г. са приети първите курсанти за обучение в отдел “Радиолокация”. През 1963 година със заповед № 223 от 30 август1963 г. в училището е разкрит и свързочен отдел, в който започва обучението на първите свързочни специалисти за ВМФ. През следващите години на основата на тези два отдела се обособяват две специалности – “Морски свръзки” и “Радиолокация”.

През 1966 г. двете специалности се отделят в самостоятелни катедри “Морски свръзки” и “Радиолокация”. Близките по тематика дисциплини се поделят между преподавателите от двете катедри, а специфичните за всяка специалност се водят от съответната катедра.

В периода 1966 – 1980 г. началник на катедрата “Радиолокация” е капитан І ранг професор, д.т.н. Тодор Димитров Пенков, който от 1980 – 1989 г. е заместник-началник на ВНВУ “Н. Й. Вапцаров” по научната и учебната част, а от април 1990 г. преминава в запаса.

През годините се изменя и наименованието на военната и гражданската специалност на випускниците. Военната специалност: “Свързочни войски ВМФ”, “Корабен свързочник”, “Морски свръзки – ВМФ” и “Военноморски комуникационни системи”. Гражданската: “Радио, телефонна и телеграфна техника”, “Радиотехника, радио и телевизионна техника”, “Съобщителна и осигурителна техника и системи” и “Комуникационна техника и технологии”.

Висшето военноморско училище подготвя командни кадри за Военноморските сили и гражданския флот на Република България, а част от подготвените в училището кадри намира реализация и в други отрасли на стопанството в страната и чужбина.

Основните потребители на кадри, Министерството на отбраната и Министерството на транспорта (в лицето на “Параходство Български морски флот” АД) поддържат военизираната форма на обучение и практическия характер на образованието, избрани от ВВМУ, защото те отговарят на суровите изисквания на морската професионална дейност.

От 1991 г. името на училището е Висше военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров".

От 1963 до 1995 г. за обучение по специалността са постъпили 188 и са завършили 158 обучаеми. Броят на обучаемите по специалност “Комуникационна техника и технологии” към настоящия момент е общо 61 курсанти и студенти, от които: курсанти - 20; студенти – 29 и задочници - 12.

В периода 1993 – 1998 г. във ВА “Г. С. Раковски” са завършили 6 офицери, във Военноморска академия в Санкт Петербург - Руска федерация са завършили 16 офицери, един офицер е завършил Военноморската академия на гръцките ВМС в Атина, двама офицери са завършили академични курсове в Нюпорт - САЩ. В количествен аспект това са 21 % от завършилите специалността.

Катедра „Морски свръзки” продължава да функционира самостоятелно до 2002 г., след което е включена в състава на катедра “Електроника”.

Началници (Ръководители) на катедрата са били:

-     кап. I ранг, ктн (доктор), инж Иван Йотов Маринов (1973 до 1978 г);

-     кап. I ранг доцент, доктор Петър Живков (1978 до 1992 г.)

-     доцент, доктор Иванчо Йорданов (1992 до 2013 г.)

-     полк. доцент доктор Юлиян Цонев (от 2013 г. до сега).

 

2. Обучение в кадри във Военна академия “Г. С. Раковски” – София.

 

2.1. Развитие на катедра „Свръзки“

 

Развитието на Българската войска, след нейното създаване през 1878 г. поражда потребност от офицери с по-висока квалификация от тази, която дава Военното училище.

В началото попълването на войската с офицери с академично образование е ставало с такива, завършили руски военни академии.

След 1886 г. започнало изпращането на български офицери в Белгия, Франция, Италия, а по-късно и в Германия. Броят на изпращаните офицери в чужди академии е ограничаван от приемащите страни и от големите разходи по тяхното обучение.

През 1890 г. е организиран двумесечен курс в България за получаване на първи щабен офицерски чин, проведен по руски устави и учебници.

В 1905 г. е организиран тригодишен курс за подготовка на офицери с висше образование.

С ПМС № 061 от 12 юни 1912 г. се утвърждават Правилника на Военната академия (ВА), учебния план и Инструкция за провеждане на конкурсните изпити.

С Министерска заповед № 335 от 6 август 1912 г., след провеждане на конкурс от 46 кандидати са определени 20 за слушатели. Разпоредено е учебната година да започне на 1 октомври 1912 г., но мобилизацията през септември 1912 г., Балканската и Междусъюзническата войни осуетяват започването на учебната година. Назначените преподаватели, ръководители и слушатели са изпратени в действащите части и щабове, с които са участвали във войните 1912 - 1913 г.

След завършване на войната, в която България претърпява втората национална катастрофа и е наказана с Ньойския договор, който забранява страната да има Военна академия. С царски указ № 096 от 29 декември 1920 г. Академията е закрита.

През 1923 г. към Военното училище е открит Преподавателски курс със свой отделен статут с командване и преподаватели. Курсът е включвал Генералщабен и интендантски отдел. Курсът е бил тригодишен. В 1931 г. Генералщабният отдел е преименуван в Общ отдел. В курса са приемани офицери от всички родове войски, включително и свързочници. В този период са изпращани офицери и в чужди академии в Германия, Франция, Белгия и Италия. Свързочници завършили чужди академии в този период са Тодор Данаилов Писков, Георги Танев, Георги Георгиев, Йордан Пенчев, Манчев и др.

Постепенно преподавателският курс прераства в официално оформено учебно заведение - Военна академия. През 1942 г. е открита специално построената за Академията сграда. За да се увеличи броя на офицерите с академично образование през 1942 г. курсът на обучение е намален на две години.

През 1944 г. Академията е евакуирана в Ловеч, от където се завръща в София през октомври. Не е приет нов курс, а офицерите преподаватели и слушатели получават назначение в действащата армия и заминават за фронта.

От 22 февруари 1945 г. започва учебната година, но веднага след това съставът на Академията е изпратен в състава на новосформиращите се корпусни щабове на Първа българска армия. След завършване на войната, през есента на 1945 г. се подновява учебната дейност на Академията.

С Указ на регентството № 6 от 5 март 1946 г. на академията е дадено името ВА “Г. С. Раковски”.

Към края на 40-те години в академията са създадени катедрите: Обща тактика, Оперативно изкуство, Тактика на артилерията, Тактика на бронетанковите войски, Тактика на конницата, Тил, Основи на марксизма. Свързочната подготовка се е преподава от отделни офицери, включени в катедрите.

С въведената през 1951 г, нова организационна структура, отговаряща на повишените изисквания към академията е създадена първата самостоятелна катедра “Свръзки”.

С Указ на Президиума на НС № 215/1952 г. на Военната академия е връчено бойно знаме. Един от двамата първи асистенти на знамето е свързочникът майор Захари Христанков.

В периода 1945 - 1958 г. във ВА “Г. С. Раковски” са получили висше академично образование в командно - щабния отдел на академията десетки офицери - свързочници. Те се обучават заедно с офицерите от другите родове войски. Курсът на обучение е тригодишен, а от 1956 г. става двугодишен.

Съществени качествени изменения в работата на академията настъпват след 1950 г., когато за началник на академията е назначен генерал Иван Кинов. Учебният процес ясно се насочва към изучаване новостите на съветското военно изкуство.

До 1950 г., когато е формирана самостоятелна катедра “Свръзки”, въпросите по изграждането и управлението на свръзките са преподавани от външни преподаватели, като генерал Дяков и полковник Христо Василев Видински. През 1948 г. за редовен преподавател към катедра Тактика е назначен полковник Георги Максимов.

Създаването на самостоятелна катедра “Свръзки”, в състав от началник и 2 преподаватели е узаконена с МЗ № 114 от 13 март 1951 г., с която заповед е обявена новата структура на академията. За началник на катедрата е назначен полковник Тодор Иванов Остриков, а за преподаватели - полковник Георги Костов Максимаов и полковник Георги Николов Киров.[11]

Дисциплината “Организация на свръзките” до 1958 г. се преподава на всички слушатели в академията. Обхватът на лекциите е от батальон до общовойскова армия.

Особено голяма помощ в изработването на учебните планове, програми, методически документи и други материали в периода 1950-1954 г., оказва съветникът към катедра “Свръзки” полковник Степан Фьодорович Загоруйко.

Началници на катедрата в периода от 1950 до 1958 г. са били:

- полковник Тодор Иванов Остриков - 1950 - 1953 г.;

- полковник Петър Прухтович Дойчев - 1953 - 1955 г.;

- полковник Георги Панайотов Ханъмов - 1955 - 1958 г.

Освен посочените по-горе преподаватели, в катедрата са работили и подполковник Цоню Стоев Влаев - 1954-1955 г. и подполковник Стефан Стоянов Златев - 1955-1958 г.

След като през 1958 г. Военнотехническата академия е закрита, ВА “Г. С. Раковски” остава единствената военна академия, която подготвя военни кадри с висше академично образование. Тя се обособява като единен учебен център за подготовка на офицери с висше военно образование за БНА. От 1958 г. в академията се приема едно класно отделение офицери свързочници, с курс на обучение три години. Катедрата е преименувана в “Свързочни войски”. За началник на катедрата е назначен полковник Трифон Цветков Киров.

От 1960 г. започва приемането на офицери за обучение в командно - инженерен профил за получаване на висше военно академично образование с квалификация “инженер”. Последният випуск е приет през 1969 г. Курсът за обучение е с продължителност пет години.

От 1970 г. започва отново приемането на офицери за обучение в тригодишен курс. От 1978 г. курсът на обучение е намален на две години, като са приемани за слушатели само офицери, завършили Висшите военни училища. По този начин подготовката на офицерите с висше инженерно образование се съсредоточава само във военните училища.

От 1963 до 1969 г. в академията са обучавани курсанти за придобиване на първо офицерско звание лейтенант и призната гражданска специалност инженер. Затова е формиран курсантски батальон, през който преминават два випуска. Към него са включени и курсантите свързочници на закритото ВНВИСУ ”Г. Дамянов” – Силистра.

В периода 1958 - 1990 г. във ВА “Г. С. Раковски” е изградена солидна учебно-материална база. Оборудвани са всички необходими учебни зали и кабинети, отговарящи на изискванията на учебните програми.

През 1958 г., при сливането на ВТА и ВА “Г. С. Раковски” са формирани две катедри – “Организация на свръзките”, с началник полковник Трифон Киров и “Електротехника и радиотехника”, която през 1960 г. е преименувана в “Радиоелектроника”, с началник полковник Илия Цветков Лилов. От 1963 година от катедра “Радиоелектроника” се отделя нова катедра – “Свързочна техника”, с началник полковник Казанджиев. По-късно двете технически катедри пак са обединяват в обща катедра – “Свързочна техника”, с началник полковник Казанджиев.

През времето на едновременното съществуване преподавателите поддържат помежду си тесни контакти и участват в дейността на Свързочно управление – ГЩ. Военно-научната дейност също се съгласува с водещото управление. Поддържат се контакти и със сродните катедри от другите ВВУЗ във В. Търново, Шумен, Долна Митрополия и Варна.

През 1973 г. двете катери са обединени в една единствена катедра “Свързочни войски”. Обособяват се две звена „Организация на свръзките” и “Свързочна техника”, началниците, на които са заместник началници на катедрата.

 

През този период в катедрата работят: подполковник Димитър Александров Стоянов – 1958 – 1961 г., полковник Дионисий Тодоров Панчев – 1958 – 1975 г., Емил Александров Копанданов – 1959 – 1961 г., полковник Илия Недков Газибаров - 1961 – 1963 г., полковник Иван Стоянов Маринов – 1958 – 1979 г., полковник Георги Атанасов Радев – 1958 – 1961 г., полковник Аврам Филипов Аврамов – 1958 – 1976 г., полковник Генчо Ангелов Генчев – 1958 – 1961 г., полковник Любен Стоянов Георгиев – 1960 – 1961 г., подполковник Георги Маринов Калпакчиев – 1958 – 1967 г., капитан Ташо Симеонов Ташев – 1961 – 1961 г., полковник Желю Кръстев Саръмов – 1958 – 1986 г., полковник Никола Димитров Дуковски – 1959 – 1978 г., подполковник Филчо Йорданов Шивачев – 1964 – 1987 г., полковник Пейчо Тодоров Войнов – 1969 – 1978 г.

През различен период от време в катедрата преподават и офицерите: полковник Атанас Райков, полковник Георги Димитров, полковник Стоян Теохаров, полковник Стоян Барбуков, полковник Здравко Иванов, полковник Йото Йотов, полковник Синапов, полковник Георги Гачев, полковник Никола Кулински.

Длъжността началник на катедрата са изпълнявали: полковник Георги Панайотов Ханъмов – 1955 - 1958 г. и полковник Трифон Цветков Киров – 1958 – 1963 г.

По-значимите трудове на катедрата през този период са: Организация на свръзките – част І (в тактическите формирования) и част ІІ (в общовойсковата армия) и Методика на тактико-специалната подготовка на свързочните части и подразделения.

Стабилизиране на преподавателския състав на катедра “Свързочни войски” има в периода 1977-1990 г., когато неин началник е полковник Васил Маринов Василев. Извършва се постепенно подмладяване на преподавателския състав. Като аспиранти и след това на преподавателски места постъпват подполковник Нелко Газибаров, к.т.н., подполковник. Владимир Никодимов Хлибов, подполковник Стайко Костов, подполковник Тодор Тодоров, капитан ІІІ р. Данко Милков, майор Христо Цацов, подполковник Иван Пашев, майор Иван Иванов, майор Йордан Пунчев. През 1987 г. след конкурс от войските постъпват майор Манол Петков Млеченков и майор Данчо Веселинов Григоров и защитилият през 1986 г. дисертация, майор Стефан Панайотов Трендафилов, к.в.н.

През следващите няколко години на асистентски длъжности са назначени майор Иля Димитров Христов и майор Антоанет Симеонов, защитили дисертации в свързочната академия в Ленинград.

По този начин научният потенциал на катедрата значително нараства. От началото на 1988 г., освен разработването на нов учебен фонд, преподавателският състав активно се включва в провеждането на научни проучвания и теоретични разработки по тема: “Единни тактико-технически изисквания на полевата автоматизирана свързочна система” (ЕТТИ на ПАСС) под наименованието ”Основа”.

Не закъсняват и отличните резултати на слушателите от свързочните класни отделения обучавани в редовна и задочна форма. В периода 1980 – 2000 г. с отличие и златен медал свързочната специалност завършват: капитан Валери Ангелов, капитан Георги Кузманов, капитан Христо Стоянов, капитан Добрин Диков, капитан Никола Петров Митев.

След 1990 г. в катедрата постъпват нови преподаватели: майор Иван Дачев, капитан Никола Лазаров, майор Николай Христов и майор Георги Мичев.

След обединяването на катедрите „Автоматизация на управлението” и „Свръзки и електроника” в една с наименование „Комуникационни и информационни системи” през 1998 г., за началник е избран полковник доцент Начо Василев.

Продължава работата по научното развитие на преподавателския състав в катедрата. През 1994 и 1996 г. дисертации по техническите науки защитават подполковник Манол Млеченков и подполковник Данчо Григоров.

Началници на катедри в периода от 1958 г. до сега са били следните офицери:

-  полковник доцент Трифон Киров - 1958 – 1971 г.;

-  полковник Никола Пангелов - 1958 – 1963);

-  полковник доцент Илия Лилов (1963 – 1973 г.;

-  ген. майор Иван Калоянов - 1971 – 1974 г.;

-  полковник Георги Ханъмов - 1974 – 1976 г.;

-  полковник проф. Филип Казанджиев - 1963 – 1977  г.;

-  полковник Васил Василев - 1977 – 1990 г.;

-  полковник доцент Динко Стефанов - 1990 – 1998 г.;

-  полковник доцент Начо Василев - 1998 – 2000 г.;

-  полковник проф. Павел Демиров - 2000 – 2002 г.;

-  полковник проф. Манол Млеченков - 2002 – 2003 г.;

-  полковник доцент Иван Христозов - 2003 – 2004 г.;

-  полковник доцент Наско Загоров - 2004 – 2005 г.;

-  полковник проф. Павел Демиров - 2005 – 2009 г.;

-  полковник доцент Камен Калчев (2009 – до сега.

 

2.2. Развитие на катедра “Автоматизация на управлението”.

 

В средата на шестдесетте години в армията все по-осезаемо навлизат постиженията на научно-техническия прогрес. Търсят се качествено нови форми и методи за управление на войските, основани на точни математически методи и средства за автоматизация. По тази причина с Министерска заповед № 00276 от 8 август 1966 г. във Военната академия “Г. С. Раковски“ се създава катедра “Управление на войските“.

Тя се състои от звено “Автоматизация на управлението“, в състав от 9 офицери и 2 военни служители, и от звено “Щабна служба“, в състав от четирима офицери. За началник на катедрата е назначен полковник Димитър Григоров. За преподаватели в звено “Автоматизация на управлението“ са назначени офицери, утвърдили се вече като добри методисти и с добра математическа подготовка, офицери от другите катедри в академията: Любен Тончев, Тончо Аладжов, Димитър Недков, Христо Каламов, Илия Пенков, Тодор Томов, Тодор Михов, Асен Мутишев и военният служител И. Пенев – главен асистент в катедра “Математика“. С конкурс са назначени офицерът Димитър Ганев и военнослужещият Начо Василев – главен асистент по математика. През следващите две години звеното се увеличава с още трима офицери: В. Калоянов, Георги Калпакчиев и Марко Узунов.

През 1967 г. е купена и инсталирана във Военно-изчислителния център при Министерството на отбраната, който по това време се намира на територията на Академията, първата за системата на на отбраната ЕИМ “Минск-22“. През май 1968 г. на базата на този център се създава Военен научноизследователски институт на Генералния щаб с изчислителен център (ВНИ–ГЩ). Преподавателите и обучаемите вече имат достъп до машината и с това се дава възможност на практика да се провери работоспособността на съставените от тях програми.

През 1969 г. звеното “Щабна служба“ се извежда от състава на катедрата и тя се преименува на “Военна кибернетика“.

През 1972 г. във Военната академия се създава изчислителен център с ЕИМ “Минск-22“, с което значително се повишава качеството на подготовката на обучаемите по програмиране.

През 1976 г. звеното “Щабна служба“ се преименува в звено “Теория на управлението и щабна служба“ и отново е включено в състава на катедрата и тя приема старото си име – “Управление на войските“.

През 1977 г. катедра “Математика“ е разформирована. Образувано е звено “Приложна математика“, което е включено в състава на катедрата. За началник на звеното е назначен офицерът П. Янев, а в състава му влизат преподавателите: Гочо Джапунов, Тодор Петров, Лазар Цанов и Борис Митов.

През 1979 г. в Изчислителния център на Военна академия “Г. С. Раковски“ е монтирана ЕИМ от единната серия “ЕС-1020“. Коренно се променя технологията на работа и общуване с машината. Машината “ЕС-1020“ има много по-големи възможности по отношение на памет и бързодействие от ЕИМ “Минск-22“.

Нов качествен скок в развитието си катедрата бележи през 1984 г., когато се създава звено „Полева автоматизирана система за управление на войските“ (ПАСУВ) в състав Иван Йосифов – началник на звеното, и преподаватели – офицерите: Петър Стойков, В. Петков и Иван Карастоянов. Иван Йосифов и Петър Стойков завършват двумесечен курс по ПАСУВ в академията “Фрунзе“ в Москва, а В. Петков и Иван Карастоянов – петмесечен курс в свързочната академия в Ленинград.

Министерството на отбраната оборудва два комплекта на ПАСУВ (тз). Единият е развърнат в свързочния полк в Ямбол, а другият, в състав от 13 машини, е предоставен на Военна академия “Г. С. Раковски“ за нуждите на учебния процес. Изграждат се шест гараж-кабинети и от учебната 1984–1985 г. започва изучаването на Полевата автоматизирана система за управление на войските от всички слушатели в Академията. В кратковременни курсове по ПАСУВ се обучават всички преподаватели от Академията и част от ръководния състав на Министерството на отбраната. Слага се началото на научните изследвания по въпросите, свързани с управлението на войските и използването на ПАСУВ.

През 1985 – 1990 г. са прието за обучение и в задочна форма на обучение по Автоматизация на управлението на войските.

В периода 1988 – 1994 г. настъпват значителни промени в структурата и състава на катедрата. През 1989 г. полковник В. Калоянов се пенсионира и за началник е назначен полковник Начо Василев.

През 1992 г. звеното “Теория на управлението и щабна служба“ излиза от състава на катедрата и катедрата се преименува на “Автоматизация на управлението“, в състав от 15 преподаватели и включва звената “Автоматизирани системи за управление на войските и моделиране на бойните действия“ и “Изследване на операциите и информатика“. Тази структура на катедрата се запазва до 1998 г.

От есента на 1998 г. катедрите “Автоматизация на управлението“ и “Свръзки и електроника” се обединяват в една катедра с наименование “Комуникационни и информационни системи“, а през 2000 г. завършва последното класно отделение със специалност АУВ. Същата година за обучение се приемат две класни отделения по специалностите “Комуникационни системи“ и “Информационни системи“.

 

3. Военнотехническа академия - София.

 

За да се отговори на повишените изисквания към офицерския състав в специалните родове войски, свързано с превъоръжаването на армията с нови по-съвършени оръжия и бойна техника през 1951 г. се създава Военнотехническа академия (ВТА).

Академията е дислоцирана в кв. Лозенец - София, в казармения район на НВАУ “Г. Димитров”, което през 1948 г. е преместено в гр. Шумен. За пръв началник е назначен генерал-майор Борис Копчев, който през 1953 г. е заменен от генерал-майор Стамен Стоянов.

Предоставените казарми са неподходящи за техническа академия. Успоредно с учебния процес през първата година се създават и минимално необходимите условия. Учебно-материалната база на ВТА се изгражда и усъвършенства непрекъснато през цялото съществуване на академията.

 

В академията се формират следните факултети: артилерийски, бронетанков, военно въздушен, морски, специален (смесен) факултет (свързочници, инженери, химици) и тилов.[12]

В първия курс от общо 200 слушатели, са приети 18 офицера свързочници. Занятията започват на 2 януари 1952 г. Първоначално курсът на обучение е две години, а през 1954 година се преминава към три годишен курс на обучение.

Създадена е Свързочна катедра с пръв началник полковник Георги Иванов Георгиев (Гец), завършил инженерното си образование в Италия. През 1955 г. за началник на катедрата е назначен полковник Трифон Цветков Киров. За преподаватели по свързочните дисциплини са назначени офицери с академично и инженерно образование. Основната част от преподавателите са преведени от Свързочното училище- Силистра. Като преподаватели във ВТА са работили полковник Трифон Цветков Киров, подполковник Йордан Дацев Пенчев, подполковник Светослав Коцев Иванов, майор Генчо Генчев, подполковник Васил Рангелов, майор Георги Николов Иванчев, подполковник Иван Маринов, подполковник Велчев, подполковник Стоянов, майор Георги Радев, майор Казанджиев и др. За общообразователните технически дисциплини и висша математика са привличани преподаватели от гражданските висши учебни заведения. Общовойсковите дисциплини са преподавани от офицери от общите за академията катедри. Военнотехническата академия завършват пет випуска с около стотина завършили образованието си в нея предимно младши офицери.

С отличие и златен медал завършват ВТА старши лейтенант Йовчо Мухтаров (1957 г.) и капитан Владимир Насалевски (1958 г.), старши лейтенант Филчо Шивачев и капитан Димитър Алексиев Димитров.

С разпореждане № 00544 от 1 юли 1958 г. на Началника на ГЩ – БНА, ВТА е закрита, слушателите приети през 1956 и 1957 г. и съставът на катедрите и са включени в състава на ВА “Г. С. Раковски”.

 

4. Подготовка на свързочни кадри в Народна школа за запасни офицери (НШЗО) 1945-1949 г. - София, 1954-1958 г. - В. Търново и 1961-1990 г. – Плевен.

 

Школата за запасни офицери „Христо Ботев“ е бивше военно училище в България за обучение и подготовка на офицери от запаса (резерва) на въоръжените сили.

Просъществувала е от 1901 до 2008 г. Разполагала се е последователно в София, Велико Търново и Плевен. Провеждала е обучение също в Скопие и Русе.

Училището е наследник на 2 школи за запасни офицери - Школа за запасни подпоручици в пехотата (открита на 7 февруари 1901 г.) и Школа за запасни подпоручици в артилерията (1903).

През 1908 г. 2-те школи се обединяват в Школа за запасни офицери. Седалището на школата е в с. Княжево (днес квартал на София), наричана е и Княжевско военно училище. На 2 юни 1945 г. школата е преименувана в Народна школа за запасни офицери „Христо Ботев“.

След 1945 г. много запасни офицери са оставяни на редовна служба, поради недостиг на свързочни кадри.

В периода 1945 - 1947 г. в НШЗО “Хр. Ботев” уредник-школниците свързочници се обучават в свързочна рота, в състава на специалната дружина на школата. От 1947 г. ротата прераства в дружина. Школата в София произвежда редовни випуски всяка година от 1946 до 1949 г. включително.

Учебно материалната база на школата е била недостатъчно развита. Свързочната апаратура е стара, предимно немско производство. Към края на периода са получени първите образци съветска техника.

В школата няма отделни преподаватели. Всички специални предмети се преподават от командирите на взводове, ротните командири и от командира на дружината.

Командир на специалната дружина е капитан Паяков, а на свързочната дружина в последствие капитан Грънчаров. На завършилите ШЗО се издава диплома.

През 1950 г. седалището на школата е преместено от София във Велико Търново.

В периода 1954 - 1961 г. в НШЗО “Хр. Ботев” - В. Търново има свързочна рота в състава на специалния батальон. В тази рота са обучавани запасни офицери в курсове за преподготовка с продължителност от три месеца. Освен това през 1955 - 1956 г. са обучавани два курса войници със средно образование, които са произведени в звание младши лейтенант от запаса. През 1957 - 1958 г. в школата са обучавани сержанти и старшини свързочници за повишаване на квалификацията им. Командир на ротата е майор Петър Бочев.

Началници на свързочния цикъл са били: майор Нановски (1954 - 1955 г.) подполковник Фердинанд Тодоров (Козовски) (1955 - 1956 г.), майор Драганов (1956 - 1961 г.). Преподаватели са били: майор Манол Кацаров, капитан Георги Караиванов, капитан Владимир Насалевски, капитан Йордан Мончев, капитан Петко Петков и капитан Илия Бързанов.

Свързочната рота е закрита през 1958 г. Командирът на ротата и взводните командири са преведени на служба във ВНВИСУ - Силистра. Преподавателите Драганов, Петков и Мончев са оставени в НВУ “В. Левски”, което е предислоцирано във В. Търново през 1958 г, за преподавали по свързочна подготовка на курсантите пехотинци, танкисти и тиловаци, както и на школниците в училището. Майор Мончев от 1961 г. е преведен във възстановената самостоятелна НШЗО “Хр. Ботев” в Плевен, а подполковниците Драганов и Петков от 1963 г. са включени в състава на катедра “Свързочна подготовка” на НВУ “В. Левски” в състава, на което от 1963 г. започва обучение на курсанти свързочници.

Учебно материалната база за обучение на школниците свързочници и тук е много ограничена. С големи усилия и помощ от Свързочно управление - ГЩ са осигурени минимален брой апаратура и свързочни материали за свързочни линии. Обзаведени са и необходимите кабинети и зали.

През 1961 г. е възстановена като самостоятелна НШЗО “Хр. Ботев” в Плевен. През 1961 г. Школата е отделена и преместена в Плевен в казармите на Четвърти пехотен плевенски полк - 1 район в двуетажен комплекс, завършен през октомври 1888 г.

От ВНИСУ - Силистра е формиран командно-преподавателски екип за батальона и свързочното отделение на школата. От В. Търново е преведен майор Мончев.

За командир на батальона е назначен майор Кирил Младенов, а за началник на свързочното отделение на школата - майор Филчо Шивачев.

За учебната 1961/1962 г. са приети школници свързочници, разпределени в шест роти с командири:

- майор Попов - радиорота с радиостанции малка мощност;

- капитан Йорданов - радиорота с радиостанции средна и голяма мощност;

- капитан Недев - смесена рота;

- капитан Чаушев - линейна рота;

- майор Жеков - рота офицерски курс;

- старши лейтенант Минков - рота за осигуряване на учебния процес;

Началник щаб на батальона е майор Симо Богданов.

Преподаватели в школата са: майор Филчо Шивачев, майор Ивайло Иванчев, майор Вътов, майор Томов, капитан Лазаров, подполковник Мончев, подполковник Недков, майор Богословов, майор Йотов, майор Господинов, майор Гатю Иванов, капитан Владо Иванов, капитан Иванов (радиорелейчик), подполковник Витан Вълчев, капитан Димов и др.

През цялото лято командният и преподавателският състав с голямо напрежение работят за създаване на УМБ и лекционен фонд и за приемане на необходимата свързочна техника. На 1 октомври учебната година започва при добра подготовка.

Завършилите школата получават звание уредник-школник, а завършилите с отличие – младши лейтенант. След завършване на срока за задължителната военна служба в свързочните части, възпитаниците на школата са уволнявани в запаса.

През 1973 г. е предоставен нов 3-ти район за строителство на казармено-учебен фонд и технически парк, отговарящ на новите потребности на училището в който да се събере цялата школа. Това е терен, на който са се водили епичните боеве за Плевен през 1877 г. Първата копка на новата школа, намираща се дотогава в 3 района на града, е направена на 19 декември 1976 г.

На площ от 700 дка са изградени и предадени в експлоатация 41 обекта за периода от 1978 до 1991 г. Новият казармен район включва административно-битов, физкултурно-спортен, домакинско-складов, парково-технически район, учебни полигони.

 

 

След 1980 г. 1-ви район е опразнен от ШЗО и е предаден на военното комендантство на Плевенския гарнизон.

 

 

Сн. 15. Главният вход на стария 1-ви район е военен комплекс, построен в

1888 г., в който се помещават командването и щабът на ШЗО до 1980 г.

 

През 1990-те год. училището е преименувано в Школа за подготовка на запасни офицери (ШПЗО). Броят на обучаемите постепенно се съкращава и от бившите 3 района остава да функционира само 3-ти район. Голямата част от бившия 2-ри район днес е застроена с търговски центрове. Най-старият 1-ви район, намиращ се в центъра на града в комплекс, построен още в 1888 г. за нуждите на войската, е преустроен в Плевенска музейна палата.

 

 

Сн. 16. Полагане на военна клетва в 3-ти район на ШЗО „Хр. Ботев“

 

До 1990-те год. в школата ежегодно се обучават по ок. 3,000 школника, със срок на обучение 1 год. за завършилите средно образование, 6 мес. за висшисти. На отличниците е присвоявано първо офицерско звание веднага след завършването й, а останалите отиват по частите като старшини школници и се произвеждат офицери след 1 година при уволнението им от редовна служба.

По-късно школата е редуцирана до армейска Учебна база „Христо Ботев“. На 28 май 2008 г., в рамките на етапните съкращения в БА, 107-годишното военно училище е тържествено закрито. Бойното знаме е предадено в Националния военноисторически музей.

 

5. Обучение на офицери свързочници във военноучебните заведения в СССР.

 

5.1. Висша Свързочна академия на Съветската армия „Будьони” – Ленинград.

 

Голям принос за подготовката на български офицери - свързочници с висше военно образование има Висшата свързочна академия на СССР “Будьони” в Ленинград (дн. Санкт Петербург). Академията е най-реномираното в социалистическия лагер тогава военноучебно заведение в областта на свръзките, свързочните системи и радиолокацията. Високото ниво на академията се определя от многогодишния педагогически опит, от наличието на високо квалифицираният преподавателски състав и от превъзходната учебно - материална база. В Академията са преподавали много известни в тези области преподаватели, като проф. Л. Финк, генералите Котов и Белецки, полковниците Орловски и Муравьов и много други.

В Академията са изпращани български офицери свързочници след щатен подбор за политическа пригодност и възможности за усвояване на преподаваните в Академията учебни предмети.

Със заповед на Министъра на войната № 300 от 14 септември 1945 г. са изпратени за следване в Академията първите български свързочни офицери:

1. Майор Славчо Венев Ангелов - от Първа армия.

2. Капитан Иван Стоянов Маринов (Ванката) - от 11-ти пехотен полк.

3. Поручик Светослав Коцев Иванов от Свързочния отдел на Щаба на войската.

 

През годините до 1990 г. тази академия са завършили генералите Иван Костов Калоянов, Русен Иванов Кондарев, Кирил Костадинов Киров, Атанас Димитров Запрянов, Бойко Симитчиев; полковниците Илия Газибаров, Филип Казанджиев, Ноню Нонев, Илия Лилов, Владимир Бошнаков, Нистор Найденов, Димитър Демиров, Георги Гачев, Стефан Николов, Васил Василев, Димитър Якимов, Димитър Стаматов, Атанас Георгиев, Стоян Барбуков, Ангел Симеонов, Иван Христов, Стоян Иванов, Васил Василев, Георги Кокеров, Иля Христов, Антоанет Симеонов, Николай Христов, Ламби Ламбев, Йордан Грънчаров, Байчо Байчев, Съслеков, Петър Денев, Генчо Илиев, Иван Атанасов, Асен Ангелов, Найден Патарински, Жеко Колев Жеков, Асен Йорданов, Димитър Манчев, майор Христо Комитски и др.

 

Българските офицери свързочници се представят отлично по време на обучението и при изготвяне на дипломните си проекти. С отличие и златен медал са завършили Академията полковниците Илия Лилов, Димитър Стаматов, Владимир Бошнаков, Иля Христов и Антоанет Симеонов. Имената им са записани на почетната дъска на Академията.

През 1967 г. полковник Димитър Демиров като аспирант в академията получава от патентното ведомство на СССР авторско свидетелство за разработен “Приемен цифров фототелеграфен апарат за приемане и нанасяне върху топографска карта на оперативно - тактическа обстановка”. След няколко години апаратът е реализиран и влиза в комплекта на КЩМ от ПАСУВ като “Чертожно графична апаратура”.

Капитан Христо Комитски на базата на дипломния си проект по подземни кабелни антени, по купена техническа документация на такива антени от типа “Астра”, разработени от полковник професор Муравьов от Ленинградската академия, лично оборудва приемните центрове на защитените пунктове за управление на БНА.

Всички български офицери завършили Академията в Ленинград са се реализирали успешно в БНА като висши началници, командири на свързочни части, преподаватели и началници на катедри в нашите военни училища и академия “Г. С. Раковски” и като научни работници в научни институти.

Обучението в свързочната академия в Ленинград продължава до края на 80-те години и саморазпускането на Варшавския Договор.

 

5.2. Обучение на курсанти в съветски военни свързочни училища.

 

От приетите в 1956 г. курсанти в НВИСУ - Силистра за обучение в тригодишен курс десет курсанта, след завършване на първата учебна година са изпратени да продължат обучението си в съветски свързочни военни училища в гр. Горки (Нижни Новгород).

Пет курсанти: Апостол Македонски, Генади Гавраилов, Иван Гъжев, Киро Златаров и Светослав Карагеоргиев са обучавани по специалността “Ремонт и експлоатация на радиостанции”. Другите петима: Ангел Йорданов, Борислав Иванов, Любомир Балабанов, Христо Тошев и Цвятко Петров са обучавани по специалността “Експлоатация и ремонт на проводна техника”.

 

Втората и третата година курсантите са обучавани в Уляновското свързочно училище гр. Уляновск (Самара).

Освен общообразователните дисциплини, общовоенни и технически дисциплини курсантите са изучавали задълбочено свързочната техника. Получават и отлична практическа подготовка по ремонта и експлоатацията на свързочната техника, която в следващите години е приета на въоръжение в Българската армия.

Обучението на курсантите завършва през август 1960 г. След завръщането си в България те са произведени в звание лейтенант и са назначени в различни свързочни части на свързочни войски. По трима души от двете групи са назначени в 109 свързочна ремонтна база, която през 1960 г. е в София, по един от групите на радио и линейните специалисти са назначени съответно в армейските свързочни работилници на 2А и 3А. Тези специалисти стават ядрото в подготовката на ремонтчиците на новата свързочна апаратура, която започва да пристига в БНА в следващите години.

Практиката за обучение на български курсанти в Свързочното училище в Уляновск продължава до средата на 70-те години. В него и в Свързочната военна академия в Ленинград са проведени и много курсове с различна продължителност за изучаване на нова свързочна техника и засекретяващи устройства.

 

 

 

 

 



[1] М л е ч е  н к о в, М., М у х т а р о в, Й., Свързочните войски на България 1945-2004, С., ВИ, 2009 г., с. 457-538.

[2] ДДВА, ф. 1, оп. 1, а.е. 602, л. 432.

[3] ДДВА, ф. 1524, оп.1, ае. 191.

[4] ДДВА, ф. 1521, Главни книги на випуските на НВУ и ВНВУ “В. Левски”.

[5] ДДВА, ф. 1533а, оп. 1, а.е. 1, с. 3.

[6] 50 години ВВВУ  “Георги Бенковски”- исторически очерк, Д. Митрополия, 1995, с. 58-65.

[7] Държавен вестник № 83 от 1942 г.

[8] История на Инженерните войски на България, С., ВИК "Св. Георги Победоносец", 1992, с.73.

[9] П а н а й о т о в, Ат. Начало на подводното корабоплаване и на бойното използване на подводницата в българския военен флот, в: На подводна вахта, В., 1999, с. 19.

[10] П е н к о в, Тр. 50 години в строя, ИК СТЕНО, В., 2005, с. 12-14, 56-59.

[11] ДДВА, ф. 1517, оп. 1, а.е. 40, л. 1-2; Военна академия “Г. С. Раковски” – исторически очерк, ВИ, С., 1990, с. 45.

[12] ДДВА, ф. 1517, оп. 1. а.е. 399, л. 53-63.