Материалите публикувани в сайта не съдържат класифицирана информация по смисъла на ЗЗКИ.


ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА НА ПОДЕЛЕНИЕ 28640 (98 АСВП) (ЧЕТВЪРТИ АРМЕЙСКИ СВЪРЗОЧЕН ПОЛК)

Четвърти армейски свързочен полк е сфирмиран в гр. Плевен съгласно Министерска заповед № 460 от 30.11.1943 г.[1] на базата на армейската и дивизионната свързочна дружина на 4-ти инженерен полк. От 11.09.1943 г. с поверителна Царска заповед № 79 за командир е назначен полковник Васил Сотиров Илчев. Командир на Армейската свързочна дружина е капитан Коста Асенов Паничков, а командир на Дивизионната свързочна дружина е майор Георги Иванов Георгиев.

Щатът на полка е следния:

1. Командване и щаб;

2. Армейска свързочна дружина;

- жична рота;

- безжична рота;

- армейска свързочна работилница;

3. Дивизионна свързочна дружина;

- жична рота;

- безжична рота;

- дивизионна свързочна работилница;

4. Домакинство;

5. Лечебница.

Първоначално свързочния полк остава в района на инженерния полк, но на 28 февруари 1944 г. комисия разделя сградния фонд между двата полка в района за дислокация и 4-ти свързочен полк започва провеждането на редовен учебен процес.

От 7 май 1944 г. полка провежда мобилизация в района на с. Дисевица (Плевенско) и развръща следните военновременни формирования: 4-та армейска свързочна дружина с командир полковник Васил Сотиров Илчев; 5-та, 6-та и 9-та дивизионни свързочни дружини; 29-а дивизионна свързочна рота, 4-та бригадна свързочна рота (за 4-та пехотна гранична бригада) и 4-та допълваща свързочна рота.

До 31 август 1944 г., дружината води редовни занятия и поддържа бойна готовност.

Полковник Васил Илчев е командир на армейската свързочна дружина до 14.09.1944 г., когато с поверителна Царска заповед № 124 за неин командир е назначен полковник Тодор Иванов Остриков, който до този момент е командир на 1-ви армейски свързочен полк.

На 09.09.1944 г. дружината получава задача да се изнесе в гр. Дупница и влезе в подчинение на IV армия. С IV армия, командвана от генерал-майор Боян Урумов, дружината участва в Брегалнишко-Струмишката настъпателна операция от първия период на Втората световна война.

От 12 септември 1944 г. 4-та армейска свързочна дружина заапочва изграждането и експлоатирането на свръзките на армията. Съставът на дружината е следния: щаб, домакинство, 5 свързочни роти (1-ва, 2-ра и 3-та жична рота, телефонно-телеграфна и радио рота), свързочна работилница и обоз, с общ личен състав от 726 души.

От 29 септември в длъжност встъпва новия командир на 4-та армейска свързочна дружина полковник Тодор Иванов Остриков.

Операцията продължава от 15 октомври до 13 ноември 1944 г. От 12 до 18 ноември, заедно с щаба на армията дружината се изнася в района Горна Джумая. [2]

В този район на базата на 4-та армейска свързочна дружина се развръща армейската свързочна дружина на I Българска армия (с наименование 1-ва армейска свързочна дружина) за участие във втория период на войната по нив щат за армейска свързочна дружина на основание писмо № IV.M-1422/19.1944 г. От 21 ноември 1944 г. дружината се усилва една жична и една радиорота от 1-ва армейска свързочна дружина.

Дружината се изнася на фронта от 2 до 12 декември 1944 г. от гара Горна Джумая до Стара Пазова и поема свързочната служба на армията.[3] Осигурява свръзките с 3-та, 8-а и 11-а пехотна дивизия в Сремската настъпателна операция. Дружината е в състав от щаб, седем свързочни роти (FF кабелна рота (1-ва строителна), 2-ра, 3-та и 4-та строителна жична рота, 1-ва и 2-ра радиорота, телефонно-телеграфна рота), армейски свързочен обоз с работилница, дружинно домакинство и лазарет. До 17 декември са развърнати централен армейски свързочен възел (ЦАСВ) в с. Илок, крайни армейски свързочни възли (КАСВ) за 3-та и 8-а пехотна дивизия и два междинни свързочни възела.

От 30 декември 1944 г. до 10 януари 1945 г. щабът на Първа българска армия се изнася от Илок, през Бездан в Сигетвар (Унгария). С оперативна Заповед № 1 от 05.01.1945 г. командирът на свързочната дружина определя свързочните задачи на ротите в новия район за дислокация на армията, които трябва да се изпълнят от 7 до 9 януари. Назначени са началниците на свързочните възли и командните места на ротите. От 5 февруари 1945 г. по рапореждане на началника на свързочния отдел на Първа българска армия полковник Васил Илчев от мотоциклетния взвод на дружината е организирана първата куриерска служба в Българската армия.

На 02.02.1945 г. на основание Служебно писмо № VII-0-93 с. г. на Щаба на войската командирът на 1-ва армейска свързочна дружина полковник Тодор Остриков е приведен на служба в свързочния отдел при Г.К.Д.В. и със Служебно писмо № II-305 от 22.I.1945 г. на началника на щаба на Първа българска армия полковник Остриков сдава командването на дружината на майор Иван Христов Папазов. На 31.01.1945 г. с лично поверително Служебно писмо № IV-М-91 на Щаба на войската за командир на армейската свързочна дружина на Първа българска армия е назначен подполковник Георги Марков Гетов, а за командир на 4-та армейска свързочна дружина е назначен майор Иван Христов Папазов.

След преминаването на Първа българска армия към корпусна организация от 17.02.1945 г. е мобилизирана отново 1-ва армейска свързочна дружина за осигуряване на свръзките на армията и от 28.02 е наименувана 1-ва българска армейка свързочна дружина. Тя освобождава двете роти, с които е усилена.

Със Служебно писмо № VII-135 от 28.02.1945 г. на свързочния отдел на Щаба на войската, 4-та армейска свързочна дружина е наименувана 4-та корпусна свързочна дружина и е съсредоточена за осигуряване на свръзките на III-ти пехотен корпус.[4] След като сдава свръзките на новата 1-ва българска армейка свързочна дружина, от 28.02 щабът на 4-та корпусна свързочна дружина се изнася в с. Немелад, където е щаба на корпуса и поема устройването и поддържането на свързочната мрежа в района на III корпус. В Дравската операция корпусът участва в отразяването на противни-ковите атаки срещу западния му участък между реките Драва и Мур. През март 1945г., дружината участва в осигуряването на свръзката на сражаващите се части от 10-та и 12-та пехотна дивизия. На 13.03.1945г., дружината развръща телефонна централа в село Мике за осигуряване на свръзката с 299 стрелкова дивизия, 64 стрелкови корпус и 57 армия, всички от състава на ІІІ Украински фронт. Устроен е 10-линеен номератор. Командир на възела е подпоручик Стефанов.

От 29.03.1945 г. до месец април 1945 г., дружината осигурява свръзка при настъплението на ІІІ стрелкови корпус в Мурската настъпателна операция за унищожаването на надканижката (гр Надканижа) групировка на противника.

През месец април 1945 г. дружината участва в действията на корпуса в Чаковецката отбранителна операция.

След 9 май 1945 г., корпусът получава задача да продължи настъплението си, поддържайки допир с противника. Дружината развръща свързочен възел в гр. Марибор. Щабът на армията е в гр. Надканижа. Към 12 май щаба на Първа българска армия е в Лайбниц, а щаба на 3-ти корпус във Вис (Австрия).

На 28.05.1945 г., дружината се измества в гр. Капошвар заедно със щаба, където остават да изтеглянето им в Родината. В Капошвар дружината устройва вътрешна проводна мрежа за ІІІ корпус, като построява повече от 12 километра кабелни линии.

Изтеглянето на 4-та корпусна свързочна дружина започва на 09.06.1945 г. от капошвар през Белград за България в три ешелона. На 24 юни дружината се събира в района на Белград и на 25 юни тръгва за родината. Дружината влиза отново в пределите на България на 26.06.1945 г. сутринта и в „6 ½ след пладне” е посрещната тържествено в гр. Плевен. На 06.07.1945 г. дружината е  демобилизирана.

На мястото на разформирования Първи армейски свързочен полк, свързочната дейност в Първа армия се изпълнява от Четвърти армейски свързочен полк дислоциран в гр. Плевен. С указ № 19/ 01.07.1947 г., Четвърти армейски свързочен полк е преименуван на Първи армейски свързочен полк и се дислоцира в гр. София в инженерните казарми, считано от 01.09.1947 г. Преместването е обявено със заповед №145/20.09.1947 г.

От 25.05.1948 г., част от полка е преместена на лагер в района на Драгалевци. От 09.01.1952 г., за командир на полка е назначен майор Георги Костадинов Аляков.

От 01.09.1954 г. Първи армейски свързочен полк е преименуван на 110 армейски свързочен полк с явно наименование - поделение 40520.

На основание разпореждане № 00305/25.08.1955 г. на началника на Генералния щаб, полка сформира 98 отделен корпусен свързочен батальон, който се придава на Първи отделен стрелкови корпус- София. За командир на батальона е назначен майор Тодор Сергеев Живков. Дава се явно наименование на батальона поделение 40520, а 110 свързочен полк получава ново наименование - 95 армейски свързочен полк и пощенски номер 50130. Полкът се премества в гр. Пловдив и става Армейски свързочен полк на Втора армия.

Съгласно щат № 6302/20.09.1962 г., батальонът се развръща в полк и получава название 98-и армейски свързочен полк. Полкът има задача да осигури всякакъв вид свръзка на щаба на Първа армия с подчинените дивизии и бригади. За временно изпълняващ длъжността командир на полка от 02.11.1962 г. е назначен майор Георги Димитров Иванов.

С Министерска заповед УК №0606/17.11.1962 г. за командир на полка е назначен полковник Георги Костадинов Аляков.

От 1967 г. за командир на полка е назначен полковник Ангел Спасов Цветанов.

От 06.10.1973 г. за командир на полка е назначен полковник Тодор Борисов Сотиров.

С МЗ № М207/23.06.1975 г., линейния батальон се отделя от 98-и армейски свързочен полк и започва да функционира като самостоятелен батальон. На негово място е разширена радиорелейна рота в радиорелеен батальон.

От 04.10.1982 за командир на полка е назначен полковник Иван Стоилов Николов.

На 14.09.1989 г. за командир е назначен полковник Пламен Миланов Добринов.

На 11.08.1995 г. за командир на полка е назначен полковник Венцислав Стоянов Манов.

На 31.08.1996 г. във връзка с преминаването на корпусна организация, полкът е преименуван на 98 корпусен свързочен полк.

В изпълнение на заповед на Министъра на отбраната № ОХ 00428/08.06.2001 г. полка се реорганизира и е създадено 98 полково резервно свързочно командване с командир подполковник Пламен Михов.

Със заповед на Министъра на отбраната № ОХ- 0013/17.03.2003 г., 98 полково резервно свързочно командване се реорганизира в 98 мобилизационен свързочен център.

На основание заповед на Министъра на отбраната №06/15.02.2006 г. 98 мобилизационен свързочен център се разформира считано от 01.01.2007 г. Последен началник на поделението е майор Стефан Кирилов Кючуков.

От 01.01.2007 г. поделение 28640 не съществува.[5]

 



[1] М л е ч е н к о в, М. Свързочните войски на България 1878-1944, С., ВИ, 2004, с. 259-261.

[2] М л е ч е н к о в, М. Свързочните войски на България във войната срещу Германия 1944-1945, С., ВИ, 2006, с. 131-138.

[3] П а к  т а м, с. 177, 185.

[4] П а к  т а м, с. 220-229.

[5] М л е ч е н к о в, М., М у х т а р о в, Й. Свързочните войски на България 1945-204, С., ВИ, 2009, с.298-299.