Материалите публикувани в сайта не съдържат класифицирана информация по смисъла на ЗЗКИ.


ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА НА ПОДЕЛЕНИЕ 26620 - СЛИВЕН (6 АСВП) (ТРЕТИ АРМЕЙСКИ СВЪРЗОЧЕН ПОЛК)

Съгласно заповед 460 от 30.11.1943 г. на Министъра на войната се е формирал 3-ти армейски свързочен полк по мирновременен щат и дружините на полка излизат от състава на 3-ти инженерен полк на 15.12.1943 г.

Полкът се състои от:

1. Командване и щаб;

2. Армейска свързочна дружина;

- жична рота;

- безжична рота;

- армейска свързочна работилница;

3. Дивизионна свързочна дружина;

- жична рота;

- безжична рота;

- дивизионна свързочна работилница;

4. Домакинство;

5. Лечебница.

Постоянен гарнизон на полка е гр. Шумен.

Командири на полка:

От 14.09.1943 г. до 17.09.1943 г. – полковник Тодор Иванов Остриков.[1]

От 06.12.1943 г. до 13.09.1944 г. – подполковник Тома Иванов Прендов.

От 14.09.1944 г. до 15.10.1944 г. – подполковник Стефан Панов Топалов.

От 15.10.1944 г. – Цветан Захариев Иванов.

От 7 май 1944 г. полкът провежда мобилизация и се развръща по военновременния си щат[2]. Сформирани са 3-та армейска свързочна дружина; 3-та , 4-та, и 12-а дивизионна свързочна дружина, свързочна рота за 3-та пехотна гранична бригада; корпусна свързочна рота.

3-та армейска свързочна дружина участва във втората фаза на Отечествената война. След въвеждането на корпусна организация на Първа българска армия от 17 февруари 1945 г., 3-та армейска свързочна дружина се развръща от 01.02.1945 г. и от 06.02 до 12.02 в три ешелона се изнася от Шумен до Белград. Командир на дружината от 31.01.1945 г. с лично поверително Служебно писмо № IV-М-91 на Щаба на войската е назначен майор Петър Прухтович Дойчев. От 12 февруари 3-та корпусна свързочна дружина (3-та армейска свързочна) осигурява свръзките на IV корпус (3-та, 11-а и 16-а пехотна дивизия), с командир генерал майор Стоян Трендафилов. Дружината влиза в подчинение на корпуса от 22 февруари 1945 г. Осигурява корпусните свръзки по време на Дравската операция (6-19 март 1945 г.). През април осигурява свръзки при итбраната на корпуса и тези за взаимодействие с Трета югославска армия.

След края на активните бойни действия с Поведително писмо VII-222 от 28.05.1945 г. под ръководството на майор Дойчев до 1 юни е сформирана свързочна рота за свързочно обслужване на окупационния корпус (IV-ти корпус) в Унгария. В състава и е включен един взвод от 3-та корпусна свързочна дружина, а дръгите взводове са от I-ва врмейска и IV-та корпусна свързочна дружина. Помощник-командир и домакинското отделение са също от III-та корпусна дружина. Командир на ротата е подпоручик Емил Константинов Бекяров.

След като заделя заповяданите сили 3-та корпусна свързочна друцина от 11 юни до 27 юни се изнася в Шумен и до 1 юли 1945 г. демобилизира и 3-ти армейски свързочен полк преминава по мирновременния си състав.

С щат № 9391/ 1954 г. полкът е преименуван на 6-ти армейски свързочен полк.

От 30.04.1949 г. до 08.11.1955 г. - подполковник Михаил Асенов Михайлов.

От 08.11.1955 г. до 18.12.1956 г.- подполковник Цоню Тодоров Моврадинов.

От 18.12.1956 г. до 28.09.1961 г.- подполковник Петър Гочев Стоянов.

През 1950 г. полкът се премества на постоянен гарнисон в гр. Сливен от Коларовград (дн. гр. Шумен), заедно с щаба на армията.

С указ 151/ 22.04.1953 г. на Президиума на Народното събрание е връчено бойното знаме на полка.

От 1963 г полка е по мирновременен щат № 6318 в състав:

-   командване и щаб,

-   свързочна школа,

-   два свързочни батальона,

-   свързочна рота ПКП,

-   свързочна рота ТА,

-   автотранспортен взвод,

-   домакинско отделение.

През 1961 г. с Министерска заповед  № УК 0531/28.09.1961 г. за командир на полка е назначен подполковник Петър Гочев Стоянов.

С МЗ № УК 419/26.09.1970 г. за командир е назначен полковник Доню Георгиев Златев.

За втори пореден път за отлични резултати на полка е връчено преходно знаме за полк първенец между свързочните полкове в БНА за 1973 г.

През 1972 г. щата на полка е попълнен с една самостоятелна рота ЗАС.

С МЗ 0340/ 14.08.1974 г. за командир на полка е назначен полковник Георги Иванов Димитров.

От 01.01.1978 г. условното наименование на поделение 60620 се променя на 26620.

Съгласно щат М-5268/ 28.07.1986 г. полка е в следната организационен сестав за мирно време:

-   командване и щаб,

-   два възлови свързочни батальона,

-   радиорелеен батальон,

-   свързочна рота,

-   свързочна рота за тила,

-   учебен радиовзвод,

-   ремонтна рота,

-   снабдително-домакински взвод.

С МЗ 018/11.01.1975 г. за командир на полка е назначен полковник Димитър Георгиев Железаров.

С МЗ № УК 07/ 30.09.1976 г. за командир на полка е назначен подполковник Васил Ранков Василев.

С МЗ № 0412/ 30.09.1977 г. за командир на полка е назначен полковник Васил Ранков Василев.

С МЗ № УК 0374/ 22.09.1981 г. за командир на полка е назначен полковник Николай Йорданов Мирчанов.

През септември 1981 г., полкът участва в международното учение „Щит” с тогавашните страни участнички във Варшавския договор.

С МЗ № УК 0241/ 15.09.1987 г. за командир на полка е назначен подполковник Величко Русев Величков.

С МЗ 3120/01.09.2001 г., 6 армейски свързочен полк се преименува в 6 полково резервно свързочно командване в състав:

- управление,

- командване,

- щаб,

- бойни подразделения,

- свързочна рота,

- обслужваща група със секция за съхранение на АТТ и секция за съхранение на видове имущества,

- група за охрана.

Със заповед на Командира на 3 ак № 0258/ 17.09.2001 г. за командир е назначен подполковник Бранимир Георгиев Димитров.

С щат № М 3164/ 01.06.2003 г. 6-то полково резервно командване е преименувано на 6-ти мобилизационен свързочен център със съответния щат.

Със заповед № 126/19.05.2003 г. за началник на центъра е назначен майор Пламен Филипов Иванов.

Със заповед № 316/29.11.2005 г. за началник на центъра е назначен старши лейтенант Димитър Кирилов Йоакимов.

Със заповед № 132/19.05.2006 г. за началник на мобилизационния свързочен център е назначен старши лейтенант Стефан Георгиев Стефанов, който е на длъжност до 31.12.2006 г.

 

От 01.01.2007 г., поделение 26620- Сливен е разформирано.

 



[1] М л е ч е н к о в, М. Свързочните войски на България 1878-1944, С., ВИ, 2004, с. 250, 367-368.

[2] М л е ч е н к о в, М. Свързочните войски на България във войната срещу Германия 1944-1945, С., ВИ, 2006, с. 175, 228-261, 342, 399.