Материалите публикувани в сайта не съдържат класифицирана информация по смисъла на ЗЗКИ.


Развитие на 62-ри свързочен полк от 1945 г. до 1975 г.

 

1. Развитие на 62-ри свързочен полк от 1945 г. до 1975 г.

 

Създаването на първия свързочен полк е свързано с началото на широкомащабна реформа в българската армия. След напускане на страната от Съглашенския контролен орган, на 20 декември 1927 г., с подписването от министъра на войната генерал-лейтенант Иван Вълков на заповед № 226-а за изменения в организацията на войската, която влиза в сила от 1 февруари 1928 г. започва процес на възстановяване на свързочните войски в българската армия. С тази заповед се сформира и първия самостоятелен Свързочен полк в българската армия.

От 1 февруари 1928 г. се сформира се отделен Свързочен полк (от 2 дружини с по 3 роти) и по една свързочна дружина (с 2 роти) към 4-те инженерни полка. За първи път е използван терминът “свързочен” вместо “телеграфен”. Полкът се развръща в района на телеграфо-пощенското училище, като са му преотстъпени допълнителни помещения за складове и гаражи. Първият командир на полка е подполковник Петко Мишайков.

Предвид предстоящото развръщане на армейските свързочни полкове от 11 февруари 1943 г. полкът е преименуван в Общовойскови свързочен полк.[1]

Създаването, организационно-щатното развитие, мобилизационното развръщане и участието на полка и неговите военновременни формирования във войната срещу Германия 1944-1945 г. са разгледани подробно в публикуваните до този момент изследвания.[2]

За участие във Втората световна война полка развръща Свързочна дружина на Главното командване.

След края на заключителния етап на войната срещу Германия в Европа 1944-1945 г. и завръщането на Свързочната дружина на Главното командване в София на 1 август 1945 г., до 10 август се провежда нейната демобилизация. Със заповед № 70 от 10 август, командирът на дружината, полковник Светослав Константинов Саев обявява разформироването на дружината, а всички офицери, подофицери и войници се командироват в Общовойсковия свързочен полк. Започва период на възстановяване на полка в новия му мирновременен състав.

Към 1 декември 1945 г. Общовойсковият свързочен полк запазва почти пълния си състав и се състои от: командване; щаб; дружина Телеграфо-пощенско училище; телефонно-телеграфна дружина; строителна дружина и радиорота. Общият личен състав на полка е 915 души, от които: офицери – 28 (строеви – 24 и политически – 4); уредници и подофицери-школници – 11; военни техници – 15; чиновници – 14; подофицери – 46 и войници – 801.

До 23 декември 1945 г. командир на полка остава полковник Светослав Саев., след което командването се поема от полковник Иван Николов Иванов.

За един период от 5 години се сменят 4 командири на полка, което неминуемо се отразява неблагоприятно на бойната подготовка и сглобеността на полка. За негов командир от 22 декември 1947 г. е назначен подполковник Трифон Цветков Киров, който командва полка една година, след което от 1 декември 1948 г. е заменен от капитан Цоню Стаев Влаев.

След една година капитан Влаев е заменен от подполковник Славчо Венев Ангелов[3], назначен със заповед № 35 от 27 февруари 1950 г. Той често боледува и длъжността командир на полка от 27 април 1950 г. се изпълнява от заместник командира по строевата част майор Димитър Стоянов Димитров.[4]

До 1947 г. Общовойсковият свързочен полк функционира в процес на възстановяване след войната. Една от главните му задачи е да възстанови и усвои трофейните техника и въоръжение главно от немски произход. В структурата на полка главно място заемат линейните и телефонно телеграфни дружини. В полка има радио рота , в чийто състав влизат 6 бр. 100 ватови радиостанции ГРНД-100, 3 радиостанции ГРН-80, 4 радиостанции ГРН-5 и българските КВ радиостанции БРК-8. Като нещатно имущество има и други типове трофейни радиостанции.

До 1947 г. командирите на полка, на дружините и ротите са офицери, основната част от които са участвали във войната. В полка по това време служат известни специалисти, патриотично настроени офицери от старата армия, като полковник Танев, майор Влаев, полковник Писанов, капитан Паничков и други, които по-късно служат в свързочни войски до пенсионирането си и допринасят много за подготовката на нови кадри свързочници.

Общовойсковият свързочен полк има общ личен състав от 481 души и има следната организационна структура: командване – 6 души; щаб – 10 души; служби – 11 души; технически служби – 2 души; свързочна школа – 39 души (командване и щаб, полигонна рота, учебна рота); радио дружина – 85 души (щаб, две радио роти); телефонно-телеграфна дружина – 154 души (щаб, строителна рота за полупостоянни и кабелни линии, електротехническа рота, телефонна рота, телеграфна рота); строителна дружина – 146 души (щаб, рота за постройка на постоянни т.т. линии, рота за постройка на полупостоянни линии и линии с тежък полеви FF кабел, рота за охрана и поддържане на т.т. линии; рота подвижни средства – 28 души - фиг. 1.

В периода от 1947 до 1950 г. организацията на Българската армия, респективно и на Свързочните войски се пренасочва по опита и образа на Съветската армия. В този период постъпва в армията голямо количество съветска техника и въоръжение.

Основните образци на получените  съветски радиостанции са произведени по време на войната и са от типа РБМ, РБМ-5, РСБ и РАФ.

От началото на 1950 г. Общовойсковият свързочен полк получава номер – 62-ри свързочен полк - резерв на Главното командване (62-ри свп РГК). Приключват непрекъснатите смени в командването му.

 



От началото на октомври 1950 г. в историята на полка започва втори етап, свързан с името на майор Маврадинов, изпъстрен с честата смяна на казармения район в София, с изменения в организацията на учебния процес по опита на Съветската армия и с измененията в организацията на свръзките по опита на преминалата война.

 

До 1950 г. полкът е дислоциран в района в който е създаден - до Централния софийски затвор. През октомври с.г. е преместен в казармите на лейб-гвардейския конен полк, в района на сегашното посолство на Чешката република, до паметника Левски в София.

В новия район командването на полка е поето от новоназначения с МЗ № 1270 от 10 октомври 1950 г. командир майор Цоню Мавродинов Тодоров и от началника на щаба капитан Бончо Добрев Тодоров.

Майор Мавродинов оставя забележима следа в историята на 62-ри свързочен полк РГК. Проявява се като много организиран, строг и взискателен командир, който живее с проблемите на полка. Със себе си той довежда и нови офицери, които заемат длъжности в щаба и поемат командването на батальоните. В общата структура на полка особени изменения не настъпват. Дружините стават батальони. С голям ентусиазъм започва кампанията за подготовка на класни специалисти и за подготовка на отлично подразделения.

В района на кавалерийския полк 62-ри свързочен полк остава една година. След завръщането си от Туловското учение му е заповядано да заеме част от военния казармен район зад гарнизонното стрелбище. В този район вече е развърната Военно-техническата академия. И този район се оказва тесен и недостатъчен за полка.

През 1953 г. “… с Указ на Президиума на Народното събрание № 162 от 22 април, при подходяща тържественост на полка е връчено бойно знаме от началника на Свързочни войски в БНА генерал лейтенант Дяко Матеев Дяков.”

До 1955 г. 62-ри свързочен полк е в София в изключително неудобни казарми. Част от складовата му система остава в стария район до Централния затвор, заемат се райони за тях и на други места. Въпреки тези лоши условия полкът живее изключително динамичен живот.

 

От началото на изследвания период до преместването на полка в Самоков основните командири на полка са били следните офицери:

- полковник Светослав Константинов Саев – 15.10.1944 г. – 23.12.1945 г.;

- полковник Иван Николов Иванов –23.12.1945 г. – 2212.1947 г.;

- майор Трифон Цветков Киров – 22.12.1947 г. – 01.12.1948 г.;

- капитан Цоню Стаев Влаев – 01.12.1948 г. – 01.01.1950 г.;

- подполковник Славчо Венев Ангелов – 27.02.1950 г. – 10.10.1950 г.;

- майор Цоню Мавродинов Тодоров – 10.10.1950 г. – 09.11.1955 г.

В изпълнение на Разпореждане № 00178 от 10 май 1955 г. на Началника на ГЩ на БНА, 62-ри свързочен полк РГК от 6 до 15 юни с.г. се предислоцира с личния си състав, бойната техника и имущества от София в Самоков.[5]

Предислоцирането се извършва под ръководството на временния командир на полка майор Бончо Тодоров. Подполковник Цоню Мавродинов Тодоров не заминава за Самоков. Отчитайки неговите много добри командирски умения, по предложение на Управление Свързочни войски на ГЩ, от 25 ноември той е назначен за командир на 3-ти армейски свързочен полк - Сливен, състоянието, на който в този момент е обезпокояващо.

За командир на 62-ри свързочен полк РГК от 9 ноември 1955 г. е назначен подполковник Васил Александров Дечев. В Самоков полкът преживява третият етап от развитието си, свързан с бурното превъоръжаване на свързочни войски с нова техника, с изменение задачите на БНА и на ГЩ. Този етап е свързан с името на полковник Дечев, чиято дейност като командир и педагог е забележителна и може би трябва отделно да се изследва.

 

Преместването на полка в Самоков не е безболезнен акт. Нарушава се ритъма на установения полкови живот, офицерите и сержантите се разделят от семействата си за определен период. Решаването на квартирния въпрос в този малък град се оказва трудна задача. Необходимо е казарменият район, населяван от артилерийска част, да се приспособи за специфичните нужди на свързочен полк при цялото разнообразие на техника, складове и за нуждите на учебния процес.

С големи усилия и напрежение на целия личен състав през подготвителния период за учебната 1956/1957 г. в полка е изградена необходимата учебно-материална база, включваща модерни кабинети, полигони, създават се добри битови условия за живот, складове, политико-просветни стаи. Прави се и каменна настилка на плаца. Командирите на подразделения се съревновават, кой ще подготви по-добри кабинети и помещения.

Изменения в командването на полка и в това на батальоните има всяка година. В края на 1957 г. в окомплектоването на полка със свързочна техника настъпват качествени изменения. На въоръжение постъпват нови радиостанции от типа Р-102, Р-118 и Р-104 и радиорелейни станции Р-401 и Р- 400М.

През целия период на съществуване 62-ри свързочен полк РГК служи като основа за създаване на нови свързочни и други специални подразделения и части РГК. На 19 ноември 1957 г. е обявен щат на новосъздадена отделна радиорота за радиоелектронна борба (рРЕБ) с командир капитан Марин Димитров Иванов. Ротата е в състав от два взвода - един взвод КВ радиостанции с командир лейтенант Иван Стоянов Иванов и взвод УКВ радиостанции с командир лейтенант Георги Илиев Митов.

Организационната структура на полка към 1959 г. е показан на фиг. 2.

Митарствата на 62-ри свп РГК не свършват и в Самоков. През 1961 г. полкът получава заповед от казармите в южната част на града да се премести в казармите в източната част до шосето към Боровец.

През Самоковския период - 1955 г. – 1963 г. командир на 62-ри свързочен полк е полковник Васил Александров Дечев.

През месеците юни и юли на 1963 г. полкът се предислоцира в района на село Горна Малина и заема казармите, в които са били по-рано разположени артилерийски и пехотни полкове в района на „Гладно поле” - гола и безводна местност. С това завършват и неговите митарства.

И тук за пореден път се повтаря историята за приспособяване на неподходящи сгради на полка за нуждите на учебния процес на свързочната част. Пак оборудване на класове и полигони, пак битово устройване и строителство, в повечето случаи с подръчни средства.

До началото на октомври 1967 г. 62-ри свп РГК живее по известната от Самоков щатна организация. Личният състав на полка през този период е около 600 човека. Измененията са частични и са свързани с масовото постъпване на нови отделни свързочни средства и апаратни. В щатовете се включват все по-нови типове апаратура, като П-225 М, П-226 М, П-229, П-220, П-222, Э-349, телеграфна апаратна П-201, радиоприемна апаратна Р-450 и КЩМ БТР-50-ПУ. Вместо радиостанция Р-104 постъпва Р-125. През 1966 г. в щата е изписана за първи път и полева АТЦ. От щата на линейно-кабелния батальон отпадат подразделенията за строителство на постоянни т.т. линии. Всички подразделения са линейно-кабелни и в тази връзка в батальона се появява група за измерване и симетриране на кабел П-270.

 



В този период командир на полка продължава да е полковник Васил Дечев, негов заместник е подполковник Стоян Петков Найденов, а през основните командни длъжности в полка преминават редица офицери. Началник щаб на полка е майор Христо Тодоров Велков, който през април 1968 г. е сменен от подполковник Иван Маринов Попов. Заместници по политическата част последователно са били подполковник Ангел Михайлов Грозданов и подполковник Григор С. Бонев. Заместници на командира по техническата част са били майор Венцеслав Начев Петровски и подполковник Ламбо Георгиев Беличев. Заместник-командира по тила са били майор Васил Иванов Маринов и майор Нино Стоянов Хиков. Длъжността инженер по експлоатацията са изпълнявали майор Начо Христов Начев и майор Андон Спиров Стефанов. Сменят се и някои командири на подразделенията. Началникът на полковата школа майор Върбан Христов Върбанов е сменен от подполковник Методи Христов Петров. Несменяеми остават командирите на батальони - майор Евлоги П. Ванков, майор Атанас Макавеев, майор Николай Стефанов Иванов и майор Христо Цочев Илиев. Изцяло са подменени началници на служби.

 

През 1966 г. е отдадена заповед на командира № 09 от 11 януари 1966 г., с която се назначава уредник и музеен съвет, на който се възлага задачата да се създаде музей на полка. Започва събирателска дейност по набиране експонати за музея и за написване на “История на полка”.[6] Музейната сбирка тържествено е открита на 30 август 1969 г.

С МЗ № 00293 от 18 септември 1967 г. на командира на 62-ри свп РГК, е заповядано, считано от 1 октомври 1967 г. в района на казармата на полка в Горна малина да  сформира 63-ти свп РГК.

В съответствие с тази заповед от състава на 62-ри свп излизат радиорелейният и линейно-кабелният батальон.[7] Бойният състав на полка, след създаването на 63 свп РГК, включва два възлови батальона и подразделение за спомагателен свързочен възел. В този си състав полкът съществува до 1975 г., когато се създава 62 свързочна бригада РГК. Подразделението за спомагателен свързочен възел по-късно се оформя като отделен батальон.

На 10 октомври 1969 г. Дългогодишния командир полк Дечев напуска полка. За командир на 62-ри свп РГК е назначен началник щаба подполковник Иван Маринов Попов, а през октомври 1969 г. за началник щаб е назначен подполковник Ганчо Желев Христов.

 

Животът на полка и след отделянето на 63-ти свп РГК продължава със същото напрежение. Той се характеризира като борба за високи показатели в бойната и политическата подготовка и успешно осигуряване на заповяданите свръзки на провежданите ежегодни големи учения в БНА. За учебната 1973 година полкът е класиран на второ място между свързочните части на БНА и е награден от Министъра на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров с грамота.

От 1 октомври 1975 г. на базата на 62-ри и 63-ти свързочни полкове РГК се създава 62-ра свързочна бригада РГК, с което се завършва 48 годишния самостоятелен живот на създадения на 1 февруари 1928 г. Общовойскови свързочен полк, получил по-късно номер 62-ри свързочен полк РГК.

В периода 1963 г. – 1975 г. Командири на полка са били:

- полковник Васил Александров Дечев – 09.11.1955 г. – 25.10.1969 г.

- полковник Иван Маринов Попов – 25.10.1969 г. – 01.10.1975 г.;

 

 


 

 

2. Развитие на 63-ти свързочeн полк РГК.

На 18 септември 1967 г, с МЗ № 00293 се заповядва на командира на 62-ри свързочен полк РГК в района на казармите на 62-ри полк да се сформира 63-ти свързочен полк РГК, считано от 1 октомври. Със своя заповед № 01 от 2 октомври 1967 г. командирът на 62-ри свп РГК обявява сформирането на 63-ти свп РГК. На следващия ден се подписва заповед № 02, с която се обявява щатната организация на полка и се назначават основните длъжностни лица от офицерския състав на 62 свп РГК, които трябва да извършат фактическото сформиране на новата част. Съгласно щат № М-1854 63-ти свързочен полк РГК има следната структура – фиг. 3.

 

За командир на полка е назначен подполковник Димитър Алексиев Димитров, а за НЩ майор Колю Атанасов Колев. За командир на първи радиорелеен батальон е назначен майор Николай Стефанов Иванов. Във втори радиорелеен батальон командир отначало не е назначен, а за началник щаб е назначен майор Тодор Иванов Чакъров. Командир на свързочния батальон е подполковник Христо Цочев Илев, а началник щаб - майор Гергин Стоянов Гергов.[8]

Над 80 % от личния състав и 50 % от командния състав са от състава на 62 свп РГК. Съвсем естествено е в новия полк да се пренесат и традициите от 62 свп.

Назначеният командир на 63-ти свп РГК подполковник Димитър Алексиев Димитров е служил в 62-ри полк РГК от 1949 г., като командва взвод, рота и батальон. Служи в УСВ-ГЩ като старши помощник на началника на отдел “Бойна подготовка”. За командир на полка е преведен от 3-та мсд, където е заемал длъжност началник свръзки на дивизията.



Организационното сглобяване на 63-ти свързочен полк РГК приключва до края на зимния период на 1968 г.

В организацията на учебния процес не настъпват стресове и се продължават традициите от 62 свп. Полкът достига нови успехи в подготовката си. Увеличава се броят на класните специалисти. На провежданите учения на цялата територия на страната полкът успешно изпълнява поставените му задачи.

С всяка измината година расте броят на отличниците и класните специалисти и на отличните подразделения и екипажи. През 1973 г. 170 военнослужещи са отличници по БПП, три са отличните роти, има шест отлични взвода и 25 екипажа и отделения. През 1974 г. отличниците са 177, отличните взводове са девет, а отличните екипажи са 40. Отлични резултати са отчетени и в последната година от съществуването на полка през 1975 г.[9]

През цялото си съществуване 63-ти свързочен полк РГК показва висока бойна готовност и съвършенство при осигуряване на радиорелейната, тропосферната и проводна свръзки на всички учения и тренировки, организирани и ръководени от ГЩ - БНА.

Като утвърдила се бойна част, с Указ № 878 от 16 ноември 1967 г., 63-ти свп РГК през 1971 г. получава бойно знаме. Знамето е връчено от представител на Президиума на Народното събрание на 3 март 1971 г.



Тъй като за военно време полкът развръща 63-та свързочна бригада, от мирно време му е предоставено нейното бойно знаме. На 17 септември 2003 г. то е сдадено в Националния военноисторически музей в София.

От заповедта на командира на полка № 0293 от 23 октомври 1969 г. относно въвеждането в строя на свързочна техника и зачисляването и на отговорни длъжностни лица се вижда, че към този момент в полка има следната материална част:[10] радиорелейни станции Р-404 - 10 бр.; тропосферни станции Р-408 - 3 бр.; радиорелейни станции Р-405 - 18 бр.; кабел П-270 – комплектуван в отделни линии; апаратни П-229 М - 2 бр., П-226 М - 1 бр., П-310 М - 2 бр.; ВЧ уредби П-304 ОК - 2 бр., П-304 ОУП - 2 бр.; електрозахранващи станции Э-349 - 2 бр.; бурило-кранови машини - 2 бр.; десетки хиляди метра леки щабни кабели. По щат в подразделенията на полка има над сто автомобила от различни марки.

С тези свързочни средства в мирно време той може да построи до 500 км многоканални радиорелейни линии, тропосферна линия със същата дължина, до 60 км. малоканални линии и до 200 км полеви многоканални линии. Уплътнителните средства могат да осигурят от две положения не по-малко от по 24 телефонни и голямо количество телеграфни канала по полевите линии.

На основание МЗ № 0099 от 3 септември 1975 г. и заповед на началника на УСВ-ГЩ № 0025 от 2 октомври 1975 г., 63-ти свп РГК се разформирова. Личният състав и техниката влизат в състава на новосъздадената 62-ра свързочна бригада РГК.[11]

През 8-годишният период на съществуване на 63-ти свързочен полк РГК, командири на полка са били:

- полковник Димитър Алексиев Димитров – 01.10.1967 г. – 01.10.1974 г.

- полковник Иван Стоилов Иванов – 01.10.1974 г. – 01.10.1975 г.

 


 

 

3. Сформиране и развитие на 62-ра свързочна бригада РГК.

 

От средата на 70-те години на ХХ в. задачите на свързочните части РГК непрекъснато се увеличават и усложняват. Нарастват изискванията за подобряване своевременността на информационния обмен в системата за управление на войските, което налага увеличаване на пропускателната способност на коминикационната система. Това може да се реализира чрез увеличаване на каналния капацитет на Стационарната опорна свързочна мрежа и чрез нейното доразвитие с полеви средства. Усложняването на свързочните задачи налагат единно ръководство при изграждането и оперативното управление на свързочната система за управлението на въоръжените сили на страната.

Като изхожда от тези потребности, с Указ 239 от 1 октомври 1975 г. и заповед на Началника на Управление Свързочни войски - ГЩ № 0025 от 2 октомври 1975 г., издадена на основание Министерска заповед № 0099 от 3 септември 1975 г., на базата на 62-ри и 63-ти свързочни полкове РГК, се сформира 62-ра свързочна бригада РГК.

Бригадата е първото съединение в свързочните войски на БНА. Тя остава дислоцирана в гарнизон Горна Малина. На 30 септември 1975 г. командирът на 62-ри свп РГК подписва заповед № 0294, с която обявява мирновременния щат на 62-ра свбр РГК № М-2062, утвърден от Първия заместник министър на Народната отбрана и Началник на Генералния Щаб на 23 юли с.г., влизащ в сила от 1 октомври 1975 г. – фиг. 4.

 

На основните командни длъжности са назначени: командир на бригадата - полковник Васил Маринов Василев; заместник командир на бригадата - подполковник Васил Ангелов Велков, началник щаб - майор Иван Михайлов Мукарев; ЗКТЧ на бригадата - подполковник Милан Станев Моллов.

През октомври 1976 г. настъпват изменения в командването на бригадата. За началник щаб е назначен подполковник Димитър Георгиев Димов, за заместник командир на бригадата е преведен от 21 линейно-кабелен батальон РГК полковник Тодор Кондев Дънеков, а функциите на ЗКТЧ на бригадата поема майор Апостол Македонски.[12]

 



През новата 1977 г. започва с решаване на една отговорна задача, за изпълнението на която е привлечен почти целия състав на бригадата – усвояване на нова свързочна техника. Получени са нови тропосферни станции Р-410 , които срочно трябва да се изучат и разработят. В края на годината са получени нови ЗАС апаратни П-238 Т, П-241 Т, П-244 Т, българската комплексна радиостанция Р-71, радиостанция Р-140 П и телефонния КРОС П-246. [13]

Дейността по подобряване работата на музея се разширява. Формира се съвет на ветераните, в който се включват полковник Станко Александров, полковник Григор Бонев, полковник Дечев, полковник, Юруков, полковник Барутчийски, полковник Зографски, полковник Георги Георгиев, полковник Васил Маринов Василев, полковник Иван Маринов Попов и полковник Божилов.[14]

От 10 декември 1977 г. командването на бригадата се приема от полковник Димитър Георгиев Димов (заповед № 0405),[15] а полковник Васил Василев е назначен за началник на катедра “Свързочни войски” във ВА „Г. С. Раковски”.

Новият командир поема командването на бригадата, в щатната организация, на която не са настъпили съществени изменения. Новост е формирането във 2-ри свързочен батальон на линейно-строителна рота, която има линейно-строителен взвод и радиорелеен взвод с 3 бр. радиорелейни станции Р-405. По-сериозни са измененията в комплектуването със свързочна техника.

 

В радиоротата на 1-ви свързочен батальон радиостанциите Р-102 са 7 бр., започва замяна на радиостанциите Р-118. В телефонната рота апаратните запазват броят си, но са нови модификации - П-225 М - 2 бр., П-242 Т, П-243 Т, П-233 Т, П-233 ТМ, П-240 Т, П-226 М, П234 - 2 бр. Променено е окомплектоването и на телеграфната рота - П-222 МЭ, П-220, П-232, П-222 ТМФ, П-238 Т, П-241 Т, Э-349М - 3 бр.

В състава на радиоротата на 2-ри свързочен батальон няма радиостанции Р-102 и У-103 в. Нови са и някои от апаратните в телефонната рота на батальона - П-225 М, П-229 М, П-222 МЭ, Э-349.

През 1978 г. с Указ на Държавния съвет на Народна република България № 1372 от 28 юли на новосформираното съединение е връчено бойно знаме от Първия заместник министър и Началник на ГЩ – генерал полковник Атанас Семерджиев[16]

През 1979 г. продължава получаването, разработването и пускането в експлоатация на станции и апаратни от новите образци и модификации. В началото на годината са получени радиостанция Р-136, КЩМ Р-145 БМ, радиорелейна станция Р-409 М и апаратни от комплекса “Топаз” - П-257А, П-258Б, П-249, П-245, П-246, П244 и П-247. През месец юни са получени радиорелейна станция Р-404М3 и апаратни П-238 ТМ, П-252 М, П-242 ТМ и П-244 ТМ.[17]

От 1 октомври 1982 г. е въведен нов мирновременен щат № М-5236. Числения състав е от 1046 души. От името на съединението отпада РГК, а се именува 62-ра свързочна бригада – централно подчинение.

 

Едно от най-добрите постижения от историята на свързочните войски през този период е устройването за първи път на сателитна свръзка между крайните станции Р-440-О на 62-ра свързочна бригада, с началник лейтенант Антон Христов Иванов и тази на 25-ти свързочен полк на ВМС, с началник лейтенант Емил Иванов Попов.

Щатните промени извършени в периода 1 октомври 1990 г. – 1 септември 1993 г. и числения състав на 62-ра свързочна бригада е намален и е сведен до 1015 души. От 1 септември 1999 г. влиза в сила нов мирновременен щат на 62-ра свързочна бригада централно подчинение (ЦП). Личният й състав е намален с около 45 % и е сведен до 652 души.

 

В периода 1985 г. до 1995 г. длъжността командир на 62-ра свързочна бригада изпълняват полковник Богомил Костадинов Байрактаров и полковник Добромир Димитров Добрев.

 За кратък срок след създаването на съединението в резултат от вложения високо професионален труд от целия личен състав, командването на бригадата можа да я изведе на рубежа на водеща в областта на мобилизационно – бойната, специалната и тактико-специалната подготовка сред сродните съединения и части от БА. Венец на усилията на личния състав е спечелването на знамето – първенец сред сродните поделения, учредено по повод на 1300 – годишнината от създаването на българската държава. Демонстрация на тези успехи е участието на бригадата в стратегическото учение “Щит-82”, проведено на източната част от територията на България, акваторията на Черно море и въздушните простори на страната. На него успешно са изпълнени задачите по осигуряване на свръзкоте на МНО и ГЩ в условията на стратегическа операция от коалиционна групировка на територията на страната.

Друго не по-леко изпитание за целия личен състав на бригадата през 1983 г. е участието и в Националното учение “Родина-83”.В него освен въоръжените сили, в пълен управленчески комплект от военновременни ПУ участваха Държавният комитет за отбрана, гражданските министерства и ведомства, което предаде на учението небивал пространствен показател – от Дунава до Родопите и от Витоша до Черно море.

За първи път се сглобява Единната свързочна система за управление на страната и въоръжените сили от реалните и учебни ПУ на участващите в учението. Свързочният възел на щаба на ръководството и различните линии за свръзка според средствата за свръзка са развърнати и осигурени от 62 свбр. И тези сложни задачи са изпълнени качествено.

На 4 май 2001 г., с МЗ № ОХ-577 от 7 август 2000 г. и заповед на командира № 167 от 2 май 2001 г. на командира на бригадата е връчено, прието и осветено ново бойно знаме на 62-ра свързочна бригада.

Знамето е връчено от първия заместник началник на ГЩ генерал-лейтенант Гиньо Тонев на командира на бригадата полковник Георги Коцев Маринов и осветено от отец Иван Ангелов Плещов, предстоятел на духовна околия Елин Пелин.

 

За знаменосец е назначен старши лейтенант Васил Атанасов Петков, а за асистенти са назначени старши сержантите Камелия Ангелова Петкова и Снежана Стоянова Гьошева. Водач на знамето е подполковник Николай Русев Минев.

На тържествената церемония присъстват началникът на Главно управление КИС-ГЩ, генерал-майор Атанас Димитров Запрянов, командирът на Командването на стратегическата КИС бригаден генерал Иван Борисов Илевски, представители на местната власт от Елин Пелин, Горна Малина и други общини.

От сформирането си бригадата е участвала в редица крупни национални и международни учения като “Щит-82”, общодържавното учение “Родина-83”, многонационалното учение по КИС „Комбайнд Индевър”, “Синият Дунав”, “Харолд Хермес”, десетки КЩУ, стотици комплексни свързочни тренировки и комплексни тренировки по каналообразуване.

 

 

В периода 2000 - 2005 г. до приемане на страната в НАТО 62-ра свбр взема участие в национални и международни мероприятия.

Последните големи учения, в които участва 62 свбр са Националните командно-щабни учения (НКЩУ) “Есен - 2001” и “Есен - 2003” с войски за реални действия, които се провеждат през септември в районите на Оперативния учебен комплекс (ОУК) ‘Чаралица”, полигон “Ново село”, зенитно – ракетен полигон “Шабла” и десантен район “Крапец”. Задачата на бригадата е да планира и организира заемането на районите, развръщането на два полеви и един стационарен комуникационно-информационен възел (КИВ) на ПУ, 2 разговорни пункта и информационен център за нуждите на оперативния състав на Ръководството на учението, оперативната група на ГЩ и оперативните групи на Главните щабове на СВ, ВВС и ВМС, привързването към обекти от СОСМ и НСС и поемането на заповяданите свръзки.

 



По време на ученията за първи път е реализирана цифрова радиорелейна линия за нуждите на полеви КИВ на ПУ. Цифров поток от 2 Мbit/s е предоставен за нуждите на оперативните групи на ГЩ и Главните щабове на СВ, ВВС и ВМС в районите за стоварване на морски и въздушен десант. За първи път е предоставена услугата автоматично номеронабиране от единния номерационен план на ГЩ, пренос на данни по полева информационна локална мрежа, обмен на електронна поща и отделяне на ISDN номера чрез цифрова радиорелейна станция Р-432 “Хемус” на спомагателен ПУ. За нуждите на оперативния състав от ПУ са предоставени възможности за автоматично избиране между ПУ без обслужване от оператор, групови услуги и различни приоритети в зависимост от командно - управленските нива. За привързване към обект от СОСМ бе изграден радиорелеен интервал с дължина 70 км над морската повърхност с радиорелейна станция Р-414. Районите на ученията са посетени от Президента на Република България, Министъра на отбраната и Началника на ГЩ на БА. Те високо оценяват постигнатите резултати и изказват своята благодарност и признателност към експлоатиращия състав на КИВ на ПУ.

На 15 и 16 декември 2004 г. по време на комплексна тренировка по каналообразуване е осъществено за първи път в полеви условия в БА видеоконферентна връзка от полевия пункт за управление на ВГК с полевите пунктове за управление на видовете въоръжени сили.

В периода 2003 - 2005 г. бригадата участва в Международно учение “Харолд Хермес”. Два пъти годишно в това учение участват КВ радиосредства от България, Гърция, Румъния, Албания и Грузия. Във всички досегашни участия личният състав на средствата от 62 свбр, доказва своят професионализъм в провежданите сеанси, отработваните задачи в режими по обмен на глас и пакетно предаване на данни. Оперативният обмен се извършваше на английски език в заповяданите радиомрежи. Това доказа и заявената готовност от определени сили и средства на бригадата за участие в международни и многонационални мисии и учения.

Командването на 62 свбр непрекъснато работи за популяризирането на професията на кадровия войник. Към 2005 г. съотношението на кадрови и наборни войници е 70:30, а след 2007 г. когато отпада наборната военна служба, целия личен състав е кадрови.

Разширява се дамското присъствие в 62-ра свързочна бригада. На 5 юли 2006 г. пред бойното знаме са връчени офицерските пагони на старшина Тамара Борисова Балинска, която с Министерска заповед № КВ-600 от 8 юни 2006 г. е произведенав звание лейтенант. Първата жена свързочен офицер е завършила задочно НВУ “В. Левски” през 2002 г. и е назначена на длъжност командир на свързочен взвод в телефонно-телеграфната рота на Възловия свързочен батальон.

Съществен принос за издигане нивото на бойната подготовка и за успехите на 62-ра свързочна бригада в периода 2002 – 2007 г. имат офицерите заемали основните командни и щабни длъжности:

- командирите на бригадата - полковник Никола Петров Митев и полковник Валери Константинов Цолов;

- началниците на щаба - подполковник Валери Цолов и полковник Станимир Георгиев Каратопраклиев;

- заместник командирите - подполковниците Людмил Иванов Стоянов и Георги Стоянов Пъневски;

- заместник командира по тила подполковник Пламен Събев Пенков;

- заместник командирите по техническата част - подполковниците Кръстьо Костадинов Петров, Иван Петров Иванов и Ценко Благоев Благоев.

В навечерието на 30–годишния юбилей на бригадата командването на бригадата, с методическата помощ на о.р. полковник проф. д.в.н. Млеченков, откри възстановената музейна сбирка с експонати от свързочна техника, събрани с много трудности и усърдие. Тя е израз на почит и уважение към поколенията свързочници – развръщани и разформировани, разделяни и обединявани, но винаги възкръсвали за нов живот в името на добрата свръзка между командири и щабове, между миналото, настоящето и бъдещето на войските по КИС, без които е невъзможно съществуването на една съвременна армия.

Предизвикателствата на XXI в. неминуемо ще дадат своя отпечатък за бурното развитие в бъдеще на КИС на БА и оттам на 62 свбр, като главно поделение на КИС, както и да се нарече в бъдеще.

От 1 юни 2007 г. 62-ра свързочна бригада престава да съществува като свързочно съединение и с Министерска заповед № ОХ-010 от 27 март, е трансформирана в 62-ра Полева опорна комуникационна мрежа (ПОКМ).

За тези 33 години командири на 62-ра свързочна бригада са били десет офицери:

- полковник Васил Маринов Василев - 01.10.1975 г. – 10.12.1977 г.;

- полковник Димитър Георгиев Димов - 10.12.1977 г. – 22.10.1981 г.;

- полковник Иван Михайлов Мукарев - 22.10.1981 г. – 18.09.1985 г.

- полковник Богомил Костадинов Байрактаров - 18.09.1985 г. – 28.09.1990 г.;

- полковник Добромир Димитров Добрев - 28.09.1990 г. – 11.08.1995 г.;

- полковник Максим Димитров Пенков - 11.08.1995 г. – 03.09.1997 г.;

- полковник Бойко Иванов Симитчиев - 03.09.1997 г. – 31.12.1999 г.;

- полковник Георги Коцев Маринов - 01.01.2000 г. – 13.06.2002 г.;

- полковник Никола Петров Митев - 14.06.2002 г. – 21.05.2004 г.;

- полковник Валери Константинов Цолов - 01.09.2004 г. – 01 06.2008 г.;

- полковник Георги Стефанов Пъневски – от 01.07.2008 г. – 01.10.2015 г. е командир на Полевата опорна комуникационна мрежа.

- полковник Веселин Георгиев Василев – от 01.10.2015 г. до 26.02.2018 г. – командир на Мобилна КИС.

- полковник  - Димитър Христов Хлебаров - 26.02.2018 г. до сега.

 

Всеки един от тях е оставил запомняща се диря и е дал своя неповторим отпечатък и забележителен принос за изграждането и укрепването на бригадата.

От 1 юни 2008 г. 62-ра Полева опорна комуникационна мрежа се реорганизира по нов щат. Понижава се ранга на формированието от съединение в свързочна част. Премахва се батальонната организация и се преминава към секторна такава. Закрива се поделение 42820 в Ловеч.

 


 

 

4. Развитие на 65-ти свързочен полк РГК.

 

В изпълнение на Разпореждане на Началника на Генералния щабна БНА № 0035 от 11 февруари 1961 г. и служебно писмо на Началника на Свързочни войски - БНА № 007 от 16 февруари 1961 г., със Заповед на командира на полка № 01 от 21 февруари 1961 г. се обявява сформирането на 65-ти свързочен полк РГК с гарнизон Нова Загора, военно-пощенски номер 70200, с личен състав, техника и материални средства, заделени от 62-ри свп РГК.

За командир на 65-ти свп РГК е назначен заместник командирът на 62-ри свп РГК - подполковник Петко Господинов Петков, а за началник щаб командирът на първи свързочен батальон на 62-ри свп РГК - майор Райчо Милев Стоев.

На основание заповед на командира на 65 свп РГК № 02 от 28 февруари 1961 г. подразделенията на полка се пребазират от Самоков в казармения район на 45-ти армейски артилерийски полк в Нова Загора, считано от 1 март 1961 г. Пребазирането се извършва по БДЖ на три ешелона.

Към края на август полкът е попълнен с личен състав до 80 %. От 31 август 1962 г., радиорелейната рота от първи батальон е изведена и развърната в радиорелеен батальон – фиг. 6.

 

До края на 1961 г. и през цялата 1962 г. продължава попълването с офицери и старшини на свръхсрочна служба. Извършват се и вътрешни кадрови размествания.

На 9 декември 1962 г. началникът на Свързочни войски на БНА полковник Иван Калоянов на основание Указ на Президиума на Народното събрание № 454 връчва бойното знаме на полка. Същия ден целият личен състав полага клетва пред светинята за вярна служба на народа.

Със своя заповед № 213 от 8 декември с. г. командирът на полка назначава за първи знаменосец капитан Николай Георгиев Николов – командир на радиорота в първи свързочен батальон с асистенти лейтенант Любомир Георгиев Маргитин и лейтенант Иван Йорданов Парушков. За знаменен взвод е определен взвода КРОС от 1-ви свързочен батальон.

 

От май 1963 г. за началник щаб на полка е назначен майор Дичо Марчев Дичев, а негов заместник е капитан Никола Ангелов Колев, ЗКТЧ е майор Съби Щилянов Христов, а инженер по експлоатацията на свързочните средства е капитан Димитър Ганчев Марков. Нов началник на снабдителното продоволствие е капитан Никола Атанасов Иванов.

За празник на полка е обявен 2 март. Във връзка с празника са наградени офицери, сержанти и войници за “активно участие в организацията и ръководството на бойната подготовка, за добросъвестно изпълнение на служебните си задължения и прояви на разумни инициативи в решаването на задачите”.

На 3 октомври 1964 г. подполковник Петко Господинов Петков подписва последната заповед като командир на 65-ти свп РГК и с МЗ № УК 0416 от 19 октомври 1964 г. той е уволнен в запаса. От същата дата с друга заповед за командир на 65-ти свп РГК е назначен подполковник Димо Костадинов Илиев, който стъпва в длъжност от 31октомври с.г.[18]

През 1965 г. година класна специалност получават 151 военнослужещи от полка. През следващата 1966 г. новите класни специалисти са 181 човека.

През 1966 г. настъпват изменения в назначенията на офицерите на някои от основните командни длъжности в полка. За началник щаб на полка е назначен майор Никола Ангелов Колев, а за негов заместник - майор Стефан Марков Стефанов.

От 2 януари 1969 г. са извършени промени в материалната част на полка. Въведени са апаратни от по-нова модификация, увеличен е броя на радиостанциите Р-118 в двата възлови батальона. Въпреки това тези батальони остават неравностойни. Сформирана е свързочна рота за преподготовка на запасни сержанти и войници с командир майор Георги Иванов Цветков.

 

 



Постепенно 65-ти свп се превръща в център за преподготовка на свързочни специалисти за нуждите на свързочните части от Сухопътните войски. От 7 януари до края на юни 1969 г. в него се провеждат три курса по 45 дни на за обучение на по 60 запасни от Военните окръжия в Пловдив, Сливен и Ямбол.

През 1970 г. полкът продължава своя воински живот и се укрепва като бойно поделение, осигуряващо свръзките на фронтовото командване. През тази година той все още е подчинен на УСВ-ГЩ.

След създаването на Командването на сухопътните войски (КСВ), в състава, на което влиза и Управление на свързочните войски, 65 свп РГК се подчинява на това управление. Животът на полка се наблюдава от близко от това управление. Помощта и контролът стават по-осезателни. В следващите години в полка се развръща усилено казармено и гаражно строителство. Задачите на частта не се изменят. По-активно полкът се привлича в строителството на подземни кабелни линии за нуждите на КСВ. Не се изменя неговата щатна и организационна структура. В съответствие с развитието на свързочната техника и повишените възможности на такава от внос, в полка постъпват нови модификации апаратни, радиорелейни станции и особено апаратура ЗАС.

Полкът, като структура на Сухопътните войски се включва по-ефективно в схемата на развитието на свързочните офицери от армейските и дивизионните свързочни части. В щата се появяват имена на нови офицери, които достигат високи длъжности в системата на свързочни войски в по-близките години.

В началото на 1973 г е обявен нов щат от 1 октомври 1972 г., по-важните структурни и кадрови промени, в който са следните:[19]: на длъжността началник щаб на полка е назначен майор Димитър Стоянов Кутев, негов заместник е подполковник Петко Лазаров Шаров, помощник НЩ по отчета на личния състав е подполковник Георги Иванов Цветков, а помощник НЩ по мобилизационните въпроси е един от основателите на полка - майор Любомир Георгиев Маргитин.

От 1974 г. за командир на полка е назначен подполковник Димитър Стоянов Кутев, заместник-командир на полка е подполковник Петко Лазаров Шаров, а за началник щаб е назначен майор Атанас Динев Атанасов. Има изменения и в командванията на бойните подразделения. Свързочната рота за ПКП е поверена на старши лейтенант Петър Койнов Петров. Командир на 1 свързочен батальон е майор Георги Илиев Митев, а негов началник щаб е капитан Добрин Стефанов Генчев. За командир на 2 свързочен батальон е назначен капитан Христо Борисов Христов.[20]

От есента на 1975 г. по щата на полка се разкрива свързочна школа за младши сержанти. В нея се обучават по 25-30 човека. Освен за нуждите на полка, младши сержанти се обучават и за някои части РГК, подчинени на КСВ.

Разширява се обсега от специалност за покриване на нормативи за класна специалност – в заповедите се включват допълнително телефонни и телеграфни механици, телеграфисти ЗАС и агрегатчици.

В полка се усъвършенства и експлоатацията на свързочната и автомобилната служба. В съответствие с изискванията на новите документи в полка се създава Пункт за комплексно техническо обслужване на техниката ПТОР, през седемте поста, на който техниката преминава при сезонните обслужвания.[21]

 

Характерно за живота на полка през този период е усиленото строителство. Построен е плувен басейн, учебен център и бензиностанция.[22]

През 1976 г. в района на 65-ти свп РГК е дислоциран 66-ти отделен свързочен батальон за тила (освб-тил) на КСВ.

Животът на полка е наблюдаван от близко от началника на УСВ-КСВ полковник Йордан Миронов.

В края на 1977 г. по щата на полка се правят изменения по комплектуването със свързочна техника. Радиостанция Р-110 се заменя с новата адаптивна радиостанция Р-136. Вписват се нови апаратни за кросиране П-245 и П-246. Увеличава се броят на многоканалните радиорелейни станции Р-404 в радиорелейния батальон от 3 на 5 броя.

През есента на с.г. полковник Кутев е назначен за заместник-началник на отдел “Планиране” в УСВ-КСВ[23] и със заповед № 0242 от 18 октомври 1978 г. за командир на 65-ти свп РГК е назначен подполковник Петко Лазаров Шаров и му е присвоено звание полковник.

Полкът успешно изпълнява своите задачи по време на учението „Балкан-78” и за отлично представяне са наградени много военнослужещи.

Добри са постиженията в полка по подготовката на класните специалисти. В края на годината са покрили нормативите 166 класни специалисти 1 и 2 клас, от които офицери са 38, старшини и сержанти - 61 и срочно служещи - 67[24].

През този период УСВ-ГЩ започва работа по нови документи по свръзките. В свързочните поделения на БНА е разпратен проект на „Сборник за единни нормативи за свързочни войски на БНА”. От 65 свп РГК се изпраща предложение с обосновка за завишаване на времето за развръщане на радиорелейните станции Р-404 и апаратните П-224, П-222Т и някои други апаратни.[25]

Продължава и битовото строителство. Със Заповед на командира № 053 от 2 март 1979 г. относно честването на 18 годишнина от създаването на полка се отчита, че са построени работилници, лечебница, гаражи, лавка, бръснарница, щаб, свързочен възел и учебен корпус. Предстои откриването на банно-перален комбинат. Започва работата по преустройването на хранителния блок.

До 1985 г. са построени химически полигон, паркинг за личните превозни средства и район за свиждане.

През 1983 г. за командир на полка е назначен подполковник Христо Петров Костов. В щатната организация на полка няма съществени изменения. Не са изменени и задачите на полка. Внедрени са последните модификации от съветските станции и апаратни. През 1985 г. в радиостанция Р-140 е монтирана индивидуална апаратура за засекретяване на разговорите “Елбрус”. Електрозахранващите станции са от новия тип Э-350.[26] На въоръжение постъпват и новите тропосферни станции Р-410.[27]

Значително се повишават резултатите на полка в бойната и политическата подготовка и през 1984 г. той завоюва първо място сред сродните поделения.

До 1989 г. 65-ти свп участвува активно в строителството на подземни кабелни линии за нуждите на КСВ. За целта му се придават от инженерните поделения на КСВ багери, каналоокопвачи и други строителни машини.[28] На подразделенията от полка се зачисляват за поддържане построените през годините кабелни трасета в района на Нова Загора, Стара Загора, Кортен, Едрево и другаде.

 

Полкът осигурява свръзките на КСВ на всички учения и тренировки, без да нарушава приетия ред за водене на учебния процес. Характерен е случаят на преминаване към лагерно обучение в два района, след участието на полка в учението “Май – 85” без завръщане в постоянните казарми в Нова Загора.[29]

През 1987 г. по щата на полка свързочните батальони са наречени възлови. На въоръжение постъпват радиорелейните станции Р-414 и тропосферните станции Р-412.

В периода 1992 г. – 1994 г, командир на полка е полковник Минко Николов Павлов, а 1994 – 2000 г. полковник Васил Кирилов Борисов.

 

През есента на 1996 г. тържествено е открит новият хранителен блок, а две години по-късно е завършено цялото преустройство на битовия корпус.

Към 31 декември 1999 г. полкът има следната организационно-щатна структура:

1. Командване.

2. Щаб.

3. Тил: продоволствена служба; вещева служба; служба ГСМ.

4. Техническа част: свързочна служба; автомобилна служба.

5. Служби: служба “Артилерийско въоръжение”; химическа служба; служба “Връзки с обществеността”; финансова служба; медицинска служба.

6. Първи възлов свързочен батальон: командване и щаб; станция за спътникова свръзка; първа радиорота; втора радиорота; телефонна рота; телеграфна рота; отделение за ремонт на АТТ.

7. Свързочна рота ПКП.

8. Втори възлов свързочен батальон: командване и щаб; станция за спътникова свръзка; радиорота; телефонна рота; телеграфна рота; отделение за ремонт на АТТ.

9. Радиорелеен батальон: командване и щаб; тропосферна рота; радиорелейна рота Р-414; радиорелейна рота Р-404; радиорелейна рота Р-409.

10. Линейно-кабелен батальон: командване и щаб; линейно-кабелна рота; рота за подземни кабелни линии; ВЧ взвод.

11.Отделна радиорелейно-кабелна рота.

12. Снабдително-домакински взводове и складове.

13. Ремонтна рота.

Основните образци свързочна техника са: станция за спътникова свръзка         Р-440-У; радиостанции Р-140; Р-137 и Р-161; КЩМ Р-142 Н; Р-145 БМ; радиорелейни станции Р-414; Р-404; Р-409; станции за тропосферна свръзка Р-410, Р412; ВЧ апаратни П-257-24К, П-257-12К; телефонни апаратни за специална свръзка П-242 ТМ, П-244 ТМ, П-242 ТН, П-244 ТН и П-252 М; телеграфни апаратни за специална свръзка П-238 Т,   П-238 ТМ, П-222 ТМ, П-236 ТК.

Основната автомобилна база е ЗИЛ 131; ГАЗ – 66; УРАЛ 375.

 

В изпълнение на мероприятията от „Плана за организационното изграждане на Сухопътните войски до 2004 година”, считано от 1 януари 2000 г. 65-ти свързочен полк (поделение 28990 - Нова Загора), 66 отделен свързочен батальон за управление на МТО (поделение 26990 – Казанлък) и 21 отделен линеен батальон за правителствена ВЧ свръзка (поделение 28550 - Казанлък) се редуцират в 65-ти свързочен полк с военно-пощенски номер 28990 и пункт за постоянна дислокация – гр. Нова Загора.

От 1 октомври 2000 г. е въведен нов щат на полка със следната структура:

1.Командване

2.Щаб: секретна секция за документално обслужване.

3. Техническа част

4. Тил

5. Служби

6. Възлов свързочен батальон: командване и щаб; радиорота; телефонна рота; телеграфна рота; ремонтно отделение; отделение за обслужване и съхранение на свързочна техника „НЗ”.

7. Радиорелеен батальон: първа рота многоканални радиорелейни станции; втора рота многоканални радиорелейни станции; рота малоканални радиорелейни станции; ремонтно отделение; отделение за обслужване и съхранение на свързочна техника „НЗ”.

8. Тежкокабелен батальон: командване и щаб; първа тежкокабелна рота; втора тежкокабелна рота; ВЧ рота; ремонтно отделение; отделение за обслужване и съхранение на свързочна техника “НЗ”.

9. Тропосферна радиорелейна рота.

10. Свързочна рота за СПУ и ППУ.

11. Рота за осигуряване свръзка на тила.

12. Снабдително-домакински взвод и складове.

13. Ремонтна рота.

14. Клуб.

15. Медицински пункт.

Основният команден състав на полка е следният:

- командир – полковник Митьо Димов Митев;

- началник на щаба – подполковник Венелин Николаев Николов;

- заместник командир по бойната подготовка – подполковник Стефан Атанасов Тасев;

- ЗКТЧ – подполковник Петьо Митев Йовков;

- ЗКТ – подполковник Петко Пенчев Петков.

 

След организационно-щатни промени от 1 септември 2001 г. в полка е въведен нов щат.

В изпълнение на МЗ № ОХ-942 от 1 ноември 2001 г., на 8 ноември с.г. Началникът на Главния щаб на Сухопътните войски генерал-лейтенант Кирил Цветков връчва новото бойно знаме на полка. Същия ден знамето е осветено от архиерейския наместник на град Нова Загора.

 

След организационно-щатни промени от 01.06.2003 г. полкът преминава на ротна организация със следната структура:

1. Командване

- отделение “Сигурност на информацията”

2. Щаб: регистратура за класифицирана информация; G-1 отделение “Личен състав”; G-3 отделение “Тактическо”; G-4 отделение “Материално-техническо”; G-5 отделение “Планиране и програмиране”; отделение финанси; комуникационно-информационен възел.

3.Щабна рота.

4.Радиорота.

5. Телефонна рота.

6. Телеграфна рота.

7. Рота многоканални радиорелейни станции.

8. Рота малонаканални радиорелейни станции.

9. Тропосферна радиорелейна рота.

10. Тежкокабелна рота

11. ВЧ рота.

12. Свързочна рота за СПУ.

13. Рота за МТО.

14. Група за съхранение на техниката.

15. Полкови медицински пункт.

Със заповед на командира на полка № 393 от 29 август 2003 г. от 1 септември   2003 г. за първи път в историята на полка са назначени 7 войници на кадрова военна служба - жени. Същите полагат военна клетва на 19 септември 2003 г.

С Министерска заповед № КВ-595 от 14 юни 2005 г. от 1 юли 2005 г. за командир на полка е назначен полковник Васил Тодоров Джеджев.

 

До пролетта на 2008 г. 65-ти свързочен полк изпълнява задачи по осъществяване на комуникационно-информационната поддръжка и обмен на информация между пунктовете за управление на съединенията и частите на Сухопътните войски. Със своето модулно формирование участва в мисии за подпомагане на населението при ликвидиране на последствията от бедствия и аварии.

На основание заповед на началника на ГЩ на БА № К-124 от 10 април 2007 г., от 1 юни 2007 г. рота многоканални радиорелейни станции е трансформирана във втора радиорота.

От 1 юни 2008 г. 65-ти свързочен полк е разформирован.

От създаването си до неговото разформиране, полкът се е реорганизирал по нови щатове 17 пъти и е имал 10 командира:

1. Подполковник Петко Господинов Петков – в периода от 1961 г. до 1965 г.

2. Полковник Димо Костадинов Илиев – в периода от 1965 г. до 1973 г.

3. Полковник Димитър Стоянов Кутев – в периода от 1973 г. до 1979 г.

4. Полковник Петко Лазаров Шаров – в периода от 1979 г. до 1983 г.

5. Полковник Христо Петров Костов – в периода от 1983 г. до 1988 г.

6. Полковник Димитър Стефанов Димитров – в периода от 1988 г. до 1992 г.

7. Полковник Минко Николаев Павлов – в периода от 1992 г. до 1994 г.

8. Полковник Васил Кирилов Борисов – в периода от 1994 г. до 2000 г.

9. Полковник Митьо Димов Митев – в периода от 2000 г. до 2005 г.

10. Полковник Васил Тодоров Джеджев – в периода от 2005 г. до 2008 г.

 


 

 

5. Развитие на 75-ти свързочен полк РГК.

 

Полкът е създаден с решение на ПБ на ЦК на БКП от юли 1963 г. На 19 септември 1963 г. със заповед на командира на полка № 01 се обявява формирането на полка и неговия мирновременен щат. В нея пише “На основания МЗ № 00298/1963 г. се сформира 75-ти свързочен полк РГК с войскови номер 70600 с постоянна местостоянка гр. Ловеч. Срок за сформиране на полка до 30.09.1963 г. по мирновременен щат № М-6338 от 24 април 1963 г. Щатът влиза в сила от 21 август 1963 г.”[30]

Полкът е дислоциран в казармите на 72-ра автотракторна школа РГК, която през август същата година е изместена в гр. Русе.

За командир на полка е назначен подполковник Петко Стефанов Чалъков.

 

Идеята за създаването на 75-ти свп РГК е свързана с необходимостта да се осигури свързочна част, която да осигурява свръзките на централното партийно и държавно ръководство за военно време. Развитието на полка следва измененията в схващанията за задачите на МНО и МВР по изпълнението на тази задача. В различно време той е подчиняван на УСВ-ГЩ или на свързочния отдел на УБО - при Държавния съвет. Независимо от подчинението му, полка се развива като войскова част, в съответствие с уставите, наставленията и принципите за организация на свръзките на централен орган и с полева техника, приета на въоръжение в БНА. Част от командирските кадри от полка, преминават службата си в последствие или в органите на МВР, или в свързочни войски на БНА.

С Указ № 794/1963 г. на Президиума на Народното събрание на полка е дадено бойно знаме.[31] Знамето е връчено от началника на свързочни войски полковник Иван Костов Калоянов на 8 декември 1963 г. на командира на полка подполковник Петко Стефанов Чалъков.

Независимо от специфичното назначение на полка, той участвува наравно с другите свързочни полкове РГК във всички учения, които се провеждаха от ГЩ на БНА.

От 5 септември 1967 г. на Министъра на народната отбрана полкът се преподчинява на Комитета за Държавна сигурност – София, който през 1969 г. преминава в подчинение на Министерството на вътрешните работи. От наименованието му отпада “РГК”.

 

 



При сформирането през 1963 г. в него постъпва цялата техника на 12-ти радио батальон РГК от Ботевград: Р-102 – 9 бр.; Р-118 – 14 бр.; Р-104 – 4 бр.; Р-401 – 10 бр.; товарни автомобили ЗИЛ 157 – 36 бр. и ГАЗ 63 – 14 бр.

През следващите години продължава попълването със свързочна техника. През 1964 г. са получени: Р-102 – 1 бр.; Р-118 – 8 бр.; Р-401 М – 1 бр.; П-225 М – 1 бр.; П-226 М1 – 1 бр.; комутатор П-190 – 1 бр.; номератор П-194 – 1 бр.; 3-канална ВЧ апаратура П-310 МЛ – 1 бр.; 1-канална телеграфна апаратура П-312 М – 1 бр.; телефонен номератор БК-10 – 3 бр.; Р-125 М – 1 бр.; радиоприемници Р-311 и RFT 1340 по 1 бр.

През 1965 г. са получени П-222 М3 – 1 бр.; П-225 М – 1 бр.;Р-401 М – 1 бр.; Р-405 – 2 бр.; КРОС П-190 – 1 бр.; телефонен номератор 100 V MI – 1 бр. и СТ 2М – 2 бр.

Този полк има следните специфични задачи:

1. Да подпомага свързочния отдел на УБО за организиране свръзките за нуждите на партийното и държавното ръководство и органите на МВР в мирно и военно време.

2. Доизграждане на мирновременната свързочна система на тези органи в мирно и военно време.

3. Организиране на проводни, радио, радиорелейни и тропосферни свръзки от постоянни и полеви ПУ.

4. Организиране на правителствена ВЧ свръзка в мирно и военно време.

Набирането на личен състав при формирането на полка се извършва главно от съществуващите свързочни РГК, армейски и дивизионни поделения. В състава на полка влиза 12-ти отделен радио батальон за правителствена свръзка РГК, дислоциран в Ботевград. Щабът на полка, щабовете на батальоните и полковите служби в кратък срок са комплектувани с офицери и сержанти на 100 %. В ротите са назначени командири на роти и по един взводен командир - офицер. Останалите длъжности на командири на взводове са заемани от старшини школници.

 

Попълването със свързочна техника и имущество се извършва основно с тази от радио батальона в Ботевград, от складовете на УСВ-ГЩ и чрез ускорен внос от Съветския съюз.

 

Независимо от специфичното назначение на полка, той участвува наравно с другите свързочни полкове РГК във всички учения, които се провеждаха от ГЩ на БНА.

На основание заповед № 00281 от 5 септември 1967 г. на Министъра на народната отбрана полкът се преподчинява на Комитета за Държавна сигурност – София, който през 1969 г. преминава в подчинение на Министерството на вътрешните работи. От наименованието му отпада “РГК”. Общовойсковата подготовка на полка се поема и ръководи от войсковото отделение на УБО, а специалната - от свързочния отдел на УБО.

Полкът активно участвува в развитието на държавната свързочна система за нуждите на партийното и държавно ръководство на страната. Ежегодно в плана на полка се планират по 30 дни за полагане на подземни телефонни кабели. За тежкокабелната и радиорелийната рота, реално, това време е повече.

За времето от 1967 до 1985 г., когато полкът е в подчинение на УБО, са положени повече от 1000 километра подземни кабели и кабели в каналната мрежа на Министерството на съобщенията.

И в състава на УБО, полкът живее и се подготвя по реда и програмите на живота в свързочните полкове от БНА. Всичко, което се прави по подготовката на класните специалисти, по подържането и ремонта на свързочната техника, организирането на социалистическото съревнование между подразделенията и личния състав на полка, провеждане на прегледи на художествената самодейност, е съдържание на воинския живот на 75-ти свп. Наред с подготовката в офицерските групи, офицерите от командването на полка, командирите на батальони и техните началник щабове се привличат за участие в сборове от началника на свързочния отдел в УБО полковник Драгански.[32]

През лятото на 1972 г., след завършване на ВА “Г. С. Раковски”, в полка се завръща подполковник Моно Дочев Монов и със заповед № 0206 от 31 август 1972 г. е назначен за заместник командир на полка.[33]

 

 



По реда приет в БНА, в полка вече се провеждат изпити за класни специалисти не само за радисти и телеграфисти. С различни заповеди[34] през 1972 г. са обявени класни специалисти от различни специалности, както следва:

- I клас - радиотелеграфисти - 4, телеграфисти - 3, ВЧ механици - 1, радиорелейчици - 3;

- II клас - радиотелеграфисти - 16, телеграфисти - 4, ВЧ механици - 2, радиорелейчици - 9, крос механик - 1.

- III клас - радиотелеграфисти - 18, телеграфисти - 12, ВЧ механици - 6, крос механици - 4, радиорелейчици - 6.

От 8 февруари 1973 г. в радио ротата на 1-ви свързочен батальон е въведена      Р-110 М2 и за началник на радиостанцията е назначен Старши лейтенант Косев. Получени са първите 2 бр. Р-140, приемна апаратна Р-450 и апаратна за дистанционно управление Р-150 М. През следващата година са получени нови 4 бр. Р-140 и 2 бр. П-234.

През 1974 г. към 2-ри свързочен батальон е развърнат полеви свързочен възел за засекретяване на свръзката - началник на възела - майор, старшина на възела, апаратни ДК-2 - 2бр., апаратна ДА-2 (П-234), апаратна Д-3 МК, апаратна П-238 Т - 2 бр., Э-349 - 2 бр. Първите телефонни апаратни с апаратури за засекретяване на ВЧ правителствена свръзка ДА-1 – 4 бр. и 4 бр. апаратури “Корал”, са получени през 1975 г.

През 1976 г. е въведен нов щат № А-V-156 (в сила от 1 октомври), с който се усъвършенства техническото попълнение на полка с нови свързочни средства.[35] В радио ротите на 1-ви и 2-ри батальон се предвиждат модернизирани приемни апаратни Р-450 М1 и апаратни за дистанционно управление на предавателите Р-150 М.

В щата на 3 свързочен батальон са включени радиорелейни станции Р-404 - 4 бр., Р-409 - 4 бр. и тропосферни станции Р-133 - 2 бр. Остават и станции Р-405 - 4 бр.

За тежко-кабелната рота вместо кабел П-270 се предвижда новия кабел П-296.

През същата година се получава нова техника: Р-409 М1 – 2 бр.; Р-404 – 3 бр.; тропосферни станции Р-133 – 2 бр.; Р-140 – 6 бр.; ЗАС апаратни ДК-2 – 1бр. и П-138 Т– 2 бр. От 1 септември 1985 г. полкът е развърнат в 75-та свързочна бригада – МВР – структурата е показана на фиг. 8

От 1 октомври 1990 г. на командира на бригадата е обявено въвеждането на нов мирновременен щат № М-3020/24.07.1990 г. за 75-та свбр ЦП, съгласно който личният състав е сведен до 975 военнослужещи

През следващите десет години щатът на бригадата е коригиран ежегодно. Кои са по-важните от тях:

- през 1991 г. личният състав се увеличава с 40 души и става 1015 души: офицери 167, сержанти на свръхсрочна служба – 215, сержанти на срочна служба – 14, войници 547 и волнонаемни служители – 72. В радиоротата на 3-ти възлов батальон на мястото на радиостанции Р-102 са въведени 2 бр. Р-161 А2М, а в ЗАС взвода е получена П-242 ТМ от 65-ти свързочен полк;

- през 1992 г. в 1-ви батальон за ВЧПС е създаден ЗАС взвод с апаратни П-252 М и П-242 ТМ, а през 1993 г. от 65-ти свързочен полк са получени апаратните П-244 ТН, П-252 и П-242 ТН, оборудвани с апаратури “Интериор”;

- с въведеният през 1993 г. нов щат за мирно време количеството на личния състав е намалено с почти 100 човека и достига 918: офицери – 143, сержанти на свръхсрочна служба – 203, сержанти на срочна служба – 10, наборни войници – 495, военни служители – 67;

- през 1994 г. се запазва състава на бригадата. Телефонният ЗАС взвод е изведен от състава на 1-ви свързочен батальон и е приведен в състава на телефонно-телеграфната рота на 2-ри свързочен батальон. Съкратен е взвода за химическа защита;

- от 21 юли 1995 г. с щат № 3054 към бригадата е създаден Учебен център за подготовка на новобранци в състав от 4 роти с курс на обучение 3 месеца, който продължава дейността си до 1997 г.;

- от 1 септември 1997 г. е разформирана тропосферната рота Р-410, а в началото на следващата година от поделение 42650-Копривщица са получени специални телефонни и телеграфни апаратни П-242, П-244 и П-238 за окомплектуване на ЗАС взвода на 3-ти свързочен батальон;

- през 1998 г. са внесени корекции в щата, с които личният състав е намален на 864 души: офицери – 133, сержанти на свръхсрочна служба – 193, сержанти на срочна служба – 9, войници 459 и волнонаемни служители – 70. 3-ти батальон се съкращава, като потите му се включват във 2-ри, който става с 4 роти. Свързочният възел ДОН-13 се редуцира в рота с 8 бр. апаратни Д-13. Единият от взводовете от радиорелейната рота Р-409 е преобразуван в линейно-кабелен, а станциите в 1-ви взвод стават 6 бр. Промени са извършени и в тропосферната рота на тропосферния батальон. Станциите в 1-ви взвод са увеличени на 4 бр., а 2-ри взвод е съкратен и на негово място са включени 2 бр. Р-410;

- от 1 януари 1999 г. количеството на личния състав е намалено с още 104 души и достига 760 човека: офицери – 119,сержанти на свръхсрочна служба – 119, войници 423 и граждански лица – 45. Свързочните възли Д-15, Д-14 и Д-13 се трансформират в 1-ва и 2-ра рота за ТВДУ-С;

- от юни 2001 г. е разформиран 1-ви свързочен батальон и апаратурите “Делфин” и “Корал” се сдават на МВР;

От 14 юни 2002 г. със заповед № 00183 от 7 март на Министъра на отбраната, 75-та свързочна бригада ЦП е реорганизирана и включена в състава на 62-ра свързочна бригада ЦП като 2-ри свързочен батальон. Батальонът остава в Ловеч.

В изпълнение на Плана за реорганизация на Българската армия от 1 юни 2008 г. поделение 42820 се разформира. По този начин престава да съществува поделението приемник на 75-ти свързочен полк и на 75-та свързочна бригада.

През тези 40 години командири на полка и бригадата са били следните офицери:

1. Подполковник Петко Стефанов Чалъков – 24.09.1963 г. – 31.10.1972 г.

2. Полковник Моно Дочев Монов – 01.11.1972 г. – 01.04.1990 г.

3. Подполковник Иван Борисов Илевски – 01.04.1990 г. – 31.08.1997 г.

4. Полковник Руси Иванов Манов – 31.08.1997 г. – 04.01.2000 г. – изпълняващ длъжността.

5. Полковник Христо Иванов Тихинов – 05.01.2000 г – 31.08.2000 г. – НЩ, изпълняващ длъжността.

6. Полковник Пламен Цонев Пенков – 01.09.2000 г. – 18.09.2001 г. – НЩ и  изпълняващ длъжността командир.

7. Подполковник Валери Константинов Цолов – 19.09.2001 г. – 13.06.2002 г.

8. Подполковник Венцислав Николов Маринов – 14.06.2002 г. – 01.06.2008 г. – командир на свързочен батальон.

 


 

 

6. 21-ви линеен батальон за ВЧ свръзка РГК

 

През 50-те години продължава реализирането на политиката на МНО за развитие на отделни свързочни поделения РГК за поддържане и развитие на стационарната проводна свръзка и се поставя началото за изграждането на стационарна и полева радиорелейна свръзка в БНА.

Двадесет и първи линеен свързочен батальон за високочестотна свръзка РГК е сформиран на 1 януари 1948 г. като общовойскова свързочна рота за поддържане и охрана на постоянните телефонно-телеграфни линии на общовойсковия свързочен полк, дислоциран в това време в София. Ротата се сформира в състав от четири взвода, по един от: общовойсковия свързочен полк – София; 1-ви армейски свързочен полк – София; 2-ри армейски свързочен полк – Пловдив и 3-ти армейски свързочен полк – Шумен. За командир на ротата е назначен поручик Тодор Костов, а за заместник-командир по политическата част поручик Захари Каменов Митов. Пунктовете за постоянна дислокация на взводовете са съответно София, Етрополе, Севлиево и Полски Тръмбеш.

От есента на 1948 г. за командир на ротата е назначен поручик Петър Бочев Петров, а за ЗКПЧ поручик Петко Кръстев Бояджиев. От 1 ноември 1950 г. ротата се обособява като самостоятелно поделение с военно-пощенски номер 80760.

През есента на 1954 г. за командир на ротата е назначен капитан Пенчо Илиев Йовчев.

На основание МЗ № 5 от 17 ноември 1957 г. ротата сдава охраняваната постоянна т.т. линия № 31 на Министерството на съобщенията и информацията и се дислоцира в София като рота РГК в състав от четири взвода: линеен, радио, телефонен и телеграфен.

В края на октомври 1959 г. ротата се трансформира в радиорелейна.[36] За командир на ротата е назначен капитан Пею Найденов Пеев и офицерите старши лейтенант Кънчо Цанков Кънев, капитан Васил Атанасов Робев и младши лейтенантите Георги Андреев Богданов и Радослав Стефанов Христов.

На ротата е поставена задачата да поддържа и обслужва постояннодействащата радиорелейна свръзка, изградена с радиорелейни станции Р-400 М, Р-401 и немските RVG – 903 и RVG - 934. Новопостъпилите млади офицери са изпратени на 8-дневен курс за изучаване на радиорелейната станция Р-400М в 62-ри свързочен полк РГК. Организирано е бойното дежурство на шестте ретранслационни пункта. В началото на 1960 г., ротата има следните свързочни средства – таблица 1[37]

С Разпореждане на Началника на Генералния щаб на Българската народна армия, от 25 януари 1961 г. поделението е предислоцирано от София в Копривщица. В новия гарнизон са приведени 6 офицера и 12 сержанта.[38] Към това време ротата обслужва 5 пункта: Труд; Средно Градище, Ямбол, Савино, Бунай и Бакаджика.

От 1 септември 1961 г. ротата е развърната в 33-ти радиорелеен батальон по щат № М-6298[39] и има следната структура: командване – командир, заместник командир, ЗКПЧ, секретар на ДКМС, ЗКТЧ, заместник командир по снабдяването; щаб – началник щаб и помощник НЩ по мобилизационните и строевите въпроси; служби – началник на медицинска служба, началник на автомобилна служба, началник на продоволствено и вещево снабдяване, учебен радиорелеен взвод Р-401; подразделения – радиорелейна рота Р-400 М, радиорелейна рота Р-401, радиорелейна рота RVG, свързочна работилница. Състава на батальона е показан на фиг. 9. В края на 1961 г. е задействан нов шести пункт “Стръмна река” в района на Копривщица. По щат личният състав на батальона е от 247 души,

 

Свързочни средства в радиорелейната рота РГК

в началото на 1960 г.

Т а б л и ц а  1

 

по

ред

 

Тип на свързочното средство

Количество

По щат

МНЗ

ТД

1.

Р-401

1

-

1

2.

Р-400 М

1

-

1

3.

ГРН-100

1

-

1

4.

Р-104

4

2

2

5.

Р-104 М

1

-

1

6.

13 - Р

5

-

5

7.

Р-105

3

-

3

8.

РБМ

4

-

4

9.

Р-311

1

-

1

10.

УСП

1

-

1

 

Провежда се интензивен учебен процес. Усвоява се новата свързочна техника. Личният състав взема дейно участие в провежданите от Свързочното управление тренировки, занятия и учения. Разработва и се освежава мобилизационния план на поделението. На пункт № 1 – Витоша се провежда курс за усвояване на радиорелейна станция RVG-394.[40]

 

Увеличаването на задачите на стационарната радиорелейна свръзка и необходимостта от увеличаване дела на многоканалната проводна свръзка в свързочната система на Генералния щаб, налагат извършване на реорганизация в частите РГК.

От 1 май 1963 г. на основание щат № М-6312 от 18 януари 1963 г., 33-ти радиорелеен батальон РГК е ликвидиран и на негова база е развърнат 21-ви линеен батальон за ВЧ свръзка РГК.

За ръководство, поддържане и развитие на стационарната радиорелейна мрежа е създадена 44 радиорелейна рота РГК с командир майор Иван Николов Антонов. Щатът на ротата е обявен със Заповед №01904/30.10.1964 г. на началника на Свързочни войски. Командването на ротата е дислоцирано в София. Ротата се състои от шест групи, като всяка група има два пункта. Командването на ротата е дислоцирано в София  и на подразделението е даден военнопощенски номер 85590.[41]

При сформирането си 21-ви линеен батальон има следната структура: командване – командир, ЗКПЧ, секретар на ДКМС, ЗКТЧ, заместник командир по снабдяването; щаб – началник щаб и помощник НЩ по мобилизационните и строевите въпроси; служби – началник на медицинска служба, началник на автомобилна служба, началник на продоволствена служба; подразделения – 1-ва и 2-ра тежкокабелна строителна рота с по два тежкокабелни строителни взвода, радиорелейна рота Р-400 М, свързочна работилница, домакинско отделение и автотранспортно отделение – фиг. 9. Основният кабел е П-270.

За командир на новосформирания 21-ви линеен батальон за ВЧ свръзка РГК е назначен майор Пею Найденов Пеев.[42]

 

От 1 октомври 1964 г. е въведен нов мирновременен щат на батальона. Въведени са нови длъжности към щаба като химически инструктор, секретна част с началник и машинописец, а към първа тежкокабелна строителна рота е създадена група за симетриране и измерване на кабел П-270. Извършени са и частични преназначавания на отделни офицери и сержанти.[43]

Периодът 1965 – 1969 г. е наситен с ежегодно провеждане на мобилизационни сборове на военновременните формирования на батальона. Поделението участва в провежданото ежегодно тактико-специално занятие под ръководството на Управление Свързочни войски на ГЩ и в общоармейските учения.

На тези учения ротите строят кабелни и радиорелейни магистрали и линии за привързване на обектите от стационарната радиорелейна мрежа, полевите и стационарните пунктове за управление.

През 1967 г. в батальона постъпват нови радиорелейни станции Р-404 – 9 бр. и Р-405 – 8 бр., а в МНЗ преминават по една Р-400, Р-400М и Р-402.[44] Предвид увеличаване броя на радиорелейните станции и усложняване работата на командира на 3-та радиорелейна рота старши лейтенант Недко Дончев Найденов, от януари 1970 г. към ротата е разкрита нова длъжност – заместник-командир по техническата част, на която е назначен старши лейтенант Алекси Крумов Алексиев.

Разширяването на задачите на командването на фронта и увеличаването на потребността от телефонни и телеграфни свързочни канали, налагат приемането на въоръжение и внедряването в свързочните войски на ВЧ апаратури и възлови свързочни апаратни. Това налага от 1 октомври 1970 г. промяна в щата на 21-ви линеен батальон за ВЧ свръзка РГК – фиг. 11.

 

От октомври 1974 г. на мястото на подполковник Васил Атанасов Робев, за командир на батальона е назначен подполковник Тодор Кондев Дънеков, а през 1975 г. за началник щаб е назначен капитан Димитър Митев Ненов, на мястото на майор Горан Петров Кръстанов, който е назначен на длъжност помощник-началник на отдел “Проводна и радиорелейна свръзка” в Управление Свързочни войски на ГЩ.

С решение на МНО, от октомври 1976 г. 21-ви линеен батальон преминава в подчинение на Командването на Сухопътните войски и се предислоцира от Копривщица в Казанлък. В казармения район в Копривщица остава свързочният батальон на тила на 62-ра свързочна бригада РГК, с военнопощенски номер 80760.

От 1 октомври 1976 г. е въведен нов мирновременен щат на 21-ви линеен батальон за далечна свръзка. За командир е назначен капитан Димитър Митев Ненов, на мястото на подполковник Тодор Дънеков, който преминава на служба в 62-ра свързочна бригада РГК.

Задачите, които изпълнява 21-ви линеен батальон са свързани предимно с развръщането на 1 – 2 свързочни оси с по няколко опорни свързочни възли, към които да се привързват полевите свързочни възли на пунктовете за управление на фронта и армиите. За удовлетворяване на изискванията за устойчивост се налага тези оси  да се привързват към стационарната ОСМ на ГЩ. Размахът на фронтовите операции изискват изграждането на преки линии между пунктовете за управление на фронта и армиите. Удовлетворяването на тези потребности налага през 1978 г. развръщането на щатна тропосферна рота Р-412 и рота опорни свързочни възли, към която да се включат четирите опорни свързочни възела от оста на КСВ – Суевци, св. Константин, вр. Братан и вр. Морулей. Между тези възли се устройва оста на КСВ, която по-късно е включена в състава на стационарната опорна мрежа на ГЩ.

В началото на 80-те години започва превъоръжаването на поделението с нова материална част. Освен тропосферните станции Р-412, постъпват новите радиорелейни станции Р-404. Пупинизирания кабел П-270 е заменен с П-296, постъпват и нови ВЧ уредби от серията „Топаз” като П-257 А/2 и П-257 БВ. Обслужващите подразделения се обособяват в отделни взводове.

21-ви отделен линеен батальон за проводна ВЧ свръзка на КСВ съществува до 1 септември 1999 г., когато съгласно Плана за организационното изграждане и превъоръжаване на БА до 2015 г. е разформирован.

От 1963 г. до 1976 г., когато 21-ви линеен батальон за ВЧ свръзка РГК е дислоциран в Копривщица, командири са били:

- 1963 – 1972 г. - подполковник Пею Найденов Пеев;

- 1973-1974 г. – подполковник Васил Атанасов Робев;

- 1974 – 1976 г. – подполковник Тодор Кондев Дънеков.

Длъжността началник щаб са изпълнявали офицерите:

- 1963 – 1968 г. капитан Велин Крумов Илиев;

- 1968 – 1973 г. - подполковник Васил Атанасов Робев;

- 1973 – 1975 г. – капитан Горан Петров Кръстанов;

- 1975 – 1976 г. – капитан Димитър Митев Ненов.

След предислоцирането на батальона в Казанлък от 1976 г. до 1999 г. длъжността командир на батальона са изпълнявали офицерите:

- 1976 – 1983 г. – капитан Димитър Митев Ненов;

- 1983 – 1986 г. – майор Камен Стефанов Джамбазов;

- 1986 – 1998 г. – подполковник Кунчо Стойков Кунев;

- 1998 - 1999 г. – подполковник Йордан Тимов.

През този период длъжността началник щаб са изпълнявали офицерите:

- 1976 – 1983 г. - майор Камен Стефанов Джамбазов;

- 1983 – 1986 г. – майор Минчо Стоянов Маринов;

- 1986 – 1999 г. - майор Ачо Славчев.


 

 

7. 44-та стационарна опорна свързочна мрежа (СОСМ) на ГЩ.

 

Организираното изграждане на стационарната опорна свързочна мрежа (СОСМ) започва през 1959 г., когато в УСВ се създава Отдел "Действаща свръзка". Изградена е първата стационарна радиорелейна линия със станции RVG, оборудвани са първите УКВ радиоретранслационни (опорни) пунктове на планинските върхове и щатно са създадени 33 радиорелеен батальон РГК и стационарен радиорелеен възел към Главния свързочен възел на МНО.

От 1 май 1963 г. е ликвидиран 33-ти радиорелеен батальон РГК. На базата на радиорелейната рота RVG на батальона – вж. фигура 9, се обособява стационарна радиорелейна мрежа като самостоятелно свързочно формирование (по-късно 44-и радиорелеен свързочен батальон) с военнопощенски номер 85590.

Поделението е формирано със заповед № 0482 от 26 април 1963 г. на началника на свързочни войски в БНА и получава пощенски номер 85590. С тази заповед под единно командване се обособяват стационарните свързочни обекти на армията, изграждани в края на 50-те години. Първата писмена заповед на командира на поделението е подписана на 14 май 1963 г. Този ден е приет за празник на поделението. В своето изграждане то премина през три периода.

Първи период – от 1963 г. до 1975 г., в които поделението е с ранг на рота в състав от 6-13 радиорелейни пункта и от 3-7 опорни УКВ радио ретранлационни пункта. Непосредственото му ръководство се осъществява от Началника на УСВ-ГЩ чрез съответните началници на радиорелейния и радио отдела на управлението.

От 1 октомври 1968 г. влиза в сила мирновременен щат № М-1884 на 44-та радиорелейна група. По нега групата се състои от: командване, сектори (от 1 до 5), опорен ретранслеционен пункт на вр. Мусала и свързочна работилница. Общия личен състав е от 104 души, от които офицери 14, сержанти 55, войници 4 и 31 волнонаемни служители.

Основното свързочно оборудване се състои от: РВГ-934 – 20 бр., РВГ-903 – 10 бр., Р-105 – 16 бр., електрически агрегат 6 – 30 kW – 22 бр., Р-405 (стац.) – 10 бр., Р-404 (стац.) – 2 бр., автоматична ретранслационна станция АРС-1 – 12 бр., автомобилна радиорелейна работилница на УАЗ-450 – 1 бр.[45]

За командири последователно са назначавани:

- от 1963 до 1968 г.- капитан Иван Николов Антонов;

- от1968 до 1970 г.- майор Иван Стефанов Николов;

- от1970 до 1975 г.- подполковник Тодор Иванов Чакъров.

Това е период на създаване гръбнака на стационарната свързочна система на БНА. Широко навлизат ефективни за времето си радио и радиорелейни системи. Следват години на изграждане на специалисти, натрупване на знания и опит в учения и тренировки. Расте способността на личния състав да преодолява трудности, породени от отдалечеността от населени места и тежки планински и атмосферни условия. Често техниката и продоволствието се изнася на гръб и пеша в тежка МТО обстановка. Това се постига с цената на устойчива мотивация и професионално себеотдаване.

Установяването на постоянно денонощно дежурство допринася за нарастване на ефективността и надеждността по оповестяването и управлението на войските и силите. Поделението концентрира в своя кадрови потенциал десетки високо подготвени специалисти офицери, сержанти и граждански лица, за които службата и работата в поделението е професионално призвание, гордост и чест.

Така разбират своя дълг и служиха за пример пред колектива офицерите Иван Антонов, Захари Захариев, Митко Шидеров, Тодор Чакъров, Васил Христов, старшините Стефан Иванов, Васил Начев, гражданските лица Екатерина Димитрова, Петранка Маринова, Николай Вълчев и Петко Бонински.

От 1975 до 1988 г. поделението се намира във втория период от своето развитие.

През него с щат № М-2070 от 1 октомври 1977 г., то е преобразувано в ранг на отделен стационарен свързочен батальон в състав до 4 военни тропосферни радиостанции (ВТрРС), до 19 опорни свързочни възли (ОСВ), до 7 оперативни радио пункта (ОРП).По този щат поделението има следния състав: командване, щаб, снабдяване, четири радиорелейни роти (всяка с по 4-5 стационарни радиорелейни пункта) една радиорелейна рота с 8 опорни радиоретранслационни пункта, свързочна работилница и складове. Общият личен състав на батальона наброява 181 души, от които 18 офицери, 103 сержанти, 8 войници и 52 волнонаемни служители.[46] Значително е увеличено свързочното оборудване: Р-404 – 8 бр., Р-405 – 25 бр., Р-105 – 47 бр., електроагрегати – 34 бр. През 1977 г. поделението получава военнопощенски номер 28870.

От 1 октомври 1985 г. батальонът е преименуван на Стационарен свързочен батальон – централно подчинение и е въведен нов мирновременен щат № М-5250. Новото в щата е, че се сформира нова рота за тропосферна свръзка.

През този период за командири последователно са назначавани:

- от 1975 до 1979 г. - подполковник Тодор Иванов Чакъров;

- от 1979 до 1981 г.- полковник Димитър Данчев Данчев;

- от 1982 до 1986 г.- полковник Васил Вълков Христов;

- от 1986 до 1988 г.- полковник Владимир Петров Бачев.

Утвърждавайки се като гръбнак на свързочната система на БНА, доказало своята ефективност и перспективност, следвайки достиженията на военнотехническия прогрес, в поделението протичат сложни и динамични процеси. Те се изразяват в подмяна на оборудването на пунктовете с нови съвременни свързочни средства и агрегати за електрозахранване; включване на личния състав в пробите и приемането на нови обекти и пунктове за нуждите на свързочната система на БНА; носене на денонощно дежурство и осигуряване на качествена постоянно-действаща свръзка; участие в командно-щабни учения и тренировки; в осигуряване на пускове и бойни стрелби.

От 1983 година се поставя началото на изграждане и експлоатация на тропосферна свръзка в стационарната система.

Постиженията на науката, новите авангардни технологии и растящите потребности на войските от надеждно управление, осъществявано със съвременни свързочни средства слагат отпечатък върху по-нататъшното организационно-структурно развитие на поделението.

През 1988 г. то навлиза в своя трети период на развитие. На базата на отделен стационарен свързочен батальон от 1 октомври 1988 г. с щат № М-5276, се създава Стационарна опорна свързочна система на МНО и системата “БАРС” (с ранг на свързочна бригада), в състав до 5 зони (сектора) от ОСВ, до 42 - ОСВ, до 10 ОРП и до 3 възли за тропосферна свръзка.

Основа на СОСМ се изгражда с радиорелейни и тропосферни средства. За привързване на полеви и стационарни свързочни възли са предвидени малоканални радиорелейни станции. Основното свързочно оборудване се състои от следните средства: Р-417 “Багет-С” – 5 бр., Р-420 “Атлет ДСМ” – 1 бр., Р-410 (стац.) – 6 бр., Р- 414 (404) (стац.) – 63 бр., Р-409 (405) (стац.) – 54 бр., Р-140 (стац.) – 15 бр., Р-11 – 14бр., Р-173 – 161 бр., УТС 60/120 – 20 бр., Азур-60 С – 5 бр., П-301 – 3 бр., К-12 В – 37 бр., П-302 – 7 бр., П-327-3 – 12 бр., П-327-6 (12) – 1 бр.,Т-219 (217) – 17 бр., П-209 – 10/20 – 4 бр., АТЦ – 100 поста – 4 бр. и др.

За командири последователно са назначени:

- от 1988 до 1992 г. - полковник Горан Петров Кръстанов;

- от 1992 до 1998 г. - полковник Добрин Маринов Диков;

- от 1998 до 2000 г. - полковник Георги Величков Симов;

- от 2000 до 2008 г. - полковник Георги Николов Йорданов;

- от 2008 до 2009  г. – полковник Пламен Илиев Кюковски;

- от 2009 до 2017 г. полковник Васил Николов Станев;

- от 2017 г. – полковник Красимир Петров Кадиев.

От 2011 г. Стационарната КИС е в състав – Комуникационно-информационен център, Стационарна опорна комуникационна мрежа, Център за инженерни дейности и възстановяване на КИС, Център за управление на комплексната автоматизирана система от 2017г. в състава на бригадата е включен и Център за управление и киберотбрана.

От 2000 г. до 2006 г. 44-та опорна свързочна мрежа е включена в състава на Командването на стратегическата КИС, след което е подчинена на сформираната свързочна бригада.

Третият етап се характеризира с протичане на всеобхватна реформа по оптимизиране на организационно-щатната структура и обновление на комуникационно-информационните системи.

През този етап поделението обхваща територията на цялата страна и доказа в най-пълна степен своето преимущество, необходимост и перспективност. Към гръбнака на свързочната система на БА поетапно от 1988 г. до 2002 г. се преподчиниват стационарните свързочни обекти на Сухопътните войски, ВМС и ВВС. Това спомага за обогатяване на ценностите и традициите на свързочните войски, изграждани и подържани в продължение на повече от 40 години.

Поделението участвува в комуникационно-информационното осигуряване на всички международни учения, проведени на територията на страната след 1990 г. Офицери и сержанти са удостоени и успешно изпълняват поверените им задачи в състава на миро-поддържащите формирования на територията на Камбоджа, Босна и Херцеговина.

Основно направление в развитието на КИС на българската армия в обозримото бъдеще е нейната цифровизация, автоматизация, гарантирана защита на информацията от точка до точка и интегриране на процесите на мултиплексиране и комутация.

Началото на този процес на обновяване на стационарната комуникационна система на БА се постави с развръщането на фрагмента „Странджа-2”. Телекомуникационната система се изгражда като единна автоматизирана териториално разнесена мрежа от опорни комуникационни възли, свързани помежду си и с комуникационнно-информационните възли на ПУ на щабовете, чрез цифровите преносни средства от синхронната (SDH) и плезиохронната (PDH) йерархия, АТМ+IP комутационни, мултиплексни устройства и апаратура за криптиране (мрежова и групова) на цифрови потоци и трактове. Състои се от преносни системи базирани на радиорелейни, оптични и медни кабелни линии в SDH транспортна равнина, опорни АТМ комутационни мрежи, подсистема за синхронизация, система за защита на информацията, цифрова мрежа за интеграция на услугите ISDN, автоматизирана система за свръзка с подвижни средства “ТЕТРА” и автоматизирана система за управление.

При тази структура стационарната КИС осигурява пренос на всички видове информация – гласова, данни, видео, мултимедия, факсимилна и телексна. В зависимост от въведени приоритети, всеки комуникационно-информационен възел има възможност да предостави обмен на информация и достъп до външни абонати при гарантирана защита.

 



[1] М л е ч е н к о в, М., Свързочните войски на България 1878-1944, С., ВИ., 2004, с. 246.

[2] М л е ч е н к о в, М., Свързочните войски на България 1878-1944, С., ВИ., 2004, 386 с.;М л е ч е н к о в, М., Свързочните войски на България във войната срещу Германия 1944-1945, С., ВИ., 2006, 429 с.; М л е ч е н к о в, М., М у х т а р о в , Й., Свързочните войски на България 1945-2004, С., ВИ, 2009, 717 с.; М л е ч е н к о в, М., Държавното телеграфо-пощенско училище 1922-1948., С., Издателство на Колеж по телекомуникации и пощи, 2008, 75 с.

[3] ДДВА, ф.27, оп 1, а.е. 84, л. 47.

[4] П а к  т а м, а.е. 83, с. 120.

[5] ДДВА, ф. 1491, оп. 1, а.е. 119, л. 427; Историко традиционни формулярни документи, поделение 80960, л. 37.

[6] П а к  т а м, а.е. 22, л. 45.

[7] ДДВА, ф. 1491, оп. 3, а.е. 33, л. 194.

[8] ДДВА, ф. 2086, оп. 1, а.е. 1, л. 1.

[9] ДДВА, ф. 2086, оп. 1, а.е. 24.

[10] ДДВА, ф. 2086, оп. 1, а.е. 2, л. 44.

[11] П а к  т а м, а.е. 28.

[12] П а к  т а м, а.е. 11, л. 196.

[13] П а к  т а м, оп. VI, а.е. 30, л. 5, 79, 160.

[14] П а к  т а м, л. 163 – заповед .№ 390/01.11.1977 г.

[15] П а к  т а м, а.е. 28, л. 15.

[16] Историко традиционни формулярни документи – 62-ри свързочен полк, поделение 28860, л. 36.

[17] П а к  т а м, а.е. 40, л. 154, 225.

[18] ОА на БА, ф. 7, оп.14, а.е. 2, л. 144, 145.

[19] ДДВА, ф. 2100, оп. IX, а.е. 3, л. 1.

[20] П а к  т а м, а.е. 7, л. 1, 740.

[21] П а к  т а м, а.е. 1, л. 14.

[22] П а к  т а м, л. 108, 110.

[23] П а к  т а м, а.е. 5, л. 29.

[24] П а к  т а м, а.е. 7, л. 249.

[25]П а к  т а м, л. 212.

[26] П а к  т а м, оп. XXI, а.е. 3, л. 156, 280.

[27] П а к  т а м, а.е. 4, л. 282.

[28] П а к  т а м, а.е. 5, л. 26.

[29] П а к  т а м, а.е. 7, л. 62.

[30] ДДВА, ф. 2607, оп. 1. а.е. 1, л. 1.

[31] ДДВА, ф. 2607, Историческа справка на 75 свп РГК.

[32] ДДВА, ф. 2607, оп. I, а.е. 25, л.45.

[33] П а к  т а м.

[34] П а к  т а м, л. 31, 77, 139, 146.

[35] П а к  т а м, а.е. 10, л. 176-183.

[36] ДДВА, ф. 2119, оп. 1, а.е. 2, л. 89-90, заповеди №№ 174/26.10.1959; 175/29.10.1959.

[37] П а к  т а м, л. 98.

[38] П а к  т а м, а.е. 3, л. 14, заповед № 5/25.01.1961.

[39] П а к  т а м, л. 50-55, заповед № 62/05.09.1961.

[40] П а к  т а м, а.е. 4, л. 27; П а к  т а м, а.е. 7, л. 25.

[41] ДДВА, ф. 27, оп. 6, а.е. 9, л. 66.

[42] Министерска заповед № УК-0274/23.04.1963; ДДВА, ф. 2119, оп. 1, а.е. 12, л. 1-3.

[43] ДДВА, ф. 2119, оп. 1, а.е. 15, л. 117-120.

[44] П а к  т а м, а.е. 23, а. 3-5.

[45] ОА на БА, ф. 7, оп. 14, а.е.7. 279-282.

[46] П а к  т а м,  а.е. 27, с. 148-171.