Материалите публикувани в сайта не съдържат класифицирана информация по смисъла на ЗЗКИ.


140 ГОДИНИ СВЪРЗОЧНИ ВОЙСКИ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

 

1. Началото

 

Създаването, организационното изграждане и развитието на българските свързочни войски е пряко свързано с развитието на въоръжените сили на страната и в частност с инженерните войски. То започва непосредствено след Освобождението на България (1878 г.) и следва общия път на развитието на българската войска. През тези 140 години от своето създаване до сега, българските свързочни войски са дали своя достоен принос в управлението на войските по бойните полета на три регионални и две световни войни. Били са школа за мъжество и патриотизъм на поколения българи в бранни и мирни години. За това днес, от дистанцията на времето си струва да обърнем поглед назад, да си спомним трудните години на тяхното създаване, укрепване и развитие, да извлечем опит, който да приложим днес при трансформацията на Българската армия.

На 25 април* император Александър II утвърждава два документа: "Временни правила за образуване на земска войска на Княжество България" и “Инструкция за обучението на воините от Българската земска войска". В тях за първи път се поставя въпросът за сформирането на една и половина сапьорни роти с по 250 души личен състав[1].

На 14 август излиза втори документ – "Нареждане на щаба на Българската земска войска за сформиране на сапьорна команда при дружините, разположени на лагер при Пловдив". За завеждащ обучението й е назначен военният инженер щабскапитан Евграф Саранчов.

"Положение за формиране на сапьорни роти, права и задължения на управляващия сапьорната и военноинженерната част, снабдяване, обучение и подготовка на различните взводове на сапьорните роти". Неговият параграф 1 има следното съдържание: "Сапьорните части на Българската земска войска се състоят на първо време от две сапьорни роти – строева и учебна. Последната се състои от четири специални взвода: понтонен, минен (галванически), телеграфен и собствено учебен”[2]. Към Положението е приложен "Временен щат за управлението на завеждащия сапьорната и военноинженерната част и на двете сапьорни роти в Българската земска войска". Според него учебната сапьорна рота ще е в състав 216 души.

Началото на българските свързочни войски е поставено със заповед № 12 от 1 октомври 1878 г. по Управлението на сапьорната и военноинженерната част в Българската земска войска – фиг. 1, с параграф 4, на която се обявява за формирането на учебната сапьорна рота в Горна Оряховица, в чийто състав е и първия телеграфен взвод.[3]

 

 

 

Фиг. 1. Факсимиле на Заповед № 12 от 1 октомври 1878 г. на Завеждащия Сапьорната и военноинженерна част на Българската земска войска,

с § 4 на която се обявява сформирането на учебната сапьорна рота.

 

 

 

Съдържанието на заповедта е следното:

 

Заповед

По Управлението на Завеждащия Сапьорната и

Военно-инженерната част на Българската Земска Войска

Октомври 1 ден, 1878 година. Село Горни Раховец

 

№ 12

........

4

Учебната Сапьорна рота от тази дата е сформирана.

......

Зявеждащ Сапьорната и Военно-инженерната част:

Военен инженер – щабскапитан Саранчов”

 

Отначало командир на телеграфния взвод не е назначен, а личният му състав се привлича за обучение към другите взводове на ротата.

Първата телеграфна команда в Българската земска войска, в състав от 66 души е сформирана със заповед № 65 от преди 24 март 1879 г. по Управлението под ръководството на руския поручик Николай Адамович Саммер.

Доставена е и телеграфна техника за окомплектуване на едно телеграфно отделение от състава на руски телеграфни паркове: 3 телеграфни станционни карети, 7 материални коли, 1 кола със запасни части, 1 кола за офицерски вещи и 1 артелна кола, стълбчета, телефонен кабел и нужните токоизточници. Телеграфните апарати са от системата “Воронцов-Веляминов”, които са на въоръжение в руската армия.[4]

Във времето 1879-1885 г. обучението на телеграфните специалисти се извършва в телеграфни команди или в учебни телеграфни класове в състав от 9 – 66 души.

Със заповед 63 от 4 юни 1885 г. по Военното ведомство[5] се сформира първото бойно свързочно подразделение в българската войска - телеграфна рота. Щатът предвижда личният състав да бъде от 80 души за мирно време и 200 души за военно време. За командир на ротата е назначен капитан Николай Саммер, а за негов помощник българският офицер подпоручик Симеон Янков.[6] Това е първото телеграфно подразделение в българската войска, което има щат за военно време.

След съединението на 6 септември на Източна Румелия и Княжество България с Указ № 29 княз Александър I Батенберг обявява мобилизация в Княжеството и с манифест от 8 септември съединението е признато.

Недоволен от действията на българския княз и правителството на Петко Каравелов, на 9 септември 1885 г. руският император Александър III отдава заповед за отзоваване на руските офицери от България, капитан Николай Адамович Саммер напуска страната и се връща на служба в руската армия.

Ротата под командването на поручик Стефан Иванов Тепавичаров взема участие в Сръбско-Българската война от 1885 г.

Историческият опит от Сръбско-българската война през 1885 г. показва, че макар и малко на брой задачите на телеграфната рота са изпълнени. Сравнително ограничените й възможности не позволяват тя да отговори своевременно на бързо изменящата се обстановка. Главното командване успешно използва съществуващата постоянна телеграфна свръзка, особено в района на Западния корпус, която доразвива с полеви линии и хелиографни станции. По този начин първата българска бойна телеграфна рота дава своя принос в осигуряване управлението на войските и за цялостния победен край на войната.

Непрекъснато нарастващите потребности от обучени специалисти за нуждите на телеграфните подразделения налагат търсенето на нови форми на обучение, една от които е тази на кадрови войници. Със Заповед № 90 от 22 февруари 1889 г. по Военното ведомство е обявено „Положение за приемането в пионерния полк на младежи ученици – за телеграфисти, машинисти механици, нагледвачи и други в инженерните войски”. Удостоените сключват с командването договор за срок на обучение от 3 години и за служба 5 години. [7] С това се поставя началото на обучение на кадрови войници за нуждите на телеграфните части на българската войска.

В края на декември 1891 г. е утвърден „Закон за устройството на въоръжените сили на Българското Княжество”, с който се прави скок в развитието на българските въоръжени сили и се поставя началото на нов процес на мащабна реформа, водеща до изграждане на масова армия, базираща се на стройна дивизионна организация. Тази реформа на въоръжените сили е в съответствие с новата политическа задача поставена пред армията, да реализира националния идеал – освобождението и обединението на страната в етническите граници, признати със Сан Стефанския договор.

Законът от 15 декември 1891 г. предвижда за мирно време към инженерните войски да има една телеграфна рота, а за военно време тази рота да се развъръща в телеграфен парк.[8] В следващите години по опита на европейските армии се създават нови мирновременни щатни формирования – военно-гълъбни пощенски станции (1893 г.) и сигнално-велосипедни отделения (1898 г.), отначало към инженерните, а по-късно и към телеграфните формирования.

Въведената бригадна организация на пехотните дивизии (1 януари 1899 г.) за мирно и военно време, предполага адекватна реорганизация и в телеграфните формирования. От 11 май 1900 г. телеграфната рота е развърната в телеграфен парк, в състав от 6 леки телеграфни взвода за мирно време и 2 тежки телеграфни взвода за военно време. Съставът и задачите на парка са определени с отделно „Положение за устройството и управлението на телеграфния парк”. С това се поставя началото на централизираният способ на обучение и мобилизационно развръщане на телеграфните подразделения за цялата войска и прилагане на направленческия принцип за устройване на комуникационната система. За командир на парка е назначен майор Захари Бочев.[9] От 5 октомври 1902 г. телеграфният парк е разформиран, а личният му състав и техниката са поделени между трите пионерни дружини, като към всяка от тях се сформира по една техническа рота в състав от телеграфна и мостова полурота (с 2 взвода).

От началото на 1904 г., с приетия нов „Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество” (30 декември 1903 г.) пионерните дружини стават 9, по една към всяка дивизия, като към всяка от дружините има по един телеграфен взвод, а към Щаба на войската се развръща отделна телеграфна рота. По този начин количеството на телеграфните части се увеличава двойно и съответства на промяната в организацията на българската войска.

През следващите години реорганизациите във войската продължават в търсене на вариант на структура на армията. Продължава развитието и на сапьорните и телеграфните формирования. Увеличава се и се усложнява специалното инженерно и телеграфно имущество. Развърнатите до този момент войскови оръжейни, коларо-железарски и други работилници изостават от потребностите на войската, пионерните и телеграфните формирования и налагат създаването и развитието на различни фабрики и работилници и на частната инициатива за нуждите на войската.

С Височайши Указ № 153 от 27 декември 1906 г. се сформира Инженерна работилница със склад при 1-а пионерна дружина. С нейни сили до 27 септември 1912 г. е сформирана подвижната инженерна работилница в състав от 13 долни чинове с началник машинният инженер П. Горбунов и заминава за Търново-Сеймен (дн. Симеоновград).

От 1 август 1914 г. Инженерната работилница се отделя от техническия парк на железопътната дружина и се обособява като самостоятелно стопанство, като отделна войскова част със свое домакинство, парична и материална отчетност, непосредствено подчинено на военноинженерната инспекция.[10]

Инициативата за създаването на специализирана Инженерна работилница е свързано с името на генерал-майор Георги Минчев Вазов, началник на инженерните войски в периода 1904-1909 г.

На 30 декември 1908 г. е сформирана първата телеграфна дружина с 3 телеграфни роти, като година по-късно (1909 г.) към дружината е сформирано първото велосипедно отделение, а през 1910 г. и нова - четвърта телеграфна рота. За командир на дружината е назначен подполковник Иван Василев Василев.

Тези промени съответстват на въведените ръководни документи „Наставление за мобилизацията на армията” и „Щатове за военно време на военните части, управленията и учрежденията на Царството” (1910 г.) и преминаването на Българската войска към постоянни щатове.

Последната новост в организацията на телеграфните части, преди началото на Балканските войни и Първата световна война, е сформирането на първото радиотелеграфно отделение (1 януари 1912 г.) към телеграфната дружина в състав от 89 души. Мобилизационното развръщане на всички телеграфни формирования за участието на българската армия в Балканските войни и Първата световна война се осъществява по централизиран способ от мирновременната телеграфна дружина.

 

2. Участие на телеграфните части във войните за национално освобождение и обединение

 

Включването на радиото за управление на войските по време на Руско-японската война (1904–1905 г.) подтиква военното ръководство към ускоряване на процеса за неговото внедряване и в българската армия. правителствено решение за построяване на радиостанция край Варна на 300 м над морското равнище, като за целта се използват помещенията на старата крепост в местността Франга – фиг. 2.

Строителството и оборудването й се възлага на английската фирма “Маркони-Упрел Ко”. Радиостанцията е готова и приета на 10 май 1912 г.

Първата радиостанция в Българската армия е закупена от Министерството на войната за нуждите на военноморския флот. На 24 юни 1911 г. на крайцера „Надежда“ е монтирана радиостанция „Telefunken“ с което е поставено началото на радиотелеграфната служба в българската армия. За “вахтен началник, завеждащ безжичния телеграф” е назначен мичман I ранг Сава Стефанов, завършил двугодишен минен клас в Кронщат и изучил радиотелеграфа.

 

Фиг. 2. Сградата на радиотелеграфната станция „Франга“

 

За войните основните комуникационни мрежи на Българската армия се устройват със следните средства: основен телеграфен апарат е “Морз”, за устройване на сигнална свръзка се използват хелиографните апарати “Манс”, “Манжен” и „Цайс”, а телефонната свръзка се устройва с телефонни апарати и номератори от различни системи “Байо”, “Сименс-Халске” и “Ериксон”. За изграждане на мрежата за проводна свръзка се използва предимно неизолиран проводник и полеви кабел.

От 1-и януари 1912 г. в телеграфната дружина е сформирано „Радиотелеграфно отделение“. За командир е назначен капитан Иван Башмаков.

Веднага след въвеждане в действие на стационарната радиотелеграфна станция „Франга“ и закупената за крайцера „Надежда“ започва прехват на предавания от други европейски стационарни радиостанции и на такива монтирани на кораби, които се докладват на командването. С това се поставя началото на радиоразузнаването от телеграфните формирования в Българската армия.

Въпреки липсата на достатъчно опит при бойното използване на радиотелеграфните подразделения при обсадата на Одринската крепост (1912-1913 г.) българските свързочници реализират новост в световното оперативно изкуство – смущаване на противниковия радиообмен от група от 7 радиостанции (1 стационарна радиостанция „Франга” край Варна, 1 морска - на крайцера „Надежда”, 5 радиостанции на сухопътните войски - 3 возими и 2 носими) на вълни 600 и 1200 м. Това е първата целево поставена бойна задача за смущение на противниковия радиообмен в българската военна история, реализирана по предложение на началника на телеграфния парк майор Константин Куцаров и заповед от Инспектора на инженерните войски.[11]

За участие в двете Балкански войни телеграфните формирования се развръщат по Щатовете за военно време на военните части, управленията и учрежденията в царството от 1910 г.

През мобилизационния период телеграфната дружина се развръща по щатовете за военно време, като мобилизира и сформира:

Ø Към Общата главна квартира – 1 телеграфен парк.

Ø Към Главната квартира на всяка армия – 3 телеграфни полуроти.

Ø Към щабовете на пехотните дивизии – 9 телеграфни полуроти.

Ø 1 допълваща телеграфна полурота.

Към щабовете на отделните пехотни бригади, пехотните и конните полкове – по 1 телефонна команда.

В началото на войната за радиоотделението разполага с 2 возими и 2 товарни радиостанции “Радиоелектрик”. В хода на мобилизацията личният му състав нараства на 115 души. След началото на Първата балканска война са закупени още 2 возими и 2 товарни радиостанции от фирмата “Пилзен” и 2 товарни радиоапарата “Телефункен”[12].

С наличните 10 радиотелеграфни апарата се формират 4 возими и 1 товарна станция с по 2 апарата.

С тях за първи път в българската армия по време на Първата балканска война в бойни условия е използвана нов род свръзка – радиосвръзката.

Към всяка пионерна дружина се формира по 1 колоездачна рота.

Неразделна част от свързочните подразделения са военно-гълъбните станции. В зависимост за колко направления за свръзка се обучават гълъби, в действащите щатове за военно време се определят личният състав, обозът и въоръжението. Станциите се разделят на пет категории: с едно, две, три, четири и пет направления. За всяко свързочно направление а обучавани по 100 гълъба.

В зависимост от различията в отдалеченията и организацията на работа в пунктовете за управление, за които се осигурява телеграфна и телефонна свръзка, мрежата е разделяна на четири зони в дълбочина на оперативното построение.

С подвижните средства за свръзка се организира “летяща поща” или ординарческа служба с ординарци – пеши, конни, на велосипеди или автомобили, от състава на осигуряващите подразделения.

За основно сигнално средство в армията служи хелиографът, с който денем се осъществява свръзка на разстояние до 10, 15 и 30 км, а нощем – до 6, 15 и 30 км в зависимост от типа на апаратурата и условията[13]. Основно се използват апарати “Манс” и “Манжен”, като предаването на съобщенията става с помощта на морзовата азбука.

През 1914 г. в армията са въведени “Временни щатове за военно време на войсковите части, управления, учреждения и заведения в царство България”. В тях е предвидено телеграфната дружина да развръща във военно време следните формирования: телеграфен парк при Щаба на Действащата армия (от 6 взвода), телеграфна рота (от 4 взвода) при всяка отделна армия, допълваща телеграфна полурота, радиотелеграфно отделение при Щаба на Действащата армия (от 4 возими станции), радиотелеграфно отделение при щаба на всяка отделна армия (с 1 возима и 2 товарни радиотелеграфни станции), радиотелеграфно отделение при щаба на конната дивизия (с 3 товарни станции).

В новите щатове е предвидено към пионерните дружини на дивизиите да има телеграфна рота(от 4 взвода).

Съставът на телефонните команди към щабовете на пехотните дивизии и полкове, кавалерийските части и гълъбната станция остава почти същия, както по щата от 1910 г.

В хода на Първата световна война (април 1916 г.) са въведени нови военновременни щатове в телеграфните части, които поради недостиг на свързочно имущество и изчерпан мобилизационен ресурс не са реализирани в пълен обем. След края на Първата световна война в изпълнение на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.) телеграфните формирования на българската армия са почти напълно ликвидирани. Започналото формиране на мирновременен телеграфен полк се спира и той се преобразува в Техническа жандармерийска дружина, която година по-късно е разформирана.

През активния и позиционния период на войната на Западния, Южния и Румънския фронт, въпреки тежките климатични условия и недостига на средства и оборудване телеграфните формирования изпълняват с чест поставените от командването задачи.

През периода с Министерска заповед № 639 от 15 декември 1920 г. се въвеждат знаци за награди и отличие на офицерите и войниците телефонисти от армията[14].

 

3. Свързочните войски в условията на Ньойския договор

 

Пробивът при Добро поле довежда до промяна в стратегическото положение на българската армия на Южния фронт с краен резултат – втора национална катастрофа.

Подписаното в Солун на 29 септември 1918 г. примирие регламентира състоянието на българската армия до подписването на мирния договор след войната.

През 1919 г. са въведени щатове за мирно време. На базата на опита от проведените войни се предвижда сформиране на телеграфен полк. За подготовка на свързочни специалисти в състава му се предвижда създаването на военно телеграфо-пощенско училище.

На 27 ноември 1919 г. в 10,30 ч. сутринта в кметството на парижкото предградие Ньой е подписан заробващия мирният договор с България. Въоръжените сили на държавата (армия, жандармерия, погранична стража) са сведени до 33 000 души, от които сухопътни войски – 20 000, жандармерия – 10 000, и погранична стража – 3 000. Военните кораби са предадени на Съглашението и на страната е забранено да притежава бойна авиация, подводници и танкове.

Този е крайният резултат от втората национална катастрофа, следствие на недалновидната външна политика на управляващите в този период политически партии и пристрастието на двореца при избора на съюзници за войната.

В съответствие с чл. 67 на договора на България не се разрешава да изгражда военни единици по-големи от дивизия, като е определена и максималната численост на щабовете и формированията. За свързочните войски те са:

– към пехотна дивизия: отделение за свръзка (Отделение телефонисти и телеграфисти, взвод подслушвачи и гълъбна станция) – 341 души, от които 11 офицери и 330 войници;

– към конна дивизия: 4 коли за свръзка към Отделение автомобилно, картечници и автомобилни оръдия;

– към смесена пехотна бригада (с два пехотни полка): към Служби – отделения за свръзка с 210 души, от които 10 офицери и 200 войници (броят на телефонистите и телеграфистите не е уточнен – б.а.);

– за пионерна дружина към пехотна дивизия (в която има една телеграфна рота): минимална численост – 308 души, от които 8 офицери и 300 войници; максимална численост – 514 души, от които 14 офицери и 500 войници.

Според чл. 73 страната може да има само едно военно училище, а всички останали военноучебни заведения и школи трябва да бъдат закрити в тримесечен срок от влизането на договора в сила.

В периода 1922–1928 г. подготовката на телеграфни специалисти се осъществява в откритото с Указ № 60 от 23 декември 1922 г.[15], Държавно телеграфо-пощенско и железопътно училище[16] - фиг. 3. Решението за телеграфо-пощенското училище като държавно училище за подготовка на свързочни специалисти е продължение на идеята на българското военно командване за военно телеграфо-пощенско училище към телеграфния полк през 1919 г. и следва да се оцени по достойнство като своевременно, далновидно и в интерес на отбранителната способност на страната. Районът на училището е източно от Централния софийски затвор и северно от района на 1-ва колоездачна дружина.

 

4. Възраждане и развитие на свързочните войски от 1928 до 1938 г.

 

От началото на февруари 1928 г. започва широко мащабна военна реформа в Българската армия (заповед № 226-а от 27 декември 1927 г.). От 1 февруари 1928 г. се сформира се отделен Свързочен полк (от 2 дружини с по 3 роти) и по една свързочна дружина (с 2 роти) към 4-те инженерни полка. За първи път е използван терминът “свързочен” вместо “телеграфен”. Полкът се развръща в района на училището, като са му преотстъпени допълнителни помещения за складове и гаражи. Първият командир на полка е подполковник Петко Мишайков.

След отпадането на военните клаузи на Ньойския договор (30 юли 1938 г.) са въведени нови щатове за свързочните части, а от 1 март 1939 г. Държавното телеграфо-пощенско училище е включено в състава на Свързочния полк, отначало с ранг на рота, а от юли 1941 г. – с ранг на дружина (батальон). В състав на полка то остава до края на октомври 1947 г., когато със „Закон за Държавния телеграфо-пощенски институт” (18 февруари 1948 г.), на VI Велико народно събрание е преобразувано в полувисше специално училище и е изведено от състава на Министерството на народната отбрана.[17]

От 29 декември 1920 г., по силата на клаузите на Ньойския договор е преобразувана в „Инженерен отдел при Арсенала“.

От 1 май 1924 г. вместо “Инженерен отдел при Арсенала”, работилницата се преименува във “Военна фабрика – Инженерен отдел”, а от 1 януари 1939 г. е преименувана във „Военна инженерно-свързочна фабрика“.

През 1927 г. радио инженерът Георги Драгомиров Вълков разработва и е приета на въоръжение първата българска носима късовълнова радиостанция “Цар Борис ІІІ” (Ц.Б. ІІІ). През 1932 г., след преминаване на работа в Инженерния отдел на Държавната военна фабрика продължава работата си по усъвършенстване на радиостанцията. На въоръжение дивизионното звено са приети образци от 1932 г. и 1937 г., които са на въоръжение в свързочните войски до май 1941 г., когато е заменена от късовълновата приемо-предавателна радиостанция “Княз Симеон Търновски” (К.С.Т.), образци 1938 и 1941 г. произвеждани също в българската Инженерно-свързочна фабрика.[18] По-късно на същата радиостанция е дадено име БРК-8 (българска радиостанция късовълнова 8 ватова) – фиг. 4, БРК-3, БРК-0,8, КСТ и ЩБ. [19]

Фабриката функционира до края на 1947 г.

От 1 март 1931 г. е създадена техническа бригада, която включва в състава си всички полкове, подчинени на инженерната инспекция. Докато тя съществува (края на май 1934 г.), командирът й отдава нарочни ежегодни заповеди за уреждане на зимните и летните занятия в полковете, училищата и школите за кандидат-подофицери.

 


 

 



 

Фиг. 4. Външен вид на радиостанция КСТ-38 (с фабр. № 042), произвеждана във ВИСФ.

 

В края на 1936 г. Министерството на войната взема решение да се ушият нови бойни знамена за частите на българската армия, а старите да се запазят за вечни времена. Изработени са три вида: големи – за пехотните полкове; средни – за артилерийските, инженерните, свързочните и въздушните полкове; и малки – за конницата.

 

 

 

Фиг. 5. 6 май 1937 г. цар Борис III връчва бойни знамена на полковете

 

 

 

Фиг. 6. Бойното знаме на Свързочния полк

 

 

На 6 май 1937 г. пред храм-паметника “Св. Александър Невски”, в тържествена обстановка по случай бойния празник на войската и празника на “Ордена за храброст”, са връчени 19 нови знамена на частите от Софийския гарнизон – фиг. 5. Старите бойни знамена, обгорени и прокъсани от куршумите, обикалят в прощално шествие под звуците на „Шуми Марица“ на препълнения площад пред Двореца, за да бъдат отнесени в Пантеона на българската слава. Новите биват осветени от Софийския митрополит Стефан, а след това Царят с позлатено чукче заковава на всяко от тях позлатен гвоздей с изображение на вензела си „Б“. Той лично връчва бойното знаме на всеки командир на полк.

В този ден с Министерска заповед № 224 от 22 май 1937 г. свързочният полк получава средно бойно знаме № 69 [20] – фиг. 6. Командира на полка полковник Константин Иванов Бекяров приема светинята с думите: „Приемам го за вярна служба на Родината и ще го пазя като честта на България“ и го предавана знаменосеца фелдфебел Цеко Милев Воденичаров.[21]

 

5. Свързочните войски в условията на Втората световна война

 

В периода 2 март 1938 г. – 12 февруари 1942 г. се осъществява първото отделяне на свързочните от инженерните войски и се създава самостоятелна Свързочна инспекция – фиг. 6, в състав 14-16 души, с началник полковник Тодор Данаилов Писков.

През 1940 г. той е произведен в звание генерал-майор и е първият генерал-свързочник в историята на българските свързочни войски.

През този период се разработват и въвеждат основните ръководни документи по свръзките, които остават в сила и в първите години след войната срещу Германия (1944-1945 г.).

В периода 1935–1936 г. инженерно-свързочната инспекция подготвя  и въвежда два ръководни документа за организацията и защитата на радиосвръзките в армията – “Правилник за радиосвързочната служба в мирно време”, и “Правилник за радиоразузнавателната и радионадзорната служба в мирно време”.

Други три ръководни документа са въведени през май 1939 г. - “Правилник за свързочното снабдяване във военно време” и “Правилник за свързочното имущество във войската” и „Правилник за свързочната служба във войската“, състоящ се от три части и едно допълнение.

През юни 1943 г. е въведен трета част на Правилника за свързочна служба във войската – “Радиослужба”, който през 1944 г. е допълнен и актуализиран.

От февруари 1942 г. до края на ноември 1943 г. свързочните и инженерните войски отново са обединени с обща Инженерно-свързочна инспекция.

През март 1942 г. е въведен нов мирновременен щат на свързочния полк, с който личният му състав е увеличен от 725 на 1151 души. Извършват се реорганизации в свързочните подразделения на пехотните полкове и Бронираната бригада.

При отчитане опита от бойните действия от Втората световна война, с поверителната Министерска заповед № 460 от 30 ноември 1943 г. на министъра на войната генерал-лейтенант Русев се осъществява второ и окончателно отделяне на свързочните от инженерните войски и се сформират нови четири армейски свързочни полка (в състав от 2 дружини от досегашните дивизионни и армейски свързочни дружини на инженерните полкове). С т. 2 на тази заповед е разпоредено: „… До 15 декември т.г. да се формират четири армейски свързочни полкове (1, 2, 3 и 4 – съответно към I, II, III и IV армия), предвидени в мирновременните щатове за личния състав през 1943 година” – фиг. 7.

За началник на Свързочната инспекция е назначен полковник Васил Димитров Мирчев, произведен през май 1944 г. в звание генерал-майор.

 

 

Фиг. 7. Факсимиле на Заповед № 85 от 2 март 1938 г. за създаване на самостоятелна Свързочна инспекция.

 

В периода 1943-1944 г. инспекцията има различен състав – 13-18 души и 2 отделения („Учебна” и „Организационна” дейност) и 3 секции („Учебна”, „Строево-организационна” и „Материална”).[22]

След въздушните бомбардировки на съюзниците над София (декември 1943 г. и януари 1944 г.) и евакуацията на част от Военното министерство в района Самоков, започва изпреварващо мобилизационно развръщане на свързочните части на централно подчинение и тези на армиите и дивизиите. Телеграфо-пощенското училище е евакуирано в Ловеч.

Полковете са сформирани в заповядания срок и за военно време е предвидено да развръщат:

Първи армейски свързочен полк – София, сформира 1-ва армейска свързочна дружина; 1-ва, 7-а и 11-а дивизионна свързочна дружина; 25-а и 27-а дивизионна свързочна рота; свързочна рота към 1-ва пехотна гранична бригада; общовойскова радиорота.

Втори армейски свързочен полк – Пловдив, сформира 2-ра армейска свързочна дружина; 10-а, 2-ра и 8-а дивизионна свързочна дружина.

Трети армейски свързочен полк – Шумен, сформира 3-та армейска свързочна дружина; 3-та, 4-та и 12-а дивизионна свързочна дружина; свързочна рота за 3-та пехотна гранична бригада; корпусна свързочна рота.

Четвърти армейски свързочен полк – Плевен, сформира 4-та армейска свързочна дружина; 5-а, 6-а и 9-а дивизионна свързочна дружина; 29-а дивизионна свързочна рота; свързочна рота за 4-та пехотна гранична бригада и допълваща рота.

През януари 1944 г. Общовойсковият свързочен полк развръща: свързочна дружина на Главното командване в състав: щаб, 4 жични роти, 1 телефонно-телеграфна и 1 радиорота, свързочна работилница със склад и домакински взвод; допълваща свързочна дружина в състав: щаб, 2 жични роти, 1 радиорота и домакински взвод; три главни разменни военнопощенски станции.

През май 1944 г. всеки от армейските свързочни полкове мобилизира и развръща по една армейска и 3-4 дивизионни свързочни дружини в състав: щаб, 3 жични роти, 1 телефонно-телеграфна рота, 1 радиорота, свързочна работилница и домакински взвод. С тези свързочни части българската армия взема участие в първия период на войната срещу Германия (септември-ноември 1944 г.).

За втория период на войната (1 декември 1944 г.) е сформирана Първа армейска свързочна дружина, а през февруари 1945 г. и 3-та и 4-та корпусни свързочни дружини, които имат състав на армейските дружини от първия период на войната.[23]

В периода 1936-1943 г. се извършва превъоръжаване на свързочните войски с нова техника. Доставени са нови образци радиостанции, високочестотни уплътнителни апаратури, кабели, телеграфни и телефонни апарати и номератори предимно германско производство. От 1938 г. българската Военноинженерна свързочна фабрика започва производство на телефонни апарати (Б-ТИП-42) – фиг. 8, номератори (Б-НИП-10-42) и радиостанции.

 

 

Фиг. 8. Външен вид на българския телефонен апарат КСТ-39, произвеждан във ВИСФ.

 

В резултат от снабдяването със съвременна за момента свързочна техника в началото на включването на страната в активни военни действия на войната срещу Германия, в свързочните части има на въоръжение следните типове свързочно имущество:

- в линейните подразделения - железен (поцинкован) проводник с различни диаметри за ремонт и поддържане на постоянни въздушни линии и за постройка на полупостоянни т.т. линии, меден и бронзов проводник за устройване на високочестотни линии, както и тежък облекчен и патрулен кабел за изграждането на високочестотни и физикални кабелни линии;

- в телефонните подразделения - германски полеви телефонни номератори   60-линейни (Г-НИП-60) и 10-линейни (Г-НИП-10); български телефонни номератори образец 1939 г. 10-линейни и Б-НИП-10/3Б и Б-НИП-10/42, образец 1942 г.; полеви телефонни апарати с индукторно повикване – германски Т-33 и български Б-ТИП-3Б и Б-ТИП-42; германски високочестотни телефонни уредби TFB-1, 2, 3, 4, телеграфни уредби Т-1 и Т-3 и далекопишещи машини “Сименс” и “Хел”. За устройването на кабелни линии за високочестотно телефониране се използва FF (високочестотен) кабел.

- радио подразделенията - радиосредства: ГРС-1,5 kW; ГРН-1000 W; ГРН-800 W; ГРН-200, 120, 100, 80, 70 и 30 W; “Лоренц”– 5, 80 и 100 W; ГРС-15 W; ГРК-0,65 и 0,35 W; ГРУК–20 W и 10 W; ФУГ-10 W; БРК-8 W; ГРН-5 W; БРК-0,2 W; радиоприемници “Берта” и “Лоренц”, радиостанции БРК 8 и КСТ.

- в мотоциклетните взводове – за свръзка с подвижни средства, мотоциклети с кош – „БМВ” и соло – „ДКВ”.

- във военно-пощенските подразделения - за превозването на служебната и лична кореспонденция обикновени двуконни коли и моторни товарни коли (камиони) – „Опел блиц”.

От средата на февруари 1943 г. свързочният полк е преименуван в Общовойскови свързочен полк. От 1 април в полка е сформиран контролен подслушвателен взвод по военновременния щат на свързочната дружина при Главното командване. Той се преподчинява на радиоразузнавателната служба при Щаба на войската. Взводът се състои от 45 души и има отделение за командване, четири радиоподслушвателни отделения и две радионадзорни отделения.

Като отчита развитието на военнополитическата обстановка в Европа и особено на Източния фронт, Щабът на войската взема решение за изпреварващо мобилизиране на свързочните формирования на армията. За първи оперативен ден е определен 7 май 1944 г. След мобилизацията формированията провеждат занятия в близост до мобилизационните си райони за повишаване подготовката на запасните.

Непосредствено преди включването на страната в заключителния етап на Втората световна война и при провеждането на мобилизацията свързочните войски развръщат:

– една свързочна дружина при Главното командване;

– една допълваща свързочна дружина;

– три главни разменни станции;

– четири армейски свързочни дружини към 1-ва, 2-ра, 3-та и 4-та армия;

– една армейска свързочна рота за 5-а армия;

- инженерно-свързочни дружини за пехотните дивизии при 1-ва, 2-ра, 3-та и 4-та армия и 14-а и 15-а инженерно-свързочна дружина за съответните пехотни дивизии от 5-а армия;

- по една свързочна рота за всеки пехотен полк;

- свързочни роти и взводове към бронираните, моторизираните, конните, артилерийските, авиационните и бреговите части;

– продължава да действа общовойсковият свързочен полк с телеграфо-пощенското училище и свързочната школа – училището с ранг на дружина с две роти – І и ІІ курс, всяка рота с 4–6 класа, и школата – с две школни роти;

– четирите армейски свързочни полка продължават да функционират в състав допълваща инженерно-свързочна дружина и допълваща свързочна дружина.

С този комплект свързочни части българската армия започва своето участие в заключителния етап на Втората световна война.

При сформирането на Главното командване (септември 1944 г.) не е създаден отделен свързочен отдел и през първият месец от първия период на войната, ръководството на свързочните войски се осъществява от Свързочната инспекция. Новите задачи и отговорност налагат от 1 ноември 1944 г. към Щаба на Главното командване да се създаде първият самостоятелен свързочен отдел [24] в състав от 3 отделения с 11 секции: 1. Управление с щаб и отправна секция; 2. Отделение “Телефонни, телеграфни и радиослужби” с три секции; 3. Отделение “Военно-пощенска служба” с четири секции; 4. “Организационно” отделение с три секции. Общият личен състав е от 74 души и се запазва до края на войната срещу Германия.

През проведените операции от първия период на войната свързочната дружина на Главното командване, армейските свързочни дружини, инженерно-свързочни дружини за пехотните дивизии и полковите свързочни части осигуряват свовременни свръзки на командването и имат съществен принос за победите на 2-ра, 1-ва и 4-та армия.

Развитие на органите за управление има и през втория период на войната. При сформирането на щаба на Първа българска армия (1 декември 1944 г.) за първи път се създава самостоятелен армейски свързочен отдел, отначало в състав от 6 души, който през февруари 1945 г. е увеличен на 19 души и са сформирани три секции: „Телефонна и телеграфна свръзка”; „Радиосвръзка” и „Свързочно снабдяване”.

След въвеждане на корпусна организация на Първа българска армия (17 февруари 1945 г.), към щабовете на 3-ти и 4-ти корпус се сформират корпусни свързочни отдели в състав от 8 души и са създадени 2 секции: “Телефонно-телеграфни свръзки” и “Радиосвръзки”.[25]

Следва да се отбележи, че българските свързочни войски са основоположниците на радиоразузнавателните формирования в българската армия. При развръщането на свързочните части за втория период на войната по предложение на комисия от Свързочния отдел от 1 декември 1944 г. радиоразнователните взводове са изведени от състава на свързочните дружини и се сформира радиоразузнавателна дружина (от 3 роти), която се подчинява на Разузнавателния отдел при Щаба на войската.[26]

При този състав органите за управление на свързочните войски съществуват до края на активните бойни действия от войната срещу Германия - 15 май 1945 г. При подготовката и в хода на операциите от втория период на войната се провеждат няколко щатни промени в свързочните части на Първа българска армия. След преминаване от 17 февруари 1945 г. към корпусна организация, се провежда допълнителна мобилизация на 3-та армейска свързочна дружина, която се подчинява на 4-ти корпус. Действащата до този момент 1-ва армейска свързочна дружина се преподчинява на 3-ти корпус като 4-та корпусна свързочна дружина. От 1 февруари се мобилизира 1-ва армейска свързочна дружина, която се именува Първа българска свързочна дружина.

Преподчиняват се радио и телеграфни строителни роти, сдават се полоси в свързочно отношение. Ръководството на тези не-леки процеси Свързочната инспекция и Свързочните отдели на Първа българска армия и корпусните свързочни отдели.

Свързочните войски се справят с достойнство по осигуряване на свръзките на Първа българска армия, корпусите и дивизиите в Дравската отбранителна операция, Мурската настъпателна операция и при преследването на противника до Австрийските Алпи.

От 15 юни 1945 г. със заповед на Министъра на войната генерал-полковник Дамян Велчев се извършват промени в организацията на Министерството на войната, наложени от преминаването към мирновременен режим на работа и се определя подчинеността между неговите поделения. Свързочният отдел е подчинен пряко на “Началника на спомагателните войски и снабдителната подготовка”, който от своя страна е подчинен на Началника на Щаба на войската.

С тази заповед е променена структурата и състава на свързочния отдел, който се състои от: командване с щаб и 4 отделения („Оперативно-учебно”, „Строево-организационно”, „Техническо” и „Свързочно снабдяване”). Внесени са промени и в количеството на секциите към отделенията и значително е намален техния личния състав на отдела – 21-23 души.[27] От 1 септември началник на отдела е полковник Христо Василев Видински.

 

6. Развитие на свързочните части от края на Втората световна война до сега

 

Периодът след края на войната срещу Германия от септември 1945 г. до 1950 г. може да се характеризира като период на възстановяване на страната и Българската армия. В този период в Свързочните войски се извършва масово кадрово попълване на войските с нови офицерски и сержантски кадри. Свързочните войски получават и материално попълване с техника и материали от Съветската армия, с които се подменя амортизираната немска свързочна техника, доставена преди войната. Икономиката на страната в това време е слаба и за чувствително развитие на свързочните войски не можеше да се говори. В тази връзка за техническа база на свързочни войски безусловно се приема съветската свързочна техника.

Към 1 декември 1945 г. продължават да съществуват четирите армейски полка, но със значително намален състав (от 74 до 170 души). Общовойсковият свързочен полк запазва почти пълния си състав и има личен състав от 915 души. До 23 декември командир на полка остава полковник Светослав Саев, след което командването се поема от полковник Иван Николов Иванов, който командва полка до края на 1947 г.

Количеството на личния състав от свързочните войски по категории е показан в таблица 1. Вижда се, че освен малкия брой свързочни офицери, значителен е недостигът на подофицери и войнишки състав. Това очертава основното направление за работа на свързочния отдел при Щаба на войската за следващата година.

В тази връзка от началото на 1946 г. започва процес на усилена подготовка и преподготовка на свързочни специалисти и подофицери. От октомври 1946 г. се поставя началото на провеждане на тримесечни офицерски курсове в Свързочната школа на общовойсковия полк.[28]

В началото на февруари 1947 г. в изпълнение клаузите на Парижкия мирен договор (10 февруари 1947 г.) се извършват промени във войската. Започва процес на структурни промени в ръководните органи на армията и в частност на свързочните войски, преназначаване и уволнение на офицери от органите по свръзките и свързочните части.[29]

До 1947 г. Общовойсковият свързочен полк функционира в процес на възстановяване след войната. Една от основните му задачи е да възстанови и усвои трофейните техника и въоръжение, главно от немски произход. В структурата на полка главно място заемат линейните и телефонно телеграфни дружини и отделната радио рота, в чийто състав влизат основно немски и български телефонни и телеграфни апаратури и радиостанции, били на въоръжение до войната и други типове трофейно имущество.

В началото на 1948 г. съставът на Общовойсковия свързочен полк е намален почти на половина – на 481 души. Полкът има следния състав: командване; щаб; служби; технически служби; свързочна школа; радио дружина; телеграфо-телефонна дружина; строителна дружина; рота подвижни средства. С този структура полкът навлиза в 50-те години на ХХ век.

 

Количество на личния състав в свързочните части по категории

към 1 декември 1945 г.

Таблица 1

 

 

 

по ред

 

 

Категории

личен състав

Свързочни части

 

 

Всичко

Общовойскови

свързочен полк

1-ви армейски

свързочен полк

2-ри армейски

свързочен полк

3-ти армейски

свързочен полк

4-ти армейски

свързочен полк

1.

Офицери - строеви

24

8

14

10

12

68

2.

Офицери - политически

4

2

1

1

2

10

3.

Уредници и подофицери школници

11

12

3

8

6

40

4.

Военни техници

15

1

1

1

1

19

5.

Чиновници

14

5

5

8

7

39

6.

Подофицери

46

16

24

20

25

131

7.

Войници

801

30

75

112

117

1135

 

Общо

915

74

123

160

170

1442

 

В периода от 1947 до 1950 г. организацията на Българската армия, респективно и на Свързочните войски се преобразуват по опита и образа на Съветската армия. В изпълнение клаузите на Парижкия мирен договор се редуцира състава на войската. Съкратена е Четвърта армия, а от 01.07.1947 г. 4-ти армейски свързочен полк е предислоциран в София и подчинен на 1-ва армия. В този период в армията постъпва голямо количество съветска техника и въоръжение - над 360 броя различни типове радиостанции и над 2500 телефонни апарати. Основните образци на получените от радиостанции са произведени по време на войната и са от типа РБМ, РБМ-5, РСБ и РАФ.

През 1950 г. Общовойсковия свързочен полк е преименуван в 62 свързочен полк РГК (резерв на главното командване), а по решение на Началника на ГЩ през месеците април и май на 1955 г. полкът е предислоциран в град Самоков.[30]

Още преди влизането на България във Варшавския договор се приемат теоретичните схващания на Съветската армия за водене на операции от различен тип, в условията на използване на ядрено и химическо оръжие. Превеждат се и се адаптират към български условия съветски устави и наставления. Помощ в преустройството на свързочни войски оказват опитни съветски офицери свързочници. Координатор на взаимодействието между армиите на страните от Източна Европа е Генералния щаб на Съветската армия. Той координира и насищането с техника на свързочните войски. С помощта на съветските специалисти се организират и провеждaт първите фронтови командно- щабни учения.

В периода след 1950 г. активно се развива системата за ПВО на страната. За нейното управление се осъществява усилено свързочно строителство на територията на страната. Построяват се много постоянни въздушни и кабелни линии. От октомври 1952 г. се развръщат отделни свързочни полкове за ВМС и ВВС.

След включването на страната във Варшавския договор (14 май 1955 г.) се извършват чести щатни промени в свързочните части, продиктувани от стремежа на българското командване да приложи корпусната организация на армията. Този процес продължава до средата на 60-те години, когато тази идея е изоставена и се преминава към армейска организация на формиращия се от българската армия 1-ви Балкански фронт.

През целия период на съществуване 62-ри свързочен полк РГК служи като основа за създаване на нови свързочни и други специални подразделения и части РГК. На 19 ноември 1957 г. е обявен щат на новосъздадена отделна радиорота за радиоелектронна борба (рРЕБ) с командир капитан Марин Димитров Иванов. Ротата е в състав от два взвода - един взвод КВ радиостанции с командир лейтенант Иван Стоянов Иванов и взвод УКВ радиостанции с командир лейтенант Георги Илиев Митов.

След като през 1962 г. в състава на ГЩ се създава отделно Командване на Сухопътните войски, се променя структурата на 62 свп РГК. От 1959 г. полкът преминава от батальонна организация по тип средства в батальони от възлов тип, които имат смесен състав и са предназначени да развръщат самостоятелни свързочни възли. Първият батальон устройва свързочния възел на командния пункт на фронта, а вторият на свързочния възел на командния пункт ГЩ. Първият батальон стана основа за формирането на фронтовия 65 свп РГК в Нова Загора (февруари 1961 г.). От своето създаване до края на 1999 г. организационната структура на полка се запазва относително постоянна: командване, щаб, тил, техническа част, служби, два възлови свързочни батальона, радиорелеен и линейно-кабелен батальон, свързочна рота ПКП, отделна радиорелейно-кабелна рота, ремонтна рота, снабдително-домакински взводове и складове.

През юли на 1963 г. 62-ри свързочен полк е предислоциран от Самоков в района на село Горна малина. Продължава насищането на възловите, кабелните и радиорелейните подразделения и формированията за високочестотна свръзка с техника. Увеличават се задачите на полка за мирно и военно време. Това налага от 1 октомври 1967 г. от 62-ри свързочен полк РГК да се заделят сили и средства и да се сформира нов 63-ти свързочен полк РГК в състав: командване, щаб, служби, два радиорелейни батальона, един линейно-кабелен батальон и обслужващи подразделения.

През този период се развръщат и други свързочни формирования РГК като: 75-ти свързочен полк (от 30.09.1963 г.); 12-ти отделен радио батальон (1961 г.); 33-ти радиорелеен батальон (01.09.1961 г.), който на 01.05.1963 г. е разформиран и от неговия състав се развръщат 21-ви линеен батальон за ВЧ свръзка и 44-ти радиорелейна рота (стационарната опорна свързочна мрежа – СОСМ, началото на която е поставено с изграждането на първата стационарна радиорелейна линия с немски станции от типа RVG-903 и RVG-934, Р-400 и Р-401 през 1959 г.).

В началото на 70-те години рязко нарастват потребностите от качествени видове свръзки от полевите пунктове за управление – КП, ЗКП и ТПУ на ръководството на Българската армия за управление на видовете въоръжени сили, съединенията и частите на централно подчинение. Необходимо е увеличаване капацитета на СОСМ с полеви средства. Усложняването на задачите по единното изграждане и управление на комуникационната система налага централизирано ръководство. С особена сила се поставя въпроса за увеличаване на каналния капацитет и на свързочните направления на Щаба на Обединените въоръжени сили с българските въоръжени сили и Щаба на 1-ви Балкански фронт. Това са основните фактори, които обуславят сформирането от 1 октомври 1975 г. на 62-ра свързочна бригада на базата на 62-ри и 63-ти свързочен полк РГК. Бригадата се развръща в следния състав: командване, щаб, техническа част, тил, политотдел; бойни поделения – 1, 2 и 3 свързочен батальон, радиорелеен батальон и линеен батальон далечна свръзка; учебни поделения – свързочна школа и обслужващи поделения.

През следващите години с промяната на задачите на бригадата се коригира и нейния щат. Този боен състав се запазва до 1999 г., когато бойните подразделения са редуцирани в: свързочен батальон, стационарен свързочен батальон, радиорелеен батальон и линейно-кабелен батальон.

Развива се структурата и от 1975 г. се издига ранга от рота на отделен свързочен батальон на СОСМ.

До края на 1979 г. организацията на трите армейски свързочно полка е идентична: командване, щаб, тил, техническа част, партийнополитически апарат, школа за младши сержанти, бойни поделения: два възлови и един линейно-кабелен свързочни батальона, рота ПКП, рота ТПУ, радиорелейна рота, рота за специална свръзка. От  1980 г. линейно-кабелният батальон се извежда от състава на полка и се обособява като отделна армейска свързочна част, а средствата от ротата за специална свръзка се включват в състава на възловите батальони.

В този състав 98 свързочен полк (на 1-ва армия) и 6 свързочен полк (на 3-та армия), преименувани от 01.09.1996 г. в корпусни, съществуват до 01.09.2001 г., когато са преобразувани в резервни полкови командвания. От 01.06.2003 г. двете командвания са редуцирани в мобилизационни свързочни центрове, а от 01.01.2007 г. са разформирани.

През същото време 95-ти свързочен полк (на 2-ра армия) на два пъти е преобразуван в батальон (1985 г. и 1998 г.) и в свързочен полк (1992 г. и 2002 г.). През 2003 г. полкът, заедно с 65-ти свързочен полк са реорганизирани от батальонна на ротна организация. От 01.06.2008 г. 65-ти и 95-ти свързочни полкове се разформират.

Създадената на базата на 75 свързочен полк РГК през 1985 г. 75 свбр, която до този момент е подчинена на Управление безопасност и охрана (УБО) към МВР, през март 1990 се подчинява на Управление свързочни войски. От 1 септември 1985 г. Полкът е развърнат в 75-та свързочна бригада - МВР. От 14 юни 2002 г. 75-та свързочна бригада ЦП е реорганизирана и включена в състава на 62-ра свързочна бригада ЦП като 2-ри свързочен батальон. Батальонът остава в Ловеч.

В изпълнение на Плана за реорганизация на Българската армия от 1 юни 2008 г. поделението се разформирано.

Необходимостта от единно ръководства на комуникационната система на БА налага от 2002 г. на 44 СОСМ да се подчинят стационарните обекти на ВВС и ВМС.

От 1 септември 1997 г. самостоятелен отдел “Автоматизация на управлението”-ГЩ се преименува на отдел „Информационни системи“ и преминава към управление „Комуникационни и информационни системи“ – ГЩ.

В периода 1998-2006 г. Центровете за информационно осигуряване (ЦИО) във Видовете въоръжени сили и корпусите (впоследствие командванията) се разформироват, като специалистите по АУВ се преназначават в органите по КИС на различни нива. Единствено в Щаба на ВМС се запазва съществуващото ЦИО, което функционира и до настоящият момент.

През 1999 г. Военен научно-изследователски институт (ВНИИ-ГЩ) се закрива и на негово място се създава Институт за перспективни изследвания за отбраната (ИПИО) във Военна академия Г.С. Раковски.

Увеличаването и усложняването на процесите по управлението на свързочните войски и комуникационната система на БА наложи 01.03.2000 г. да се сформира Командване на стратегическата КИС, на което да бъдат подчинени свързочните съединения и части, подчинени на Управление КИС-ГЩ. В съответствие с извършената реорганизация в структурите на ГЩ, от 01.06.2006 г. командването беше преобразувано в свързочна бригада с щаб, като задачите й останаха същите. От 2011 г. е Стационарна КИС.

През 2007 г. 62-ра свързочна бригада се трансформира в Полева опорна комуникационна мрежа. От 2011 г. става Мобилна КИС и преминава към подчинение на СКС (съвместното командване на силите).

До 1999 г. функционира Център за техническа поддръжка и възстановяване на КИС (ЦТПВКИС), който от 2011 г. е реорганизиран в Център за инженерингова дейност и възстановяване на КИС (ЦИДВКИС).

На 04.06.2009 г. с ПМС № 140 е създаден Институтът по отбрана който е наследник на богатите традиции на бившите военно-научни организации - Военен научно-технически институт, Военен научно-изследователски институт, Институт за перспективни изследвания за отбраната, на Изпълнителна агенция „Изпитвания и контролни измервания на въоръжение, техника и имущества”, Апарат на Генералния конструктор на КАС и системите C4I на МО. С ПМС № 5 от 21.01.2014 г. Институтът по отбрана е именуван „Професор Цветан Лазаров”.

 

7. Развитие на органите за управление на свързочните войски до сега [31]

 

7.1. Органи за управление на свързочните войски в Щаба на войската и в Генералния щаб.

 

На 1 март 1938 г. е създадена самостоятелна Свързочна инспекция с инспектор полковник Тодор Данаилов Писков. За кратък период от 1942 г. до ноември 1943 г. инженерните и свързочните войски отново са обединени в общи Инженерно-свързочни войски. Окончателното отделяне на свързочните войски от инженерните е обявено с поверителната Министерска заповед № 460 от 30 ноември 1943 г., с която отново се създава отделна Свързочна инспекция с началник полковник Васил Димитров Мирчев.

От 20 юли 1945 г. началникът на Свързочния отдел при Щаба на войската генерал-майор Васил Димитров Мирчев е уволнен по собствено желание (считано от 1 септември) и на негово място е назначен полковник Христо Василев Видински, началник на свързочния отдел на Първа Българска армия през втория период на войната срещу Германия в Европа.

От 1 януари 1947 г. се сформира ГЩ, в който има Свързочен отдел – фиг. 9.

- към Въздушните войски свързочна военноавиационна служба (ВАС) с ранг на отделение, с командир и началник щаб;

- към Морските войски – свързочно отделение, с командир и началник щаб;

- към Бронираните войски – свързочна секция, с командир и началник щаб.

От 1948 г. към щабовете на армиите се създават свързочни отдели, началникът, на който е началник свръзки на армията, към щабовете на дивизии - свързочни отделения, началниците, на които са началници на свръзките на дивизиите, а в полковете (частите) – началник свръзки на полка. На тях са подчинени свързочните части и подразделения.

В началото на февруари 1947 г. в изпълнение клаузите на Парижкия мирен договор (10 февруари 1947 г.) се извършват промени във войската. Започва процес на структурни промени в ръководните органи на армията и в частност на свързочните войски, преназначаване и уволнение на офицери от органите по свръзките и свързочните части. Възприема се практиката за назначаване на офицери за временно изпълняващи длъжността.[32] От 15 февруари в Свързочния отдел са формирани 3 отделения:: „Учебно-строево”, „Техническо” и „Снабдяване”.


 

От 10 февруари 1948 г. полковник Дяко Матеев Дяков е назначен за началник на Свързочния отдел на ГЩ, а на 9 септември с.г. е произведен в звание генерал-майор. Съставът на отдела е намален на 12 души. От 18 август 1950 г. е произведе в чин генерал-лейтенант и е назначен за заместник на ГЩ, но остава командващ на свързочните войски в периода14 август 1952г. до 9 юни 1955 г.

През септември 1951 г. главният орган по свръзките в БНА от отдел се развръща в „Управление свързочни войски” (УСВ) с 5 отдела и 1 отделение: отдели – „Оперативно-технически”, „Телефонно-телеграфни свръзки”, „Радиосвръзка”, „Снабдяване и ремонт” и „Бойна подготовка” и „Организационно строево” отделение.[33] За началник на управлението е назначен полковник Славчо Венев Ангелов. През 1957 г. полковник Славчо Ангелов е назначен за главен инженер на Министерството на съобщенията и за началник на Управление свързочни войски, за продължителен период от време става полковник Иван Костов Калоянов. Управлението има състав от 34 души и следната структура:[34] началник на свързочни войски, заместник началник, офицер по мобилизационните въпроси, старши помощник на началника на управлението по военната поща, помощник на началника на управлението по подвижните средства, помощник по радиопротиводействието, отдели – „Бойна подготовка”, „Телефонни и телеграфни свръзки”, „Радиоотдел”, „Снабдителен” и „Радиорелейно” отделение. В този щат за първи път в УСВ се появяват длъжности по РЕБ и отделение радиорелейна свръзка.

През октомври 1959 г. се обявява нов щат, в който е създадена длъжност заместник-началник на управлението по техническите въпроси.[35] Формирани са нови отдели: „Организация на действащата свръзка”, „Оперативен” и „Свързочно въоръжение”. Новият щат очертава заложената идея за разделяне на работата по изграждането на опорната мрежа (действащата свръзка) от оперативната свръзка. Сериозен е акцентът за всеобхватна бойна подготовка и нов момент се явява развойната дейност и експлоатацията на свързочната техника. През 1961 г. съставът на УСВ е увеличен на 41 човека.

Назрява необходимостта от създаване на специален орган в Министерството на народната отбрана, който да готви непосредствено сухопътните войски и да формира командването на Балканския фронт. В края на 1963 г. за кратко време се създава такъв орган като „Главно управление по подготовката на войските” с началник генерал Христо Добрев и негов заместник генерал Христо Радонов. Управление свързочни войски на ГЩ се разделя на три отдела:

- Свързочен отдел към Генералния щаб на БНА с началник полковник Иван Калоянов;

- Свързочен отдел към Главното управление за подготовка на войските с началник полковник Марин Великов Петров;

- Свързочен отдел към Главното управление по въоръжение и техника (ГУВТ) с началник полковник Йоло Христов Йолов.

Това разделение на централния орган по свръзките се оказва неефективно и трае по-малко от една година. От 01.10.1964 г. отново се формира обединено УСВ – ГЩ,[36] с началник полковник Калоянов. Тази структура се запазва до 1970 г., като през 1972 г. на управлението е подчинено щатно звено от военни представители към основните заводи, произвеждащи свързочна техника и имущество.[37]

В периода септември 1969 г. октомври 1972 г. длъжността началник на управлението изпълняват полковник Марин Великов Петров, а от октомври 1972 г. до 29 юли 1975 г. от полковник Русен Иванов Кондарев.[38] От октомври 1975 г. до 1987 г. началник на Управление свързочни войски на ГЩ е генерал-майор Георги Маринов Калпакчиев.[39]

От месец септември 1987 г. за началник на управлението е назначен генерал-майор Киро Костадинов Киров, който оглавява същото до 10.09.1992 г. През този период в щата на управлението съществени изменения не са извършени.

От 10.09.1992 г. до 01.09.1997 г. управлението е преименувано на „Свръзки и електроника”. Пет години по-късно от 01.09.1997 г. след обединяването на органите по свръзките и тези за автоматизация на управлението на войските управлението се преименува в „Комуникационни и информационни системи” и в състава му се сформира нов отдел „Информационни системи”. По този начин се осъществява централизирано управление на комуникационните и информационните системи на армията и по-ефективно използване на финансовите средства за развитие и модернизация на комуникациите в българската армия. В този си състав управлението до 1 юни 2008 г., когато е преименувано в дирекция „Комуникационни и информационни системи” в ГЩ.

На оперативно ниво през 2000 г. се сформира самостоятелен орган за управление на КИС – „Командване на стратегическата КИС“. На него се подчиняват: 62-ра свързочна бригада, 75-та свързочна бригада, Стационарна опорна комуникационна мрежа и Център за техническа поддръжка и възстановяване на КИС.

От 2006 г. Командването е преструктурирано в Свързочна бригада в състав: Полева опорна комуникационна мрежа, Стационарна опорна комуникационна мрежа, Комуникационно-информационен център и Център за техническа поддръжка и възстановяване на КИС.

Новата организационна структура запазва потенциала и положителния опит по проектирането и внедряването на върховите цифрови комуникации в стационарната и полевата комуникационна и информационна система на армията.

През периода от 1992 г. до 2008 г. началници на управлението са били:

Ø  полковник Александър Георгиев Ковачев (1992 г. – 1996 г. и 1997 г. - 1999 г.),

Ø  генерал-майор Атанас Димитров Запрянов (1999 г. – 2002 г.),

Ø  генерал-майор Иван Борисов Илевски (2002 г. – 2004 г.)

Ø  бригаден генерал Бойко Иванов Симитчиев (2004 г. – 2008 г.),

Ø  бригаден генерал Христо Иванов Тихинов (1 юни 2008 г. – 28 юли 2014 г.) директор на дирекция „Комуникационни и информационни системи”.

Ø  бригаден генерал Емил Иванов Шошев (от 29 юли 2014 г. до сега).

 

7.2. Органи за управление на свързочните войски в Съвместното командване на силите

 

Създаването на Съвместното командване на силите (СОК) е значима стъпка по пътя на развитие на Българската армия, продиктувана от новите задачи, поставени за изпълнение пред нея, приемането на Република България за пълноправен член на НАТО през 2004 г. и създаването на отговаряща командна структура.

На 15.10.2004 г. на основание заповед на министъра на отбраната на Република България е формирано Съвместното оперативно командване (СОК), като за командващ е назначен генерал – майор Кольо БЪЧВАРОВ.

От 01.07.2011 г. на базата на Съвместното оперативно командване и Щаба по осигуряване и поддръжка е създадено Съвместното командване на силите (СКС). Това бе продиктувано от промените, настъпили в командните структури на НАТО и в изпълнение на плана за развитие на БА.

Основни задачи на СКС са командването и управлението на Българската армия, планирането и воденето на операции на територията на страната и извън нея на оперативно ниво, както и логистичното осигуряване на БА.

Към състава на въоръжените сили се включиха и 2 нови структури - Военно-географска служба и Стационарната комуникационна и информационна система.

Към момента командването е функционално интегрирана структура на оперативно ниво за командване, управление и ръководство на Българската армия със способности да планира и провежда операции по трите мисии на въоръжените сили и дава своята военна експертиза в тази област.

В състава на СОК в периода 2004 г. – 2008 г. е развърнат отдел КИС. От март 2008 г. до края на май 2010 г. отдела е развит в управление КИС. От 2010 г. до сега в структурата на СКС функционира свързочен отдел.

За този период длъжността началник на отдел (управление) са изпълнявали:

- Полковник Цветан Йорданов Иванов – от 25.10.2004 г. до 08.03.2005 г.

- Полковник Румен Здравков Русинов – от 16.05.2005 г. до 31.05.2008 г.

- Полковник Валери Константинов Цолов – 01.06.2008 г. до 25.05.2010 г. – началник на управление КИС, а от 25.05.2010 г. до 30.06.2015 г. – началник на отдел КИС.

- Полковник Пламен Христов Йорданов – от 01.07.2015 г. до 20.08.2017 г.

- Полковник Красен Велев Велев – от 20.08.2017 г. до сега.

 

7.3. Органи за управление на свързочните войски във видовете въоръжени сили.

 

7.3.1. Управление „Свързочни войски” в Командване на Сухопътните войски.

 

След създаването на постоянно действащи от мирно време Щаб на Обединените Въоръжени Сили (ЩОВС) и Технически комитет на Обединените Въоръжени Сили (ТК ОВС) на страните членки на Варшавския Договор (март 1969 г.) задачите на БНА се разширяват. Нарастват и задачите на свързочните войски по управлението на армиите и съединенията на сформиращия се на територията на страната Първи Балкански фронт. Това налага сформирането на отделно Командване на Сухопътните войски, което да осъществява мирновременната им подготовка и да планира и ръководи мобилизационното им развръщане и бойното им използване. В тази връзка с Министерска заповед № 00136 от 21 септември 1973 г. като орган за осъществяване на ръководство на МНО в Сухопътните войски е сформирано Командване на сухопътните войски (КСВ).

От 6 октомври 1973 г. е създадено Управление „Свързочни войски” като част от Командването на Сухопътните войски, което отговаря за поддържането на постоянна и висока бойна и мобилизационна готовност на свързочните части и подразделения от Сухопътните войски, ВУЗ и Армейските военни области, за изпълнение на задачите по ежедневното осигуряване обмяната на информация между органите за управление в пунктовете за постоянна дислокация и за изграждане на полевата свързочна система на Сухопътни войски. Съставът на управлението е: командване, щаб, отдел “Радиосвръзка и радиомаскировка”, отдел “Проводна и радиорелейна свръзка”, секретна част и отдел “Свързочно въоръжение и техническа експлоатация”.

По този щат общия личен състав на УСВ-КСВ е от 31 души, от които 25 офицери и 6 военни служители. Това е най-развърнатия щат на управлението през целия период на съществуването му. За първи началник на Управлението от 10 октомври е назначен полковник Георги Маринов Калпакчиев.

През следващите години от органите по свръзките в БНА се възприема схващането за изграждане на полева опорна свързочна мрежа тип “решетка” в полосата на фронта и армиите. На въоръжение постъпват нови образци засекретяващи телефонни и телеграфни апаратури. Поставя се началото на космическата (сателитната) свръзка. Всичко това налага както промени в състава на свързочните части, така и в структурата на органите по свръзките. В съответствие с тези изисквания се променя организацията на УСВ-ГЩ и УСВ-КСВ. В периода 1981-1995 г. се сформират нови отдели като “ЗАС и безопасност на свръзките’, “Опорни мрежи и свързочни възли” и “Радио и космическа свръзка”.

От 01.09.1997 г. Управление „Свързочни войски” в Главния щаб на Сухопътни войски се реформира в Управление “Комуникационни и информационни системи” в Главния щаб на Сухопътни войски (ГлЩ-СВ).

От 2000 г. до 2006 г. УКИС-ГлЩ-СВ има следния състав: Командване, “Оперативен отдел”, отдел “Комуникационни системи, експлоатация и ремонт на комуникационни средства”, отдел “Контрол на режима, опазване на тайната и защита на КИС”, отдел “Информационни системи”.

От 2006 г. управлението е редуцирано в отдел в състав от 10 офицери.

Длъжността “Началник на управление КИС” и отдел в КСВ са заемали следните офицери:

- Полковник Георги Маринов Калпакчиев – от 1973 до 1975 г.;

- Полковник Йордан Иванов Миронов – от 1975 г. до 1985 г.;

- Полковник Димитър Георгиев Димов – от 1985 г. до 1996 г.;

- Полковник Алекси Крумов Алексиев – от 1996 г. до 1998 г.;

- Полковник Иван Борисов Илевски – от 1998 г. до 2000 г.;

- Полковник Димитър Митев Ненов – от 2000 г. до 2002 г.;

- Полковник Георги Величков Симов – от 2002 г .- 2010 г.;

- Полковник Валери Драгиев Куруджиев - от 2010 г. до 2011 г.;

- Полковник Сашо Валентинов Младенов -  от 2011 г. до 2015 г.;

- Полковник Димитър Тошев Митев – от 2015 г. до сега.

 

7.3.2. Управление „КИНС и РТО“ към Щаба на ПВО и ВВС.

 

До края на Първата световна война авиацията на Българската войска се развива в състава на инженерните войски. Първото въздухоплавателно отделение в българската войска е сформирано към Железопътната дружина с Височайши указ №28 от 20 април 1906 г. в състав от 37 души. За негов командир е назначен капитан Васил Златаров. В двете балкански войни балоните и аеропланите са използвани за наблюдение, разузнаване, бомбардиране, фотографиране и хвърляне на позиви. Развърнатият въздухоплавателен парк от три аеропланни и две балонни отделения значително повишава възможностите за изпълнение на бойни задачи от въздуха. От началото на декември 1916 г. в района на Пейнарджик (южно от Варна) е развърнато и водосамолетна станция с четири водосамолета FF.33e (Фридрихсхафен).[40] За свръзка на щаба на войската с летищата са изпращани возими радиостанции и са устройвани телефонни свръзки.

През Първата световна война на Македонския фронт българските авиатори водят ожесточени боеве с френските и британските изтребители. С Ньойският договор военната авиация е унищожена.

Опитът от войните налага сформирането на собствени органи за управление и свързочни формирования.

След напускането на Съглашенския ликвидационен орган на страната в края на 1927 г. се сформира командване на Въздушните войски. Щабът се разполага в сградата на ул. Цар Асен и бул. Скобелев в София. На този адрес щабът остава до февруари 1947 г., когато се създава Генералния щаб на БНА.

Към Въздушните войски като орган по свръзките се сформира свързочна военноавиационна служба (ВАС) с ранг на отделение, с командир и началник щаб. [41]

През следващите години съставът и задачите на отделението се развиват в съответствие с развитието на войските и задачите, свързани със свързочното и радиотехническото осигуряване (РТО) на авиацията. Променя се и ранга на му – от отделение в отдел до Командване на свързочни и РТО войски към Управление на ПВО и ВВС.

През 1974 г. Командването на свързочни и РТО войски включва 16 души, от които 15 офицери и 1 военен служител и се състои от: Управление на началника на Командването, (началник, заместник началник, помощник началник по свръзките и ЕАДС), отдел “Организация на свръзката”, отдел “Организация на РТО”, отдел “Експлоатация и ремонт”.

От 1996 г. съединенията и частите на ПВО и ВВС са разделени и са сформирани два корпуса – корпус ПВО със седалище в София и корпус Тактическа авиация със седалище в Пловдив. Към щабовете на корпусите са сформирани свързочни отдели. Корпусите съществуват до 14 юни 2003 г., когато са реорганизирани в командвания. Под тази форма те съществуват до 1 юни 2006 г., когато са реорганизирани по временни щатове и от 31 декември 2006 г. са закрити.

През този 10 годишен период длъжността началник на отдел КИНС са заемали следните офицери:

В корпус ПВО: полковник Пенчо Кирев и подполковник Пламен Йорданов.

В корпус Тактическа авиация: полковник Димчо Димов и подполковник Рангел Колев.

От 15 февруари 2006 г. са извършени организационно щатни промени и в Главния щаб на ВВС. Същият е трансформиран в Щаб на ВВС, като Управление “Комуникационни информационни и навигационни системи и РТО” е трансформирано в Отдел “КИНС и РТО” - Щ-ВВС. За Началник на отдела остава до сегашния началник на управлението полковник Любомир Панчев.

През изследвания период началници на отдела, Командване и Управление свързочни войски и РТО са били:

- Полковник Сава Савов;

- Генерал-майор Любен Стоянов Георгиев;

- Полковник Войко Стоянов Тодоров;

- Полковник Костадин Стойнов Стоянов;

- Полковник Любомир Георгиев Панчев;

- Полковник Юлиян Цанков Йосифов;

- Полковник Марио Тодоров Предов.

 

7.3.3. „Отдел КИС“ към Щаба на ВМС.

 

При създаването на ГЩ на БНА през февруари 1947 г. към Морските войски се развръща свързочно отделение, с командир и началник щаб като самостоятелен свързочен орган.

В началото на 1948 г., в хода на организационното и щатно изграждане на Щаба на Военноморския флот (ЩВМФ), свързочното отделение е развърнато в Свързочен отдел, включващ в структурата си контролна радиостанция и свързочен възел към канцеларията на специалната рота.

След приемане на въоръжение на брегови радиолокационни станции отделът се наименува “Свръзки и РТС”, с две отделения – “свръзки” и “РТС”.

През следващите години мирновременния състав на отдела се определя от развитието на родовете и видовете свръзки на Флота. От 1 октомври 1986 г. свързочният отдел се състои от 7 души:[42]

През 1988 г., година след сформирането на Командването на ВМС е извършена реорганизация в свързочния отдел. Длъжността “старши помощник по радиовълните, той и по визуалните свръзки” се преименува на “инженер на отдела, той и по радиовълните и радио контрол”. Отпада длъжността “старши помощник по радиорелейната свръзка, той и инженер по експлоатацията”, а старшия помощник по проводната свръзка поема отговорностите и за радиорелейната. По този начин състава на отдела е намален с един офицер и е сведен до шест офицера.

В този състав отдела продължава да функционира до края на изследвания период.

През изследвания период началници на отдела са били офицерите:

- Капитан 1 ранг Спас Атанасов Точков.

- Капитан 1 ранг Таньо Гинев Георгиев.

- Капитан 1 ранг Георги Иванов (Малчика).

- Капитан 1 ранг Васил Иванов Момчев.

- Капитан 1 ранг Иван Атанасов Греков.

- Капитан 1 ранг Васил Ефтимов Мочков.

- Капитан 1 ранг Фьодор Иванов Пенев.

- Капитан 1 ранг Йордан Йорданов.

- Капитан 1 ранг Петко Андреев Петков.

 

8. Превъоръжаването с комуникационна и навигационна техника

 

Със началото на процеса на възстановяването на свързочните войски и сформирането на Общовойсковия свързочен полк назрява необходимостта от замяна на морално остарялата свързочна техника от началото на века. Произвежданите от Военната-инженерната свързочна фабрика телефонни апарати и номератори и радиостанции са недостатъчни за да задоволят нарасналите потребности. Налага се закупуване на съвременни свързочни средства за превъоръжаване на свързочните войски.

През 1940–1941 г. продължава снабдяването със съвременни радиосредства. От Германия са купени возими автомобилни и носими радиостанции “Лоренц”, ГРН-100, ГРН-80, ГРН-5 и ултракъсовълнови носими радиостанции за тактическите звена РРУК. Насищането на войската с радиосредства създава реална възможност радиосвръзката да се доведе до полк, а в отделни дивизии и до дружина.

На въоръжение в свързочните войски след края на войната се намират радиостанции от преди войната предимно германско производство: ГРС-1500 Вт; ГРН-1000, 800, 200, 120, 100, 80, 70, 30, 5 Вт; Лоренц-150 Вт; ГРС-15 Вт; ГРК-0,65 и 0,36 Вт; ГРРУК- 20 и 10 Вт; ФУГЕ – 10 и 3 Вт; БРК-8 и 0,2 Вт; радиоприемници “Лоренц” и “Берта”.

Проводното и кабелното имущество е на нивото от преди войната, закупено в периода 1942-1944 г. Телефонната, телеграфната и ВЧ техниката са също от този период и са с широка гама от образци немско и българско производство.

Освен тези свързочни средства на въоръжение се намира и съветска техника, която по обобщени данни към края на войната (1 юни 1945 г.) тя е следната: радиостанции – 369 бр.; радиоприемници – 30 бр.; агрегати за зареждане на батерии – 20 бр.; телеграфни апарати – 33 бр.; телефонни апарати – 1562 бр.; кабел и др. на обща стойност 1 283 410 лв. (по текущи цени и курс на лева от 1944-1945 г.).[43]

По искане на българското правителство през 1946 г. в свързочните войски постъпват следната техника, безвъзмездно предоставена от Съветската армия: телеграфни апарати – 79 бр.; телеграфни комутатори – 27 бр.; полеви номератори – 62 бр.; филтри от различен тип – 160 бр.; радиостанции от типовете: РБ и А7А – 1200 бр., РСБ и РАФ – 178 бр., 9-РС – 160 бр., 12-РТ – 145 бр.; телефонни апарати от различен тип – 120 бр.; радиолампи – 45 000 бр.; линейно имущество – 20 000 км; акумулатори – 10 000 бр.; източници за електрозахранване; резервни части с различно предназначение – 450 комплекта.[44]

През този период свързочни войски имат ограничени оперативно-технически възможности. Въоръжени са основно със стара българска и немска свързочна техника и с получените от Съветската армия военновременни станции. Във войските има и известно количество станции и апаратура, произведена в края на войната, като радиостанциите РБМ, РБМ-1, 13-Р, телеграфни машини СТ-35, номератори с капацитет 10 и 30 линии, телефонни апарати РТАИ, УНАФИ, съветски кабели ПК-4 и др.

Потвърждение за ограничените възможности на армейските свързочни части и подразделения е сведението за заделените за текущо доволствие (ТД) основни свързочни средства в Първа армия в 1953 г.[45]

- радиостанции РАФ - 1 бр., РСБ - 8 бр., ГРН-80 - 9 бр., РБМ-5 - 17 бр., ГРН-5 - 14 бр., БРК-8 - 2бр., РБ, РБМ, РБМ-1 - общо143 бр.; радиоприемници “Берта”, УС-4, РСИ-4Т, КВИ, “Лоренц”, и др. - общо 34 бр.;

- телеграфни апарати СТ-35 - 10 бр., ХЕЛ - 8 бр., морзови апарати - 14 бр.;

- телефонни номератори: за 100 линии - 1бр., за 10 линии (ПК-10, РПК-10,     К-10, БНИП-10, ГНИП-10 ) - общо 140 бр.;

- телефонни апарати различни типове - 1500 бр.;

- високочестотни уредби TFB-1 - 8 бр.;

- материали и имущество за 53 км. полупостоянни линии и за 43 км. постоянни телефонно-телеграфни линии.

През тези години в Управление свързочни войски се формира разбирането, че усъвършенстването в техническото насищане на свързочни войски не следва да става само с внос, а и с използването на развиващата се родна промишленост. В края на 1947 г. Военната-инженерната свързочна фабрика престава да съществува. Това дава основание с писмо, подписано от Министъра на отбраната генерал Панчевски от 7 януари 1954 г. се предложи към завод “Климент Ворошилов” да се създаде специален цех за усвояване и производство на специални детайли, необходими за поддържането на съществуващата свързочна апаратура.[46]

През месец юни същата година се водят разговори за усвояването в производство на радиостанции РБМ-1, вместо предлаганото производство на радиостанции А7А и А7Б. УСВ предлага на завод 12 да се възложи преработката на акумулаторите за старите немски радиостанции.[47] Тези предложения по-късно са реализирани.

В периода от 1950 до 1955 г. няма забележим внос на основна свързочна техника. Изчаква се появяването на ново поколение такава. Все пак през 1953 г. за нуждите на новосъздадената служба ВНОС (ПВО на страната), за радиосвръзката на бронетанковите войски и за войсковото разузнаване се заявяват определени количества радиостанции РАФ, РСБ, РБМ-5, късовълнови радиоприемници, радиопеленгатори, уредби за подслушване на телефонните линии и комплекти за ремонт на съветските късовълнови радиостанции.[48]

Новите задачи на свързочните войски след присъединяване на страната към Варшавския договор налагат процеса на превъоръжаване да се ускори.

След 1960 г. започва превъоръжаването на свързочни войски с нови типове свързочни средства, разработени и произведени в Съветския съюз. Родната промишленост вече е усвоила и осигурява за армията радиоприемници Р-311, радиопредаватели У-104, магистрален кабел П-270 и щабни кабели за вътрешните свръзки. Съществен дял за развитието на българската електроника за нуждите на армията има създадения през 1966 г. завод "Сигнал" и формирания през 1971 г. на Научноизследователски институт по специална оптика и радиоелектроника.

В периода 1963-1965 г. са внесени и първите подвижни пунктове за управление на БТР-50-ПУ. На въоръжение постъпват: Р-118 и Р-104, радиорелейни станции Р-404, уплътнителна апаратура П-310 и високочестотен кабел П-270.

След учредяването на Щаба и Техническия комитет на Обединените въоръжени сили (ОВС) на страните участнички във Варшавския договор (ЩОВС и ТК ОВС СВД) през 1969 г., се създават по-доби условия за превъоръжаване на съюзните армии с нови типове свързочни апаратури и коопериране на производството.

През 1965 г. се снемат от въоръжение старите немски радиостанции от типа "Лоренц", ГРН-80, 30, 15, 5 W, FUG, ГРУК-10, българската радиостанция БРК-8 и някои съветски радиостанции като РБМ и модификациите и, 9-РС, А7А, А7Б, 13-Р, радиоприемници КВМ, КВИ, ПУРГА, УСП, телеграфните апарати „Хел”, „Бодо”, морзовите апарати, полупостоянните линии, старите телефонни номератори и апарати и др. Снетата от въоръжение апаратура се предоставя на свързочните поделения за учебно-материална база, предоставя се на ДОСО и Министерството на народната просвета за обучение на радиолюбителите и донаборниците.[49]

На въоръжение през 1970 г. е приета и разработената в телефонния завод в Банско апаратура „Вихрен” за оповестяване на личния състав по домашните телефони.[50] Завод „Ненко Илиев” - Севлиево и завод „Ген. Владимир Заимов”- Божурище разработват комплекти кабели от типа ПРК за вътрешната телефонна свръзка на полевите свързочни възли (ПРК-5х2М, ПРК-10х2М, ПРК-20х2М).

В серийно производство през 1967 г. са пуснати изделията на завода за специално производство - завод „Сигнал“ телефонния апарат ТАП-67, номератора ТН-10-68 и транзисторния приемник трети клас Р-22.[51] От 1978 г. започва серийното производство на нов полеви телефон „ТАП-77“, а от 1980 г. Завода за телефонна техника я гр. Банско започва серийно производство на нов полеви телефонен номератор“НТП-15“.[52]

В началото на 80-те години на въоръжение е приет новия високочестотен кабел П-296, Апаратните от комплекса „ТОПАЗ” (П-257), тропосферната станция Р-412 и командно-щабните машини Р-145 БМ „Чайка” и Р-142 „Деймос”.

Внедряването през 1985 г. на станции за космическа свръзка Р-440 „Кристал” в 62-ра свързочна бригада, 65-ти свързочен полк, 25-ти свързочен полк на ВМС и свързочните полкове на армиите, доведе до създаването на нова комуникационна мрежа. Наред с попълването на войските с радиостанциите Р-140 и Р-137, навлиза и новата автоматизирана адаптивна радиостанция Р-161 „Екватор”.

Потребностите от радиосвръзка на тила на БНА в значителна степен са задоволени с българската КЩМ Р-71 „Мимоза”. Неудобните КЩМ на БТР-50ПУ са заменени с разработените у нас КЩМ "Делфин" на базата на удължения вариант на МТЛБ. Напълно управляеми стават звената взвод, рота и батальон след масовото внедряване на българските носими УКВ радиостанции „Нарцис“ (Р-31), „Кокиче“ (Р.32), „Лале” (Р-25), „Бреза” (Р-23), „Иглика” (Р-33), Р-31М, Р-33М, късовълновата радиостанция „Здравец” (Р-55) и др. Във всеки надводен кораб от силите на ВМФ е внедрена съветската УКВ радиостанция „Сирена”, работеща в режим на засекретяване на информацията. Масово се внедряват новите радиорелейни станции Р-409 и Р-414.

Започналото внедряване през 1968 г. на апаратура за автоматично засекретяване на свръзките (ЗАС) тип „Елбрус” за нуждите на стационарните възли и в полевите свързочни възли на ГЩ, фронта и армиите, след 1980 г. се разширява и в полевата система достига до съединение, а някъде и до полк. През 1985 г започва внедряване на апаратура ЗАС от типа „Интериор” с гарантирана устойчивост. С това фактически се започва цялостното внедряване на най-новото поколение съветска апаратура от комплекса „Топаз”.[53] Внедряват се и родните засекретяващи устройства Карат, Кама, „Ела”, „Кратер” и „Делта М”. Сериозно постижение е и разработената цифрова радиорелейна станция Р-432 „Хемус”. Започва внедряването на Автоматизираната система за оповестяване (АСО) на базата на апаратура от Техническия комплект за оповестяване (ТКО).

Приетите през 80-те години задължителни Единни тактико-технически изисквания (ЕТТИ) за военната техника, произвеждана в съюзните страни, даде възможност за подобряване на техническата съвместимост на изгражданите стационарни и полеви комуникационни системи. Особено внимание се обръща на модернизацията и усъвършенстването на полевата свързочна система. Към нея се поставиха по-строги изисквания за устойчивост, мобилност, безопасност и пропускателна способност. Приема се принципът на комплексната възлова организация на свързочните части. Подвижните свързочни възли в оперативните и тактическите звена се окомплектоваха с типови апаратни за каналообразуване, кросиране, с отделни радиоприемни машини, апаратни за технически контрол и др.

Развиха се като самостоятелни подсистеми свързочните системи на командването на фронта, на армиите, ПВО и ВВС, артилерията, тила, ПВО на войските и РУ. Свързочната система се изграждаше по дублиращи се канали от проводни, радиорелейни и радиосредства. Основната част от информационния обмен преминава по засекретени телефонни и буквопечатащи канали. В тактическите звена свръзката в боя се осигуряваше от мобилни бронирани пунктове за управление.

Значително влияние на устойчивостта на свързочната система оказва кабелизацията на страната и изграждането на защитени свързочни възли в системата на Министерството на съобщенията.

След 1980 г. ясно се изрази тенденцията за интегриране на комуникационните и информационните системи. Внедряването на АСУ за управлението на войските постави като важна задача цифровизацията на свързочната система.

И в новите условия след 1998 година родната промишленост във възможната степен участвува в усъвършенстване на КИС. С нейно участие се изграждат системите „Странджа-2” , „ПИКИС” и . мобилна клетъчна радиосистема по стандарта „Тетра”.

На 28.12.1995 г. е поставено началото на изграждане на АИС на като офис система в Министерството на отбраната. Към края на м. юни 1996 г. е доставена  компютърна техника и програмно осигуряване. Практическата  реализация  на проекта започва в края на 1997 г. Разработено и внедрено е  програмното осигуряване  в следните  направления: оперативна и оперативно-тактическа информация, подготовка на щабовете и войските, окомплектоване и отчет на личния състав, материално-техническо осигуряване, планиране отчет и контрол на финансовите  средства, информационни рубрики и офис системи. Основната цел на АИС е своевременното и непрекъснато информационно осигуряване на ръководния състав на БА с актуални данни и информация, необходими за управлението на мирновременните дейности на БА, прехода от мирно на военно положение и в хода на операциите.

АИС на БА е предназначена чрез използването на съвременна информационна и комуникационна инфраструктура, TCP/IP технология и надеждна архитектура за  сигурност да събира/създава, съхранява, обменя, защитава и поддържа в актуално състояние единен информационен ресурс (информационна база) за нуждите на ръководния състав на БА.

Информационната база на АИС се изгражда с използване на WEB технология “клиент-сървър". Към момента топологията на АИС включва 90 възела и над 5 000 ползвателя.

В периода 2004 – 2007 г. се реализира Проекта „Странджа-2” с комуникационни средства на фирмите „Харис”, „Алкател” и „Сиско” като координатор и изпълнител на проекта е „Електрон прогрес” ЕАД. С това се изгради гръбнакът на стационарната цифрова комуникационна система на армията.

През 2003 г. е инсталиран и пуснат в експлоатация центъра за наблюдение и управление на системата „Автоматизираната мрежа за свръзка с подвижни обекти“ (АМСПО) по стандарт TETRA и 4 (четири) броя базови станции на територията на София. В периода 2004-2005 г. последователно са инсталирани още 10 (десет) броя базови станции. Разширено е покритието в гарнизон София и е изградено покритие в гарнизони Пловдив, Бургас, Варна и летище Безмер. Броя на абонатите в мрежата нараства до 1 500. През 2006 г. е първото разширение на системата с пуснати в експлоатация 17 (седемнадесет) броя базови станции от ново поколение. Броя на абонатите в мрежата нараства до 3 500.

През 2007 г. са закупени допълнително още две базови станции за нуждите на контингентите от БА, участващи в мироопазващата мисия в Афганистан.

Две от закупените базови станции са монтирани в Комплексни свързочни апаратни за достъп вариант 1 и 2 (КСА-Д-В1/2) от състава на мобилната КИС – в.ф. 28860-Горна Малина. Така се постигна възможност за осигуряване покритие на мрежата в районите на полевите пунктове за управление на Съвместното командване на силите, както и възможност за допълнително разширяване на покритието на мрежата в трудно достъпни райони и райони извън обхвата на мрежата в които военни формирования от БА изпълняват временни задачи.

В периода 2011-2017 г. беше постигнато подмяна на остарелия център за наблюдение и управление на система, актуализация на софтуерната версия на цялата система, поемане на управлението над цялата инфраструктура на системата от новия център за наблюдение и управление, актуализация на подсистемата за проследяване на подвижни обекти, разширение и уплътнение на покритието на АМСПО чрез доставка, монтаж и пускане в експлоатация на нови базови станции, разширяване на предоставените услуги.

Едновременно с това продължи работата по цифровизацията и на полевия елемент на системата. Реален израз на това са разработените от „Електрон консорциум” и внедрени през 2007 г. комплексни свързочни апаратни ДВ-1, ДВ-2 и ТА с изцяло цифрово комуникационно оборудване. Този тип апаратни са предназначени за развръщане на полеви комуникационни и информационни възли и привързването им към стационарните възли от системата „Странджа-2”. С това се създават нови условия за издигане на ново технологично ниво на комуникациите на БА, което ги прави съвместими с тези на съюзниците ни от НАТО.

От 2001 г. започна модернизацията на стационарната комуникационна-информационна система на БА, която е основа на Интегрираната КИС за управление на страната и Въоръжените сили и осигуряване на системата за С2 на МО и БА. Същата осигурява управлението на структурите от МО и БА при всякакви условия както на територията на страната, така и извън нея, технологичната съвместимост с КИС на държавните органи и институции на Р България, и с КИС на НАТО и ЕС. Проектът протича през два основни етапа: първи – 2001 – 2007 г. - изграждане на фрагмент от Стационарната комуникационна система на БА по проект „Странджа – 2” – етапа е финализиран през 2007 г. и е въведен в редовна експлоатация; втори от 2008 г. и продължава и сега, в който се предвижда разширение и развитие на Стационарната комуникационна система на БА по проект „Странджа – 2”.

В периода 2000 – 2001 г. се постави началото на въвеждането в експлоатация на ISDN телефонни централи. През 2016 г. начало на преминаване към MPLS функционалност. До 2018 г. постепенно са инсталирани във военни формирования от стратегическо, оперативно и тактическо ниво.

През 2004 г., с началото на пълноправното ни членство в НАТО стартира изграждането Национален сегмент от мрежата на НАТО (NS WAN), който преминава през три етапа. Първият етап включва МО и МВнР, втория етап - щабовете на видовете въоръжени сили. Финансирането е извършено по програмата на НАТО за инвестиции в сигурността (NSIP), а изграждането - от Агенцията на НАТО за консултации, командване и управление (NC3A). Сегмента се изгражда с цел създаването на способности за участие в колективната отбрана и постигането на оперативна съвместимост със съюзниците от НАТО е основна на оперативното и технологично съвместяване, интеграцията и защитата на комуникационно-информационните системи на НАТО на територията на страната.

На основание График за изпълнение на целите за способности по-нататъшното разширяване на националния сегмент на NS WAN през третия етап е предвидено да се извърши с национални средства в 6 фази през периода 2016-2021 година, включващи изграждането на 22 стационарни и 5 полеви пункта за военни формирования на тактическо ниво. През първата фаза – 2016 г. са изградени 2 стационарни пункта и 1 полеви комплект. През 2017 г. е сключено техническо споразумение с Агенцията на НАТО за комуникации и информация (NCIA) за изграждането на още 3 стационарни пункта. През 2018 г. е прието ПМС за осигуряване на финансирането на следващите фази.

Комуникационно-информационната и навигационната система (КИНС) е част от системата за командване и управление на ВВС и осигурява обмена на информация за планиране, непосредствено управление, координиране и контролиране действията на войските, излитането, кацането на летателните апарати и навигацията им над територията на страната. Тя е изградена от три подсистеми: комуникационна, информационна и навигационна.

От началото на 2001 г. се разгръща и реализира обширна програма за модернизация на техниката и системите за Комуникационно-информационна и навигационна поддръжка (КИНП), която следва да доведе до осигуряване на оперативна съвместимост на войските за КИНП на ВВС по стандартите на НАТО и препоръките и изискванията на Международната организация за гражданска авиация ICAO.

В периода 2002-2005 г. бяха изцяло модернизирани КИНС на летища Граф Игнатиево, Крумово и Безмер. От 29.03.2004 г. част от националната система за ПВО е включена в Интегрираната система за ПВО на НАТО.

В периода 2008-2009 г. беше извършена модернизация на комуникационната инфраструктура за нуждата на зенитно-ракетните и радиотехническите военни формирования. В резултат на този проект бяха изградени цифрови радиорелейни линии, уплътнени с модерни гъвкави мултиплекси и бяха развърнати модерни цифрови системи за обективен контрол.

В периода 2009-2011 г. беше изградена модерна радиосистема за управление на полетите на военната авиация над цялата територия на страната, която отговаря на изискванията на НАТО. С тази система бяха доизградени необходимите цифрови радиорелейни линии и гъвкави мултиплекси за нуждите на ВВС.

В момента и в близките години продължава реализирането на проекти, които ще позволят на Войските за КИНП от ВВС все по-пълно да отговорят на динамично развиващите се изискания по целите за способности, да осигурят необходимата мобилност, гъвкавост, киберзащита и мрежово-центрични способности на КИНС на ВВС. Ще продължи работата по придобиване на пълните способности за ефективен обмен на информация в единната система за ПВО на НАТО, като се работи по изпълнение на Пакети от способности, които се финансират основно от НАТО с участие и от българска страна.

На 01.11.2005г. в пристанище Варна акостира първата от серията белгийски фрегати проект Е 71 – фрегата „Дръзки”. КИС на кораба e изградена изцяло по стандартите на НАТО. През 2008г. ВМС придобиват фрегата „Верни” и минен ловец „Цибър. Комуникационните специалисти в изключително кратки срокове усвояват пълните възможности на КИС на корабите и преминават успешно планираните сертификации.

През 2003 г. във ВМС са закупени първите модерни УКВ радиостанции Harris RF 5800U-MP. В периода април – юни 2006 г. във ВМС е доставен пакет от комуникационно оборудване включващ: КВ радиостанции Harris RF 5800Н-MP, УКВ радиостанции Harris RF 5800U-MP, терминали, модеми и софтуер за обмен на данни, осигуряващи покриване на основните стандарти на НАТО за КВ и УКВ радио средства. Оборудвани са 6 кораба от ВМС и 3 командни центъра. Планирана, организирана и изградена е мрежа за предаване на данни, осигуряваща адаптивна връзка В изключително кратки срокове комуникационното оборудване е усвоено и новата радиомрежа за предаване на данни е използвана за пръв път по време на националното военноморско учение с международно участие „Бриз 2006”.

Извършена е частична подмяна на остарели радио средства във ВМС  през 2016 и 2017 г., когато са придобити общо 19 бр. КВ радиостанции ICOM IC 718 и 48 бр. носими УКВ радиостанции.

На 04.08.2008 г. стартира изграждането на „Брегова система за контрол на корабоплаването и охрана на морската граница – Екран”. Системата е въведена в редовна експлоатация през 2011 г. Изискванията и техническите спецификации към КИС, разработени с активното участие на отдел КИС – ЩВМС, значително увеличиха възможностите за КИП на ВМС, чрез изграждане на единно автоматизирано КВ и УКВ радио поле (КВ радиостанции RF 5800H – 5 бр. и УКВ радиостанции RF 5800 U – 8 бр.) и разширяване на системи „Странджа” и „TETRA”.

През 2008 г. стартира реализацията на Пакет от способности CP 9B3012/5А0006 „Способности от брегово базирани военноморски комуникационни системи за командване и управление на надводни кораби”. Процесът на реализация на проекта включва цялостно модернизиране на действащия предавателен и приемен радиовъзел на ВМС и изграждане на център за управление и обмен на класифицирана информация на НАТО, с корабите на НАТО в Черно море.

На 03.07.2018 г., е приет акт 16 на строителните дейности на предавателния и приемния радиовъзел на ВМС и тези на Центъра за управление. Агенцията на НАТО NCIA ще инсталира до края на 2019 г. комуникационното и информационното оборудване. С реализацията на проекта, КИС на ВМС ще разшири значително своите способности както на национални ниво, така и в осигуряването на информационната съвместимост между корабите и бреговите пунктове на НАТО по време на мисии, операции и учения.

През 2006 г., за първи път по време на прехода на фрегата „Дръзки” от Кралство Белгия към Р България, далечен поход на кораб от ВМС се осигурява не само, чрез КВ радиовръзка, а и чрез щатен „INMARSAT” терминал. В изключително кратки срокове са предприети необходимите стъпки за присвояване на международна позивна и MMSI номер, необходими за активиране на „INMARSAT” терминала и системата за търсене и спасяване (GMDSS) на борда на фрегатата.

На 27.04.2006 г. са присвоени международни позивни и MMSI номера на всички кораби от ВМС. С това се дава възможност за адекватно участие на корабите от състава на ВМС в мисии, учения и операции на НАТО, както и са създадени предпоставки за разширяване на обхвата на корабите, които потенциално могат да ползват услугите осигурявани от сателитните комуникации.

През 2007 г. на борда на спасителен кораб „Протео” е инсталиран „INMARSAT Mini-C”, a през 2008 г. с придобиването на фрегатите „Горди”, „Верни” и минен ловец „Цибър”, в експлоатация са въведени и сателитните терминали „INMARSAT-В”.

В края на 2016 г., поради прекратяване на доставката на телекомуникационни услуги за сателитни терминали тип „INMARSAT-В” от сателитния оператор, се наложи инсталиране на терминали от типа „Fleet Broadband 500”.

През 2007 г. завършиха изпитанията и се приеха на въоръжение основните точки на системата „Странджа във ВМС. През 2015 г., като част от проекта за разширение на система „Странджа-2”, стартира изграждането на оптична свързаност за военни формирования от състава на ВМС, а в началото на 2017 г. стартира монтажа и оживяването на оборудването за подсистема IP/MPLS.

Развитието на системата създаде възможност за поетапно изграждане на територията на ВМС на наземната радиосистема по стандарт „TETRA”. Приоритетно във ВМС са последователно монтирани базови станции осигуряващи разширяване на достъпа до услугите предоставяни от системата.

В периода 2005 – 2008 г. се разположиха базови станции на бреговите постовете за радиотехническо наблюдение - Емона, Галата, Калиакра и Шабла.

Към 2008 г. 34 кораба от ВМС са оборудвани с мобилни радиостанции „TETRA” с вграден GPS, като е активирана възможността за проследяване на движението на платформите, въоръжени с радиостанции „TETRA”, чрез системата GPS.

В периода 2016 г – 2018 г., последователно са изградени базови станция на връх Папия, южно от нос Галата и над гр. Варна, което значително увеличи възможностите за радиокомуникация между корабите от ВМС в териториалното море на Р. България.

Продължава процеса на цифровизация на комуникации на ВМС. Първата цифрова централа във ВМС, производство на фирма „Ериксон” – тип MD 110, е монтирана през 2001 г. в КИВ ЩВМС. Чрез резервиране на характеристично число „5” за достъп от външни телекомуникационни оператори е решен въпросът за излаз на абонатите на централата към национални и чуждестранни оператори. Чрез цифров поток от 2 Mbps, централата е привързана към националната съобщителна система. С въвеждането в експлоатация на система „Екран” през 2011 г., във ВМС постъпва и първата IP централа, производство на фирма „Алкател”.

*

*     *

Това е накратко пътят на организационното развитие на телеграфните и свързочните части в Българската армия и на органите за тяхното управление през мирните и военните от 140-годишната им история. Развитие отразило променените в схващания за управлението на войските и воденето на операциите от различен тип. То следва да бъде извор на национална чест и гордост. Добре би било този опит творчески се приложи на сегашния етап от развитие на свързочните войски, в процеса на трансформация на Българската армия. Сега, в началото на XXI век, когато широко навлизат на въоръжение нови автоматизирани и автоматични бойни системи, ролята на комуникациите се задълбочава и мястото на свързочните войски става все по-значимо.

Свързочните войски винаги ги е имало, ще ги има и в бъдеще, защото „БЕЗ СВРЪЗКА НЯМА УПРАВЛЕНИЕ – БЕЗ УПРАВЛЕНИЕ НЯМА ПОБЕДА“.

 



* Всички дати в текста са в съответствие с оригиналните документи – до 30 март 1916 г. са по стар стил, а след тази дата – по нов.

[1] Х р у с а н о в, И. Систематически сборник на законите, указите, заповедите и циркулярите по Военното ведомство от 1877/1878 до 1-ви януари 1901 г. С., ВМ, 1901.

[2] Българска земска войска 1878–1879 г., с. 484.

[3] Дирекция „Държавен военноисторически архив”, ф. 42-л, оп. 1, а.е. 3, л. 10-11; М л е ч е н к о в, М., Създаване и първи стъпки на свързочните войски в Българската армия, Военноисторически сборник, № 1, 2008, с. 19-25.

[4] Военна техника и технически служби в българската армия и в БНА. С., ВИ, 1986, с. 115.

[5] Държавен вестник № 60 от 15 юни 1885 г.

[6] История на инженерните войски в България, с. 36; К о ц е в, Вл., Материали по историята на нашите инженерни войски, Военноинженерна библиотека, година IV № 3-4, с. 38.

[7] Х р у с а н о в, И. Систематичен сборник, с. 380.

[8] Българска военна история - подбрани извори и документи. Т. II, с. 242, 257.

[9] Х р у с а н о в, И., Пос. съч. с 44-45; заповед 113 от 5 април 1900 г. по Военното ведомство;          М л е ч е н к о в, М., Свързочните войски на България 1878-1944, ВИ, С, 2004, с. 35-36.

[10] ДДВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 414, л. 52, Височайши Указ № 39/01.08.1914 г.

[11] М л е ч е н к о в, М., Свързочните войски на България 1878-1944, ВИ, С., 2004, с. 99-100; П а н а й о т о в, А., Флотът, радио Варна и първата война в ефира, Военноисторически сборник, С., № 3, 2004, с. 14-20.

[12] И л и е в, И. Въоръжението и бойната техника на българската армия по време на Балканската война 1912–1913 г. – Известия на Националния военноисторически музей. Т. VI, С., ВИ, 1984, с. 127.

[13] Н о й к о в, Манолов. Книжка на офицера в полето. С., 1912, с. 29–30.

[14] Заповеди по военното ведомство 1920 – Военноинженерна библиотека, П-814 III, МЗ № 39/15.12.1920.

[15] Държавен вестник, бр. 236, 22 ян. 1923 г.

[16] М л е ч е н к о в, М., Пос. съч., с. 199-200, 212-213.

[17] М л е ч е н к о в, М. Държавното телеграфо-пощенско училище 1922-1947 г., Издателски център Колеж по телекомуникации и пощи, С., 2008.

[18] ДДВА, ф. 1681, оп. 1, а.е. 5, л. 15; П а к  т а м, ф. 26, оп. 3, а.е. 245, л. 54-74.

[19] М л е ч е н к о в, М., военната Инженерно-свързочна фабрика 1907-1947, К., НЧ Зора, 2010.

[20] ДДВА, ф. 1, оп. 1-а, а.е. 303, л. 297–298; Т а ш е в, Т. Пос. съч. с. 49, 57–60.

[21] М л е ч е н к о в, М., Свързочните войски на България 1878-1944, ВИ, С., 2004, с. 228-229.

[22] ДДВА, ф. 27, оп. 1, а.е. 44, л. 4. П а к  т а м, ф. 25, оп. 5, а.е. 9, л. 8.

[23] М л е ч е н к о в, М. Свързочните войски на България във войната срещу Германия 1944-1945, ВИ, С., 2006.

[24] ДДВА, ф. 25, оп. 5, а.е. 9, л., л. 132.

[25] ДДВА, ф. 49, оп. 2, а.е. 305, л. 250.

[26] Първият радиозасечен взвод е сформиран с щата от 1 март 1936 г. към радиодружината на Свързочния полк. През 1939 г. към армейските свързочни дружини (на четирите армейски инженерни полкове) са сформирани по два радиоразузнавателни взвода (къси и дълги засечници) – М л е ч е н к о в, М., Свързочните войски на България 1878-1944, ВИ, С., с. 225, 318, 349, 353; М л е ч е н к о в, М., Свързочните войски на България във войната срещу Германия 1944-1945, ВИ, С., 2006, с. 147-148.

[27] Поверителни Министерски заповеди 1945, МЗ № 258/15 юни 1945 г., МЗ № 265/18 юни 1945 г., Военноисторическа библиотека, П-929-І; ДДВА, ф. 1, оп. 1, а.е.545, л 444; ДДВА, ф.1, а.е. 545, л. 444;           М л е ч е н к о в, М., Свързочните войски на България във войната срещу Германия 1944-1945, ВИ, С., 2006, с. 386.

[28] ДДВА, ф. 1, оп. 1, а.е. 568, л. 959 Заповед № 415/12 декември 1946 г. на Министъра на войната.

[29] ДДВА, ф. 1, оп. 1, а.е. 578, л. 7, Заповед № 3/3 февруари 1947 г. на Министъра на войната.

[30] ДДВА, ф. 1491, оп.1, а.е.119, л. 427.

[31] М л е ч е н к о в, М., Му х т а р о в, Й., Свързочните войски на България 1945 – 2004, С., ВИ, 2009 с. 39-110.

[32] ДДВА, ф. 1, оп. 1, а.е. 578, л. 7, Заповед № 3/3 февруари 1947 г. на Министъра на войната.

[33] П а к  т а м, л. 103.

[34] ДДВА, ф. 27, оп. 2, а.е. 3, л. 194-196; оп. 5, а.е. 1, л. 9.

[35] ДДВА, ф. 27, оп. 5, а.е. 5, л.190.

[36] ДДВА, ф. 27, оп. 6. а.е. 9, л. 71, 238, 277.

[37]П а к  т а м, ф. 27, оп.7а, а.е. 5, л. 74.

[38] П а к  т а м, л. 238.

[39] ДДВА,.ф. 27, оп. 7а, а.е. 6, л. 107.

[40] Недялков, Д., История на българската военна авиация, С., ВИ., 2012.

[41] ДДВА, ф. 1, оп. 1, а.е. 589, л. 15, 30.

[42] ОА на БА, ф. 7, оп.17, а.е. 69, с. 7-8.

[43] К о с а ш к и, Й. Военната икономика на България 1939-1945, С., ВИ, 1980, с. 207.

[44] К а л о я н о в, И., Х а н ъ м о в, Г. История на свързочните войски в българската армия, С., 1969, с. 286.

[45] П а к  т а м, а.е. 92, л.97.

[46] П а к  т а м, л.46.

[47] П а к  т а м, л. 65.

[48] П а к  т а м, а.е. 82, л. 238.

[49]ДДЦВА, ф. 1, оп. 10, а.е. 16, л. 157.

[50] П а к  т а м, оп. 10, а.е. 14, л. 114.

[51] П а к  т а м, а.е. 71, л. 20, 32.

[52] Д ж а м и й к о в, С., Записки на конструктора, С., Изд. „Авангард Прима“, 2015.

[53] П а к  т а м, с. 36.