Материалите публикувани в сайта не съдържат класифицирана информация по смисъла на ЗЗКИ.


ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА НА ПОДЕЛЕНИЕ 28640 (98 АСВП) (ПЪРВИ АРМЕЙСКИ СВЪРЗОЧЕН ПОЛК)

Полкът се сформира на базата на армейската и дивизионната свързочна дружина на 1-ти инженерен полк в гр. София. Първи армейски свързочен полк е сфирмиран е сформиран в гр. София съгласно Министерска заповед № 4600 от 30.11.1943 г.[1] За командир е на полка назначен полковник Марин Николов Мазаджиев. За командири на дружини са назначени майорите Цветан Захариев Иванов на армейската и Кирил Атанасов Арабаджиев на дивизионната свързочна дружина. Организацията на полка е следната:

1. Командир.

2. Щаб.

3. Армейска свързочна дружина.

- щаб

- жична рота

- безжична рота

- армейска свързочна работилница

4. Дивизионна свързочна дружина.

- щаб

- жична рота

- безжична рота

- дивизионна свързочна работилница

5. Домакинство;

6. Лечебница.

На основание Служебно писмо № II-1 от 03.01.1944 г. на началника на Щаба на войската към плка е създадена Кандидат подофицерска школа за войноци от набор 1923 г. в състав от 145 души.

Със служебно лично-поверително писмо № 2898 от 27.04.1944 г. на началника на 1-ва дивизионна област полкът се развръща по военновременния си щат. Сформирани са 1-ва армейска свързочна дружина; 1-ва, 7-а и 11-а дивизионни свързочни дружини; 25-а и 27-а дивизионна свързочна рота, свързочна рота за 1-ва пехотна гранична бригада; общовойскова радиорота и допълваща свързочна рота. 1-ва армейска свързочна дружина се развръща в с. Герман, а за първи ден на мобилизацията е обявен 07.05.1944 г. След мобилизацията се провеждат редовни учебни занятия. От 21.08 до 15.09 1944 г. се провежда курс за далекописци за работа с далекописната машина „Хел” чрез 100 ватовата радиостанция „Лоренц”.

На 13.09. 1944 г. полковник Мазаджиев е освободен и от 14.09 с поверителна Царска заповед № 124 от1944 г. за командир е назначен полковник Васил Сотиров Илчев. От 01.10 полковник Илчев поема команд-ването на 1-ва армейска свързочна дружина, сдава цялата преписка на полка на командира на допълващата свързочна рота и обявява, че полкът престава да съществува.[2]

През първия период на Втората световна война 1-ва армейска свързочна дружина осигурява свръзките на Първа армия, с командващ генерал-майор Владимир Стойчев, в Страцинско-Кумановската настъпателна операция от 08.10 до 19.11.1944 г.

На 14.09.1944 г. дружината е изнесена в с. Коньово (Кюстендилско). Развръща Централен армейски възел (ЦАСВ) в щаба на армията в Кюстендил и Крайни армейсни свързочни възли (КАСВ) при щабовете на 1-ва пехотна дивизия във Враца; 2-ра пехотна дивизия – в Гюешево; 46-та дивизия на ЮНОВ – във Враня; за 9-ти пехотен полк – в Скакавица; за 36-ти пехотен полк – в Босилеград; за 4-та бронеизтребителна дружина – в Кръкля и за 333-то разузнавателно ято – във Върба. Командирът на дружината при разработване на плана на свръзките уточнява с т.п. станцията в Кюстендил кои постоянни линии ще ползва армията за свои нужди.

За операцията главната проводна свързочна ос на армията се изгражда в направление: Кюстендил – Гюешево – Куманово – Скопие и втора ос в направление: Кюстендил – Босилеград – Враня – Бояново – Куманово. Радиосвръзката на Първа армия се изгражда от безжичната рота с 5 бр. ГРН 100 W, 2 бр. ГРН 80 W; 2 бр. БРК 8 W (КСТ).[3]

От 17.10 към армията преминава 11-а пехотна дивизия, която се съсредоточава в района на Гюешево. В епичните боеве за Стражин самопожертвователен подвиг извършва командирът на 1-ва дивизионна свързочна дружина майор Марко Найденов Тимневски, който с 4 войника удържа вр. Доброчица на 19.10 до идването на силите на 1-ви пехотен полк. Награден е с орден „За храброст”.

В боевете за Страцинската позиция ЦАСВ на 23.10 се премества от Кюстендил в Чифте хан, а на 27.10 в Крива паланка. Признание за приноса на свързочниците при превземане на Страцинската укрепена позиция е отразено в Известие № 45 на Главното командване от 1944 г. Нарастването на армейската проводна ос продължава в направление Крива паланка – Чифте хан – Куманово.

До 19.11.1944 г. съединенията си изпълнават задачите си и бойните действия са прекратени. 1-ва армейска свързочна дружина се завръща в Родината заедно с щаба на Първа армия по маршрута: Скопие – Куманово – Крива паланка – Кюстендил – София.

За втория период на войната 1-ва армейска свързочна дръжина заделя 2-ра жична рота и радиоротата, които са включени като усилващи на 4-та армейска свързочна дружина, на базата на която се развръща свързочната дружина на Първа българска армия. Усилващите роти получават наименованията - 1-ва жична и 2-ра радио рота.

След преминаване към корпусна организация на Първа българска армия, от 17.02.1945 г., с писмо № IV.М-90 от 31.01.1945 г. се разпорежда мобилизация на останалия състав на 1-ва армейска свързочна дружина. Мобилизацията да се завърши до 16.02.1945 г. Новосфорнираната свързочна дружина получава наименованието I българска армейска свързочна дружина и се съсреточава в Сигетвар, където е щаба на Първа българска армия. Там към нея се присъединяват освободените две роти, усилващи 4-та армейска дружина. От 31.01 1945 г. с лично поверително Служебно писмо № IV-М91 за команир е назначен подполковник Георги Марков Гетов.

До 16 февруари дружината е сформирана и с три ешелона се изнася до Белград. До 26.02 всичките и подразделения са съсредоточени в района на Псйч и започва поемането на свръзките на Първа българска армия. От 01.03 към нея се придава 4-та жична стоителна рота за полупостоянни линии от състава на 3-та корпусна свързочна дружина, подчинена на 4-ти пехотен корпус.

Първа армейска свързочна дружина успешно изпълнява поставените свързочни задачи по времето на Дравската отбранителна операция, Мурската настъпателна операция, Чаковецката отбранителна операция и при преследването на противника към Австрийските Алпи. В тези операции дръжината тясно взаимодейства със Свързочната дружина на Главното командване и 4-та корпусна свързочна дружина (на 3-ти корпус).

След края на активните бойни действия на основание Заповед № III-1331 на командващия Първа българска армия, 1-ва армейска свързочна дружина трябва да се изнесе от Белград в София с 2 ешелона до 27.06.1945 г. Дружината се изнася с ж.п., а моторните коли по шосе. На 26.06.1945 г. дружината е тържествено посрещната в София. Демобилизира до 30.07, като към мирновременния полк остават 69 войници от набор 1923 г.[4]

След подписването на Парижкия мирен договор от 10.02.1947 г. започват структурни промени в ръководните органи на армията и в частност в свързочните войски. Съкратена в Четвърта армия, а нейния 4-ти армейски свързочен полк с Указ № 19 от 01.07. 1947 г. е преименуван в Първи армейски свързочен полк.

 

 



[1] М л е ч е н к о в, М. Свързочните войски на България 1878-1944, С., ВИ, 2004, с. 250-253.

[2] П а к  т а м, с. 254-255.

[3] М л е ч е н к о в, М. Свързочните войски на България във яойната срещу Германия 1944-1945, С., ВИ, 2006, с. 113-130.

[4] П а к  т а м, с. 342-343.